Решение № 327 от 22.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Русе, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от В. Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200149 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Е. Т. В. против наказателно постановление № 24 - 1085 003760/12.12.2024г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.

Русе, с което й е наложено административно наказание за нарушение по чл.179 ал.2 вр.ал.1 т. т.5 пр.4 от ЗДвП. Същата моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно призована не се явява; вместо нея се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „АМ“. На 13.09.2024г. около 15,25 ч. се движела по път втори клас № 23 в посока към с.Червена вода, управлявайки л.а. „Ауди КУ 3“ с ДК№ Р 66 36 КТ. При навлизане в с.Червена вода тя следвало да извърши десен завой по посока ул.“П.Д.Петков“, като по този начин да напусне главния път. Зад нея на неуточнено разстояние се движел св.С. Б., управлявайки л.а. „ Хонда“ с ДК№ Р 61 16 КС. Главният път по който се движели двамата образувал „У“образно кръстовище (остър ъгъл) с ул.“П.Д.Петков“ и по този начин на практика било невъзможно маневрата завиване вдясно да се извърши единствено с намаляване на 1 скоростта, т.е. радиусът на завиване на управляваната от нея лека кола бил по-голям от радиусът на завоя. По тази причина жалбоподателката се изнесла в лявата (насрещна, срещуположна лента) на главния път, подавайки ляв пътепоказател. Именно оттам започнала да завива надясно. По този начин тя навлязла в дясна пътна лента, перпендикулярно спрямо нея; в този момент била ударена странично вдясно от автомобила, управляван от св.Б.. В резултат на удара автомобилът, управляван от жалбоподателката, се отклонил и се блъснал в паркиран в близост друг автомобил, който от своя страна се изместил назад и се блъснал във входна врата на имот. Пораженията по автомобила на жалбоподателката били странично в дясната част на автомобила , а тези по автомобила на св.Б. били в предната му част.

Пристигналите на място полицейски служители преценили, че вина за настъпилото ПТП носи единствено св.Б. по отношение на когото бил съставен АУАН, а впоследствие и издадено наказателно постановление за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Това наказателно постановление било отменено с Решение № 96/21.02.2025. по описа на РРС и влязло в сила, като необжалвано. Впоследствие случаят бил преразгледан и било взето решение АУАН да се състави и срещу жалбоподателката, като й било вменено извършено нарушение по чл.35 ал.2 от ЗДвП. Бил съставен АУАН против нея за това нарушение, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което й било наложено наказание за нарушение по чл.179 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.35 ал. 2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон.

Същественият по делото въпрос е допуснато ли е нарушение на правилата за движение от жалбоподателката, в частност чл.35 ал.2 от ЗДвП, и ако да това в причинноследствена връзка ли е с настъпилите съставомерни последици.

От събраните по делото доказателства се установява, че ударът между двете леки коли е настъпил в дясната лента по посока на движението на св.Б., като към момента на удара той се е движил напред, а жалбоподателката перпендикулярно спрямо него. Това се установява на първо място от показанията на изпратените на местопроизшествието полицейски служители – св.Т. Т. и св. К. К., който е съставил АУАН против св.Б., тъй като преценката му е била, че ПТП е настъпило единствено в резултат на несъобразена скорост от негова страна. Същественото, което се установява, от показанията на този свидетел, който предвид преценката му за това кой е виновен за ПТП е напълно безпристрастен и незаинтересован от изхода на делото е, че ударът е настъпил в самото кръстовище, като “… черната кола (л.а. „Хонда“, управлявана от св. Б.) беше ударена отпред, а червената кола 2

(л.а. „Ауди“, управлявана от жалбоподателката) отстрани отдясно беше ударена, при завоя й надясно.“, л.96 от делото. Съдът няма никаква причина да подлага и на най-малко съмнение показанията на св.К., доколкото той лично е възприел произшествието, огледал е на място пътния участък, следите от ПТП, автомобилите и е разговарял с двамата водачи непосредствено след него. Напълно идентични са и показанията на св.Т., който е съставил АУАН против жалбоподателката. Именно пред него тя е обяснила и механизма на произшествието – „изнася се в насрещната лента в движение, защото радиусът на завоя не позволява завиване надясно от първия път“, показанията му на л.59 от делото. Напълно идентичен механизъм на произшествието се установява и от показанията на св.Б., чиито показания съдът също кредитира изцяло, като неминуемо отчита обстоятелството, че той е другият участник в ПТП. Въпреки критичността към показанията на св.Б. следва да се посочи, че те изцяло се подкрепят от показанията на св.К. и св.Т., а също и от приложения по делото снимков материал, от който безусловно се установяват пораженията по двата автомобила. Именно във основа на всички тези съвкупни доказателства съдът приема, че ПТП е настъпило в дясната лента по двупосочния път, като там колата, управлявана от св.Б. е ударила перпендикулярно колата, управлявана от жалбоподателката и в резултат на това тя е напуснала пътя и се е ударила в колата на св.С.. От показанията на последния не могат да се правят никакви изводи, тъй като същият не е очевидец на настъпване на ПТП, а пристигнал значително след това. Въз основа на това съдът приема, че жалбоподателката преди да започне да завива надясно към ул.“П.Д.Петков“ действително се е изнесла в срещуположната лента и именно оттам е започнала да извършва маневрата десен завой към тази улица и по този начин е пресякла пътя на св.Б., отнемайки му дължимото предимство.

От своя страна изнасянето в срещуположната лента (лява, гледано от посоката на движение) е станало по причина, че радиусът на завиване на колата е по-голям от радиуса на завоя, който е следвало да извърши.

Съгласно чл.35 ал.2 от ЗДвП когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. Така с поведението си жалбоподателката не е изпълнила това свое нормативно задължение, доколкото след като е навлязла в друга част на платното за движение (насрещната пътна лента) е следвало безусловно да пропусне движещия се зад нея св.Б.. Това нейно задължение произтича и от общото правило на чл.25 ал.1 от ЗДвП, доразвито от специалното правило на чл.35 ал.2 от с.з., вменяваща задължения както преди започване на маневрата така и по време на изпълнение на маневра (десен завой в случая) и най - вече да се съобразява с положението, посока и скорост на движение на другите участници в движението. Въз основа на това съдът приема, че именно нарушението на чл.35 ал.2 от ЗДвП е в пряка причинноследствена връзка с настъпилите съставомерни последици, защото ако жалбоподателката бе осигурила дължимото предимство на св.Б., пропускайки го да премине по попътната си лента до тях не би се достигнало. В случай, че жалбоподателката бе възприела приближаването на св.Б. е била длъжна да предвиди развитието на неизбежната ситуация, че при завиване от такова 3 разстояние пред него, ударът между двете превозни средства би бил неизбежен. В тази връзка и доколкото св.Б. е възприел ляв пътепоказател на автомобила на жалбоподателката при изнасянето й в насрещната лента в субективните му представи в още по-малка степен е било съзнанието, че тя в един момент ще тръгне вдясно, връщайки се в своята лента, а оттам и към ул.“П.Д.Петков“.

От субективна страна нарушението е извършено по непредпазливост при форма на вината небрежност, защото жалбоподателката не е предвиждала настъпването на съставомерните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.

Размерът на санкцията по чл.179 ал.2 от ЗДвП е от характера на абсолютно определените и размерът му не зависи от волята на съда и АНО, т.е. наказанието не подлежи на индивидуализиране.

