Решение № 27 от 21.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Ямбол, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. П.

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Люцк. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600059 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда №1 от 18.01.2022 г. по НОХД № 66/2021г. на РС-Toполовград въззиваемият подсъдим З. А. Н. е признат за за невиновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, а именно че на **.**.**** г. около 21.00 ч. в гр. ********** по ул."******" управлявал МПС- лек автомобил, марка "*********", модел "*****" с рег.№ * **** **, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,73 на хиляда, установено по надлежния ред- с протокол за химическа експертиза №***/**.**.**** г. на СХЛ при "*****-******в" АД- гр. ******. На осн. чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение по посочената материалноправна квалификация.

Срещу присъдата е депозиран протест на прокурор при РП-Ямбол с декларирани твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и противоречие на атакувания съдебен акт със събраната доказателствена съвкупност. Отстоява се позиция за несъмнена доказаност и безспорна фактическа установеност на централните въпроси относно авторството на деянието и съдържанието на инкриминираната дейност. Оспорва СЕ като несъответен на еднозначната доказателствена маса подходът на първостепенния съд към доказателствените източници, акцентира се върху конкретната им ролята в доказателствения процес, върху надеждността и достатъчността им да служат за легитимна основа за постановяване на осъдителна присъда. На съдебните изводи обвинителната власт противопоставя собствена доказателствена оценка по отношение показанията на св. В. и св. Б., които установяват консумацията на алкохол, конкретното психоемоционално състояние на подсъдимия на процесната дата. Поддържа се, че цит. гласни източници следва да участват във фундамента на решаващо-оценъчната дейност на контролиращата инстанция, доколкото свидетелите са имали непосредствен визуален контакт с подсъдимия през цялото време до момента, в който същият бил спрян за проверка на ул. "******" в гр. **********. Така практически в 1 протеста е кодирано очакване към въззивната инстанция напълно да ревизира заложения в присъдата на ТРС доказателствен анализ и да отхвърли закономерно следващите от него фактически и правни изводи с оглед неотчетената от ТРС достоверна значимост на визираните свидетелски показания.

Откроено е допуснато според прокурора от ТРС съществено нарушение на процесуалните изисквания по см. чл.348, ал.3, т.1 НПК, негативно повлияло върху процесуалните права на подсъдимия, като се реферира към неотстранено несъответствие между диспозитива на обвинителния акт / с посочено времеизвършване на деянието около 21 ч. на **.**.**** г/. със съдържимото се фактическо описание в обстоятелствената част на обвинителния акт / с прието времеизвършване на деянието около 17 ч. на **.**.**** г./ В заключение предвид мотивираната позиция за некачествена оценка на доказателствения материал, който ефективно е способствал процеса по сигурно установяване на фактите за авторството и виновността в извършване на инкриминирано деяние, се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на компетентния съдебен орган.

Протестът е допустим като подаден в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 320 от НПК и е изпълнена процедурата по 321 от НПК.

В о.с.з представителят на държавното обвинение заявява, че поддържа протеста на РПЯмбол с оглед констатираните в съдебното производство нередности на обвинителния акт, свеждащи се в противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част досежно времето на извършване на инкриминираното деяние, които е следвало да бъдат констатирани в разпоредителното заседание пред ТРС по реда на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Счита, че в настоящата хипотеза нарушенията могат да бъдат отстранени при условията на чл.335, ал.2 НПК, като въззивният съд отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд и от стадия на разпоредителното заседание.

Защитникът на подсъдимия адв. Т. развива съображения за неоснователност на протеста, с аргументи, че подсъдимият сам следва да реши и да формира становище, кои разминавания в обвинителния акт нарушават правото му на защита, като в случая такива не са налице и обвинението е напълно ясно.

Подсъдимият З.Н. в предоставената му възможност за лична защита заявява, че се присъединява към казаното от защитника си, като допълва, че е станал "жертва на шуробаджанащина", т.к. е търсил съдействие от полицията, а се е получил "целия този фарс".

В своята последна дума подсъдимият Н. моли съда да потвърди съдебния акт на ТРС.

Ямболският окръжен съд, след като подложи на преценка аргументите в протеста, както и оплакванията и позициите на страните в съдебно заседание‚ и след като в указаните в чл.314 НПК предели на правомощията си провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при ново разглеждане на делото в процесуалния етап на разпоредителното заседание. Тези пороци са засегнали дължимата от първоинстанционния съд преценка на въпросите по чл.248, ал.1,т.3 НПК в проведеното от него на **.**.**** г. разпоредително заседание, в частност – относно годността на внесения обвинителен акт валидно да постави рамките на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.

Налице са съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия З. А. Н., допуснати в досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт, неотстранени в стадия на разпоредитеното заседание и обусловили в развитие постановяване на незаконосъобразна присъда. Нарушенията са допуснати, както във фазата на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт, така и в процесуалния стадий на разпоредителното заседание поради липсата на задълбочена, коректно мотивирана и старателна контролна преценка на основанията в чл.248, ал.1, т.3 НПК, предопределящи упражняване на съдебните правомощия в хипотезата на чл.249, ал.2 НПК. Нарушенията са 2 отстраними и се изразяват в следното:

Обвинението, въз основа на което подсъдимият З.Н. е предаден на съд, съобразно заключителната част на обвинителния акт е за това, че на **.**.**** г. около 21 ч. в гр.

