Решение № 207 от 27.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Плевен, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20264430200766 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 877467-F866231/27.02.2026г. на НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ "ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ"-ВЕЛИКО ТЪРНОВО,

ДИРЕКЦИЯ "ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ" в ГД "ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ" при ЦУ на НАП, на И. Н. П. ЕГН: ********** е наложено адиминстративно наказание – глоба в размер на 350 € /триста и петдесет евро/, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), И. Н. П. е подала жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, тъй като, от една страна, не е конкретизирана хипотезата по чл.185 ал.2 ЗДДС, а от друга – е посочена и разпоредбата на чл.118 ал.4 ЗДДС, без да е уточнена приложимата точка, от същата алинея. Наред с това, счита, че е налице неяснота относно това дали административното наказание е наложено при условията на чл.185 ал.2 или при условията на чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, вкл. – че не са изложени мотиви по какъв начин нарушението е довело до неотразяване на приходи. Същевременно, отбелязва, че АУАН е бил съставен в нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗАНН, тъй като П. не е била 1 надлежно поканена за неговото съставяне; в тази връзка изтъква, че изготвения в хода на процесната проверка Протокол, е изключително нечетлив, като в подкрепа на това свое твърдение, прилага връчения й екземпляр от същия Протокол. Отделно от това, оспорва извършването на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната й отговорност като отбелязва, че в действителност, предоставя услуги по граждански договор /препис от който прилага/, а услугата „подмяна на цип“, свързана с контролната покупка в хода на извършената проверка – е извършила „по изключение“, защото не работи „с външни клиенти“. В случай на евентуалност, счита, че се касае за „маловажен случай“ на административно нарушение, тъй като се касае за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайния случай на нарушение по чл.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /“НАРЕДБАТА“/, още повече, че не са настъпили вредни последици. На тази основа, моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не се представлява.

Изпратената призовка за участие в откритото съдебно заседание по делото, се е върнала невръчена от посочения от страна на жалбоподателката адрес, със съответно отбелязване, че лицето не пребИ.ва на този адрес и няма лице, на което да бъде връчена призовката. В този смисъл, делото е разгледано при условията на чл.61 ал.4 ЗАНН.

За ответната страна - НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ "ОПЕРАТИВНИ

ДЕЙНОСТИ"-ВЕЛИКО

ТЪРНОВО,

ДИРЕКЦИЯ

"ОПЕРАТИВНИ

ДЕЙНОСТИ" в ГД "ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ" при ЦУ на НАП - се явява съответен юрисконсулт, който счита, че в хода на административнонаказателното производство са надлежно спазени процесуалният и материалният Закон, издадено е Наказателно постановление, което е законосъобразно и правилно, поради което пледира същото да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След задълбочена преценка на събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F866231/12.01.2026 г., от страна на Н. П. Т. – ст.инспектор по приходите в НАП, в присъствието на свидетеля Д. С. М.. Съставен е при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН, тъй като след надлежна покана, нарушителят не се е явил /л.19 от делото/. Съставен е срещу И. Н. П. ЕГН: **********, във връзка с извършена на 17.12.2025г. проверка в търговски обект - шИ.шко ателие, находящо се в гр.ПЛЕВЕН, ул. „***“ №9. В хода на проверката е изяснено, че И. П., в качеството на физическо лице, извършва търговска дейност - шИ.шки 2 услуги, без да е изпълнило задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, чрез което да се отчитат оборотите от извършените продажби заплатени в брой. По-конкретно, в 16:40ч. на посочената дата, от страна на проверяващият екип е извършена контролна покупка - „подмяна на цип", на стойност 20.00 лева, заплатени в брой от Н. П. Т., на И. Н. П. - извършваща дейност в обекта, която приела плащането, но не издала фискална касова бележка, поради липсата на фискално устройство; при проверката е установена касова наличност в размер на 20.00лв. /съгласно изготвен опис на касова наличност/, както и че обектът е разположен на площ от около 20 кв.м. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Отбелязано е, че извършената проверка е документирана с Протокол за извършена проверка обр. Кд*** cep. АА № ***/17.12.2025г., съставен при условията на чл.110 ал.4 вр. чл.50 ал.1 ДОПК, подписан без възражения о т И. Н. П.. След неговото съставяне, АУАН бил връчен на 11.02.2026г., по реда на чл.43 ал.4 ЗАНН. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, възражения не били направени.

Административнонаказващият орган приел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И. Н.

П. ЕГН: ********** е наложено адиминстративно наказание – глоба в размер на 350 € /триста и петдесет евро/, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.21 – 23 от делото/. Съдът намира, че не са налице претендираните от страна на жалбоподателя, съществени нарушения на процесуалните правила.

