Решение № 68 от 10.07.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 161/2025
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 10.07.2025
- В сила
- 10.07.2025
- Състав
- Петър Петков Монев, Милена Иванова Хараламбиева, Деница Красимирова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 105, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 3 · Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. гр. Д., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър П. Монев
Членове:
Деница Кр. П.а
Милена Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора З. В. Т. като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253200600161 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда № 9/26.02.2025г. по н.о.х.д. № 255/2023г. РС- гр.Д. е признал Г. П. П. с EГН ********** за виновен за това, че на 08.11.2018 г. , около 23,10 часа в гр.Д., по ул.“А.п.“, до бл. 54 на ж.к.“Б.“, в посока ул.“Х.Б.“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолво Ц 80” с рег. № *********, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и канабис, установено с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, което на основание чл.
66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Г. С. от АК-гр.Д. в качеството й на процесуален представител на подс. П., в която се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения акт.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В 1 съдебно заседание подсъдимият не се явява. Защитникът му поддържа заявеното в жалбата и допълнителните писмени изложения, като претендира за недоказаност на обвинението и настоява за оправдаване на подсъдимия.
Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Д.кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда и като взе предвид доводите изнесени в жалбата, както и становищата на страните, констатира:
От фактическа страна се установява следната обстановка:
На 08.11.2018г., в късните часове, подс. П. без да притежава свидетелство за управление на МПС, с управлявания от него лек автомобил „Волво Ц 80“, с рег. № ******* ХН се е движел по ул. „А.п.“ в гр.Д. в посока ул.“Х.Б.“. В района на бл. 54 на кв.“Б.“ в гр. Д. подсъдимият бил спрян за проверка от полицейски служители и отведен в сградата на полицията за да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Тестването било извършено с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, с фабричен № ARHJ-0017 като апаратът отчел положителна проба за наличие на наркотичните вещества - амфетамин и канабис. Тестването било документирано в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества рег. № 001 851р-5534 от 08.11.2018г. и приложена към него разпечатка от техническото средство „Dreger Drug Test 5000“, с фабричен № ARHJ-0017, и двата документа подписани по подсъдимия /л. 30-31 от д.п./. На подсъдимия бил съставен АУАН Бл.
№0700967 от 09.11.2018г. /съдържащ всички изискуеми реквизити/, както и му бил издаден талон за изследване № ******* от 09.11.2018г., в който подс.П. с подписа си удостоверил, че приема показанията на техническото средство. П. бил отведен в МБАЛ –Д., където пред дежурния лекар отказал биологичен материал за последващо химическо изследване, което било вписано в изготвения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 09.11.2018г.- л.38 от д.п./. В същия протокол било отразено и изявление на подс.П., че е употребил канабис и амфетамин на 08.11.2018г. около 12-14 часа.
Отказът на подс.П. да даде кръв за извършване на химически анализ, след отчетен положителен резултат от теста за наркотици, е обективиран надлежно 2 в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози № 959 от 09.11.2018г. В случая намира приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /редакция ДВ бр. 81 от 02.10.2018г./, съгласно която употребата на наркотични вещества от подсъдимия се доказва с положителния резултат от теста, доколкото той сам се е поставил в ситуация релевантни да са показанията от теста вместо тези от химическо изследване на кръвта му, отказвайки да даде кръвна проба.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните писмени доказателства – Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества рег. № 001 851р-5534 от 08.11.2018г. и приложена към него разпечатка от техническото средство „Dreger Drug Test 5000“, с фабричен № ARHJ-0017, АУАН Бл.№0700967 от 09.11.2018г., Талон за изследване № ******* от 09.11.2018г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози № 959 от 09.11.2018г. , справка за нарушител /л. 35-36 от д.п./, сочеща, че на подс.П. не е издавено свидетелство за управление на МПС и др. Писмените документи са в обем достатъчен за да установи приетата фактология, която се подкрепя и от събраните в хода на първоинстанционното производството гласни доказателства – депозираните показания на свидетелите А., Х. и Й.. И тримата свидетели дали показания пред съда, са полицейски служители и свидетелстването им е било по повод факти и обстоятелства, възприети пряко при изпълнение на служебните им ангажименти като служители на реда. При това положение няма как техните показания да бъдат изчерпателни и да обрисуват в пълнота цялата картина на случилото се, доколкото изпълнението на служебните им повинности е свързано ежедневно с множество подобни случаи, поради което и те не биха могли в детайли да ги запаметят, респ. възпроизведат, още повече след продължителен период от време /в настоящия случай след повече от пет години от датата на деянието/. По тази причина и упрека на жалбоподателя, че свидетелите не си спомнят подробности за случая е изцяло несъстоятелен. Въззивният съд констатира, че решаващият съд не е спазил процедурата на чл. 281 от НПК за приобщаване 3 на показанията на свидетелите А., Х. и Й., поради което следва да бъде кредитирано единствено споделеното от тези трима свидетели пред съда, но не и прочетените им показания от досъдебното производство. На свидетелите А., Х. и Й. в хода на досъдебното производство не е бил проведен разпит по реда на чл. 223 от НПК, поради което и е нямало как показанията им да бъдат прочетени по реда на чл. 281, ал.1 от НПК. Липсвали са и предпоставките за приобщаване на показанията им и по реда на чл. 281, ал.5 от НПК, тъй като е нямало дадено валидно съгласие от страна подсъдимия, доколкото той не е присъствал в съдебно заседание, а прочитът на тази норма сочи: „При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници.“. Не са били налице и условията на чл. 281, ал. 3 от НПК, поради което единствената възможност за приобщаване на показанията на тези свидетели е била по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, чиято процедура РС-Д. не е активирал.
По наведените възраженията на жалбоподателя: очевидно е, че соченето разминаване в номера на досъдебното производство, отразен в постановлението за привличане в качеството на обвиняем и номера в протоколите за разпит на свидетел, се дължи на техническа грешка, това обстоятелство по никакъв начин не е накърнило правата на обвиняемото лице, доколкото постановлението за привличане в качеството на обвиняем и протоколите за разпит на свидетел материализират факти и обстоятелства касаещи едно и също деяние.
По отношение наведеното в жалбата досежно установяването употребата на наркотични вещества по надлежен ред, с позоваване на нарушения на разпоредби на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, въззивният съд намира за нужно да отбележи следното: за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК /редакция ДВ, бр. 74 от 2015 г./ не е необходимо наличието на наркотично вещество при водача на моторното превозно средство да е установено по надлежния ред. За разлика от разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК, при която елемент от състава на престъплението е определена степен на алкохолна концентрация, установена по надлежния ред, изискване за установяване по надлежния ред на употребата 4 на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС по надлежен ред липсва, съобразно формулировката на чл. 343б, ал. 3 от НК /редакция ДВ, бр.
74 от 2015 г./, действала към датата на инкриминираната проява – 08.11.2018г.
Макар и Наредба № 1/17 г. да предвижда ред за установяване на употреба на наркотично вещество, но тъй като съставът по чл. 343б, ал. 3 от НК не визира изискване употребата на наркотични вещества или техни аналози да се установи по надлежен ред, то следва, че правно релевантните факти, относими към това престъпление, могат да бъдат установявани с всички допустими доказателствени средства, предвидени в разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от НПК, нещо което в настоящия случай е съобразено.
Оплакването за допуснато процесуално нарушение, във връзка с приобщаването на тестовата касета , с която е направен теста за употреба на наркотични вещества на подс. П., въззивният съд преценява за неоснователно.
РС- Д. е сторил нужното за събиране на доказателства касателно приобщаването на вещественото доказателство по делото, в този смисъл са писмо на РП град Д. изх. № 2370/2018г. от 12.06.20223г. с приложени към него приемо –предавателни протоколи /л.51-53 от нохд № 255/2023г./, като процесуални пропуски в тази насока не се откриват. Следва да се подчертае, че начина на приобщаване на тестовата касета в процесния случай няма такова значение, каквото му придава защитникът на подсъдимия, доколкото съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата един от начините за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е чрез техническо средство - в случая това е „Dreger Drug Test 5000“ с фабричен № ARHJ-0017. Видно е, че вещественото доказателство ведно с изготвените документи на 09.11.2018г. по служебен път е предадено от Сектор „Пътна полиция“ на Отдел
„Разследване“ при ОД на МВР –Д. и това е станало с писмо с рег. № 851р5534/09.11.2018г. – л. 26 и сл. от д.п./. Що се касае за липсата на вписване на вещественото доказателството в дневника, воден съгласно Инструкция № 1 от 22.03.2004г., следва да се подчертае, че това е въпрос от организационно естество, касаещ работата на съответните служители и не рефлектира върху процесуалната годност на вещественото доказателство. Несъмнено е, че в хода на досъдебното производство химическа експертиза не е била назначавана, доколкото не е бил предоставен биологичен материал от подсъдимия.
Отговорът на въпроса защо в постановленията на прокурора за удължаване на срока на разследване по досъдебното производство се сочи, че е назначено 5 такова експертно изследване, стои извън обсега на обсъждане по настоящото дело.
Имайки предвид гореизложеното въвзивният съд намира, че искането за оправдаване на подсъдимия е изцяло неоснователно. При така установената фактическа обстановка, почиваща на наличните по делото доказателствени материали, настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно РСгр.Д. е приел, че с деятелността си подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 от НК.
При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати процесуални нарушения.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, РС-гр.Д. се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдебното му минало, характеристичните му данни. Правилна е преценката на решаващия съд за наличие на изключително смекчаващо отговорността на подс.П. обстоятелство и това е продължителността на процеса, която е надхвърлила изискването за приключването му в “разумен срок” по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, според който всяко лице има право на гледане на неговото дело в разумен срок. Факторите, които определят дали едно наказателно производство е било съобразено с критерия “разумен срок” са сложността на делото, поведението на компетентните власти, поведението на обвиняемия и всички други обстоятелства във всеки конкретен случай. Началният момент от който следва да се извърши преценката по критерия, въведен с чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ е датата, на която е образувано наказателното производство – предварително производство – в случая 08.11.2018 г. Окръжният съд се солидаризира с проверяваната инстанция, че в процесния случай “разумният срок” по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ е погазен сериозно, тъй като от привличането на подсъдимия в качеството на обвиняем до настоящия момент са изминали повече от шест години, което не е по вина на подсъдимия, още повече, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Отмереното от РС – гр.Д. наказание три месеца лишаване от свобода по реда на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, съдът намира за съответно и справедливо, респ. и годно да изпълни целите на наказателната репресия, прокламирани в чл. 36 от НК.
Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5074b1b2-6bb4-4eb1-bbf3-4337deab326c