**********, по ул. "******", управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "*********", модел "*****" с рег. № * **** **, негова собственост с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1, 73 на хиляда, установено по надлежния редс протокол за химическа експертиза № 3***/**.**.**** г. на СХЛ при "***** ******" АД гр.****** - престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

Твърдението за времеизвършване на деянието на **.**.**** г. около 21 ч. , закрепено в диспозитива на обвинителния акт, е в противоречие с хронологично изложената фактология в неговата обстоятелствена част, с която се въвежда качествено различен часови порядък на конкретно осъществените съставомерни действия от подсъдимия, реализиращи признаците на предявеното му с обвинението изпълнително деяние. Посочва се, че след употребата на алкохол 2 бири "Хайнекен специално" подс. Н. към 16 ч. с лек автомобил "*****" с рег.№ * **** ** отишъл в района на "***** ****" в гр. ********** ,откъдето след "спречкване с познати лица" се насочил с автомобила към сградата на РУ- Тополовград с цел да подаде сигнал. Служителите Б. и В. придобили непосредствено впечатление, че подсъдимият е в нетрезво състояние, като в процеса на депозиране на сведенията, подсъдимият самоволно напуснал сградата и от паркинга на пл. "***** *********" привел в движение автомобила си и потеглил. Свидетелите В. и Б. последвали със служебен автомобил подсъдимия, който управлявал МПС по ул. "***** *****" в гр. ********** и при подаден звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил, подсъдимият отбил в ул.

"******" и спрял. Според изведената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология, впоследствие на място пристигнал св.П., служител на пътен контрол при РУТополовград, който в 17:30 ч. на **.**.**** г. изпробвал обв. Н. за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер Алкотест 7410+" с № ARSE-0151, което отчело концентрация на алкохол в кръвта на подс. Н. от 1,39 на хиляда. По-нататък във фактологичното описание на обвинителния акт е пояснено, че в 18 ч. на обв. Н. му бил връчен талон за медицинско изследване №0051056, с който обвиняемият посетил ФСМП Тополовград, където бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози.

Явна индикация за допуснато съществено противоречие в конструкцията на обвинителната теза се съдържа в диспозитива на обвинителния акт, в който е фиксиран значително по-късен час на извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 НК - в 21 ч. на **.**.**** г. в гр. **********. Този пропуск в подготвителната досъдебна фаза е съществени и непреодолим чрез съдебна корекция. Чрез посочения по-късен час в диспозитива на обвинителния акт се въвежда недопустима времева дистанция и в крайна сметка неопределеност на точния момент на осъществяване на квалифицираната по чл.343б, ал.1 НК съставомерна дейност, която неопределеност практически прекъсва връзката на инкриминираното в диспозитива деяние с фактологията в обстоятелственото изложение относно съдържанието на инкриминираното деяние, развило се във времеви диапазон от 1717.30 ч. /времето на реализиране на противоправно управление на МПС от подс. Н., спирането на подсъдимия от служителите В. и Б., извършването на проверка за употреба на алокохол с дрегер от органите на пътен контрол/ и 18 ч. /моментът на връчване на талон за медицинско изследване/. Обсъжданото противоречие при определяне на времето на извършване на общественоопасното деяние е допуснато освен в диспозитива, и в правноаргументативния абзац в обстоятелствената част на обвинителния акт, очертаващ обективните белези на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, където също в контраст с описаните събития в следобеда на **.**.**** г. в диапазона между 17-18 ч., е посочено, че деянието е извършено на **.**.**** г. около 21 ч. в гр. **********, по ул."******".

На следващо място, настоящият състав констатира и наличието на противоречие и неяснота в употребената техника на обозначение на мястото на реализиране на съставомерното поведение по чл.343б, ал.1 НК от подсъдимия, като на стр. 1 от обвинителния акт / л.3 от делото/ прокурорът е описал, че служителите В. и Б. "със служебен автомобил последвали обв. Н., като го установили да управлява автомобила по ул.

"***** *****". Въведено е уточнението, че впоследствие, след подаден звуков и светлинен 3 сигнал, обв. Н. отбил в ул. "******" и спрял управлявания от него автомобил. При описание на юридическите белези на извръшеното от обективна страна в обстоятелствената част на обвинителния акт, на стр.2 / л.4 от делото/ със сходен фактически израз е вписано, че обв.

Н., на **.**.**** г. в гр. ********** "по ул. ****** /.../ е управлявал моторно превозно средство", с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,73 на хиляда, установено по надлежния ред. В диспозитива на обвинителния акт, отново във фактологична колизия с изнесеното в обстоятелственото изложение за извършено противоправно управление на МПС по ул ."***** *****", последвано от спиране на ул ."****** ", е конкретизирано местоизвършване на деянието със словесното означение - "по ул. ****** /.../ управлявал моторно превозно средство". По този начин в обвинителния акт не е постиганата пълноценна и прецизна детайлизация при очертаване на фактическите елементи, запълващи съдържанието на диспозицията на чл.343б, ал.1 НК чрез пълно описание на пространствените параметри на предявената с обвинението неправомерна дейност. Едностранчивото обособяване на местоположението на преустановяване на изпълнителното деяние /по ул. "******"/ като място на извършване на престъплението по см. чл.246, ал.2 НПК, освен че внася противоречие с гореописаната фактическа обстановка за управление на МПС по ул. "***** *****", създава затруднения и нарушения в процесуалната годност на обвинителния акт да постави доказателствената основа за валидно развитие на наказателния процес пред съда.