Неправилно се счита, че обжалваното НП не отговаря на императивните изисквания по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, тъй като, от една страна, не е конкретизирана хипотезата по чл.185 ал.2 ЗДДС, а от друга – е посочена и разпоредбата на чл.118 ал.4 ЗДДС, без да е уточнена приложимата точка, от същата алинея. Съобразно разпоредбата на чл.185 ал.2 ЗДДС, „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“. Видно е, че същата 3 разпоредба предвижда препращане

– алтернативно

– към извършване/допускане извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по прилагането на ЗДДС. В случая, не само че в Наказателното постановление не се посочва препращане към чл.118 ЗДДС /и в частност към чл.118 ал.4 ЗДДС – както твърди жалбоподателката/, но в обстоятелствената му част изрично е посочено, че е извършено нарушение по чл.7 ал.1 от НАРЕДБАТА, т.е. – касае се за нарушение на нормативен акт по прилагане на ЗДДС, поради което, нито е налице неяснота в описание на нарушението, нито – по отношение на правната му квалификация, а още по-малко – съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН . Също така, неоснователно се счита, ч е е налице неяснота относно това дали административното наказание е наложено при условията на чл.185 ал.2 или при условията на чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, вкл. – че не са изложени мотиви по какъв начин нарушението е довело до неотразяване на приходи. Тук следва да бъде отбелязано, че внимателното запознаване със съдържанието на обжалваното НП разкрИ., че подобна неяснота не е налице, а съвсем еднозначно е посочено, че административното наказание е наложено на основание чл.185 ал.2 ЗДДС, т.е.

– извън всяко съмнение, прието е, че е налице неотразяване на приходи, а конкретни съображения в тази насока, съвсем не са необходими, при положение, че от изцложената в НП фактология на процесния случай е видно, че се касае за неиздаден фискален бон за извършената продажба на услуга. Понататък, не отговаря на истината твърдението на жалбоподателката, че не е била надлежно поканена за съставянето на процесния АУАН; напротив – такава покана е инкорпорирана в съставения при проверката на място, Протокол за извършена проверка обр. Кд*** cep. АА № ***/17.12.2025г. , екземпляр от който е бил връчен на самата П.; прочее, специално в частта относно поканата да се яви на 07.01.2026г., 08:30 часа в НАП-ПЛЕВЕН, за съставяне на АУАН, този екземпляр е напълно четлив – л.9 от делото. В този смисъл, неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила по чл.40 ал.2 ЗАНН. Наред с това, служебната проверка за законосъобразност, извършвана от страна на настоящата съдебна инстанция, не разкрИ. и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление се явява формално законосъобразно.

Във връзка с неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Н. П. Т. и Д. С. М., както и писмени доказателства /л.7 – 9, л.17 – 20, л.32 от делото/. Показанията на свидетелите Т. и М. са относително подробни, безпротиворечиви и убедителни, поради което Съдът им отдава вяра. Същите свидетелски показания са изцяло в потвърждение на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка. В нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – Протокол за извършена проверка обр. Кд*** cep. АА № ***/17.12.2025г. Тук е мястото да бъде отбелязано, че жалбоподателката е представила препис от Граждански договор за 4 извършване на работа чрез личен труд от 01.07.2020г., сключен между нея и ЕТ „****“, както и Договор за поръчка от 09.05.2024г., сключен между нея и „***“ ЕООД /л.10 – 12 от делото/. Съдът не кредитира така представените договори по следните причини. От една страна, жалбоподателката не е представила никакви доказателства /а и служебно не се събраха никакви доказателства/, че някой от тези два граждански договора, сключени с различни лица, по различно време и с различен обхват на правата и задълженията, има някаква относимост към процесния случай; от друга – съобразно чл.1 ал.2 КТ, „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.“, а видно от свидетелските показания по делото, И. Н. П. е установена на място в търговския обект и по същество, е престирала труд в търговския обект. Доколкото този въпрос обаче, не следва инцидентно да бъде изясняван в хода на настоящото производство, а следва да бъде поставен на вниманието на компетентните контролни органи, след влизане на настоящото Решение в сила, заверен препис от същото следва да бъде изпратен на ДИРЕКЦИЯ „ИСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, по компетентност. На трето място, Съдът не отдава вяра на споменатите два граждански договора и поради това, че е ирелевантно по какъв начин са уредени отношенията между стопанина на търговския обект и извършващото дейност в същия обект, физическо лице /включително – дали се касае за стопанин на обекта, който е физическото лице, работещо в обекта/, при положение, че се поставя въпроса за спазване изискванията на данъчното законодателство – и тук всякакви съображения, като изтъкнатите от жалбоподателката – че е извършила услуга „по изключение“, защото не работи „с външни клиенти“, не могат да се ползват с основателност.