Защитата прави множество възражения, които са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение:

За извършеното нарушение е напълно ирелевантно обстоятелството кога е настъпил ударът между двете коли – в началото, средата или края на маневрата десен завой, защото ако в закона имаше подобно условие, то щеше да бъде посочено изрично. Не е основателно и възражението на защитата, че ПТП изцяло се дължи на неправомерно поведение на другия участник в ПТП, защото доказателства за това по делото няма. В рамките на това производство съдът не може да преценява отговорността на св.Б. и в частност извършил ли е нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, което да е в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. В тази връзка само следва да се посочи, че издаденото по отношение на него наказателно постановление за това нарушение е отменено, като действително решението на другия състав на съда не е обвързващо за настоящия. За да се прецени този въпрос следва да се отговори на въпросите откога със своето поведение на участник в движението жалбоподтелката се е превърнала в опасност за него, откога същият е могъл да възприеме тази опасност и имал ли е обективната възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта или спиране, съответно била ли е тя в опасната му зона за спиране. Най-големият недостатък обаче, че скоростта му на движение изобщо не е ясна, за да се твърди, че е несъобразена, т.е. по никакъв начин не може да се сравни с отрицателно действащите фактори по чл.20 ал.2 от ЗДвП - такава доказателствена съвкупност по делото не е обезпечена предвид липсата на извършен оглед на местопроизшествие, който да послужи, като основа на автотехническа експретиза. Но дори и съвсем хипотетично да се допусне, че за св.Б. произшествието е било предотвратимо чрез намаляване на скоростта или спиране (т.е. жалбоподателката е била извън опасната му зона за спиране) това единствено би го превърнало в съпричинител и то с по-нисък принос за настъпване на ПТП от жалбоподателката, защото именно нейното нарушение по чл.35 ал.2 от ЗДвП в най-голяма степен е допринесло за настъпването му. Предлаганото от защитата тълкуване на нормата на чл.35 ал.2 от ЗДвП, че тази разпоредба има предвид единствено превозните средства, които се движат успоредно със завиващото, а не и идващите след него не почива на действителната воля на закона. Това е така, защото чл.35 ал.2 от ЗДвП очевидно има предвид 4 и двете категории преминаващи превозни средства; следва да се пропуснат несъмнено и идващите зад завиващия надясно при хипотезата на чл.35 ал.2 от ЗДвП с изключение на тези, които маневрата няма да принуди да намалят скоростта или да спрат (т.е. те са на значително разстояние след завиващото надясно ППС), което е безусловен признак за отнемане на предимство. Да се възприеме тази теза с диаметрално преобръщане на правото на предимство на практика би се достигнало до абсурден резултат и изключително висок риск от настъпване на ПТП при десен завой в хипотезата на чл.35 ал.2 от ЗДвП, особено когато задното превозно средство е на относително близко разстояние от завиващото с изнасяне в съседната лента, което би било и в грубо противоречие с целта на закона, посочена в чл.2 ал.1 от него. Така освен, че биха се застрашили сериозно живота и здравето на гражданите в максимална степен, би се затруднило и тяхното предвижване, защото ако се възприеме тезата на защитата би се достигнало до резултат при завой в хипотезата на чл.35 ал.2 от ЗДвП да се образува неминуемо колона от множество спрели превозни средства, изчакващи само едно превозно средство, което очевидно в максимална степен би създало предпоставки за ПТП. Не са основателни и възраженията на защитата, че алтернативно св.Б. е нарушил правилата за изпреварване и за дистанция, което също било довело до настъпване на ПТП, защото както бе посочено по-горе единственото приложимо правило в случая е чл.35 ал.2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ПТП не е настъпило в резултат на нарушаване на разпоредбите на чл.23 ал.1 и чл.41 от ЗДвП, защото ПТП не е налице рязко намаляване на скоростта от жалбоподателката и неспазване на необходимата дистанция от страна на св.Б.; последният по никакъв начин не е и започвал дори първата фаза на трифазната маневра по чл.41 от ЗДвП, а именно да напусне пътната лента в която се движи. Не е относимо и цитираното Решение № 579/1973г. на ВС , I I I н.о., защото същото е по приложението на § 141 от Правилника за движението по улиците и пътищата (отм.), но служебната проверка установи, че такъв нормативен акт никога не е публикуван в Държавен вестник, съответно по никакъв начин не може да се направи извод за съдържанието на цитирания параграф и евентуалното му сравнение с чл.35 ал.2 от ЗДвП.