Решение № 13682 от 08.12.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13682

Варна, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ канд № 20247050702161 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12712/16.09.2024г. на Д. А. А., с [ЕГН], от гр. Луковит, чрез адвокат И. Г., срещу Решение № 72/23.07.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20243130200162/2024г. по описа на Районен съд - Провадия, първи състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 8606/29.03.2024г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.

С изложени доводи жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, поради неправилно отразяване на фактическата обстановка и неправилно прилагане на материалния закон.

Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

С представена писмена защита с. д. № 19670/26.11.2025г. поддържа жалбата на основанията посочени в нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът с представен отговор от 05.09.2025г. оспорва касационната жалба. Счита, че атакуваното въззивно решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила.

С депозирано писмено становище с.д. № 19636/25.11.2025г. оспорва жалбата и поддържа отговора от 05.09.2025г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е установил релевантните за случая факти въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, при което е приел за установено от фактическа страна следното: На 07.03.2024г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, в 11,18 часа на път І – 2, км. 158+100 на отбивна площадка в посока с. Неофит Рилски – с. Стан, А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси [Марка], модел “Тракер“ с рег. № [рег. номер], като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на ломен камък, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешителни/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

При измерено разстояние между осите 1,39м., сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е 26.710 т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е със 7.710 т.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при надвишаване на нормите по чл. 7, ППС се е явявало тежко. Измерването било извършено с техническо средство – електронна везна – DFW – KR № 118807 и ролетка 1313/18/5 м. За установеното спрямо А. бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено процесното наказателно постановление, с което на касатора за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500.00 лева.

От правна страна съдът е приел, че проведеното административнонаказателно производство е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, при правилно приложение на материалноправните норми. Според съда административнонаказаващият орган е направил правилни и обосновани правни изводи и законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя.

Настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като съображенията за това са следните:

С Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025г. по Тълкувателно дело № 5/2023г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в конкретния случай е налице визираното в НП нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата. От приложените по делото доказателства не се установява касаторът да е собственик на посоченото пътно превозно средство или да има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз. Поради това, след като за водача на ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбите на ЗДвП, няма как същият да е субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата, респ. да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП. Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП. Поради това незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. на основание чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, което е основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Като е достигнал до обратния извод, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно направено се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 1100.00 лева – заплатен адвокатски хонорар, съобразно представените по делото доказателства - договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

По изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 72/23.07.2024г. на Районен съд гр. Провадия, постановено по н.а.х.д. № 20243130200162/2024г., първи състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8606/29.03.2024г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д. А. А., с [ЕГН], от гр. Луковит, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати в полза на Д. А. А., с [ЕГН], от гр. Луковит, сумата в размер на 1100.00 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: