Решение № 7503 от 28.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7503 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110113422 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

„С В” АД е предявило срещу В. Д. Л. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1401, 22 лв., представляваща стойност на предоставени услуги по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през периода от 19.06.2020 г. до 21.04.2022 г. в обект, находящ се в гр.

София, жк „Ов..“, бл.., вх. Б, ет. 8, ап... с кл. № ,,... и по договорна (съдебна) сметка № ., ведно със законната лихва върху сумата от 25.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 653, 07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 20.07.2020 г. – 21.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45928/2022 г., по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че между страните са налице трайно установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги по силата на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на „С В“ АД. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги, като купувачът не е заплатил дължимата цена на доставените услуги, както и дължимото обезщетение за забава върху нея.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че задължение за плащане би възникнало единствено при реална доставка на услуги. Възразява, че ответникът не е спазил изискванията за отчитане на общия и индивидуалните водомери.

Прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на 1 водоснабдителните и канализационните системи в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обтоятлства, довели до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно пар. 1, т. 2, б. „а“ ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, в които се предоставят В и К услуги. Аналогична е и регламентацията в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според която потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.

198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). От приложената по делото справка от Агенция по вписвания – л. 6, се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.06.2008 г. ответникът В. Д. Л. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент № 58, находящ се в гр. София, жк „Ов..“, бл.., вх. Б, ет. 8, като впоследствие през 2018 г. е учредила и договорна ипотека върху имота, а през 2022 г. върху него е била вписана и възбрана за нейно задължение. С оглед на тези обстоятелства съдът приема, че ответницата е потребител на В и К услуги в качеството й на собственик на процесния апартамент през процесния период.

От приетото заключение на комплексна съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно, се установява, че процесният имот е водоснабден като в него са монтирани два водомера с номера ... и ..... В заключението е посочено, че през процесния имот не се издават карнето на хартиени носители, а са били водени записи в електронен карнет в информационната система на ищцовото дружество въз основа на отчет от проверител, самоотчет от потребителя (по телефон или с бележки)и с аналитично изчислени от доставчика количества за периодите без отчет, като при следващ реален отчет са били правени корекции на количествата за изравняване на фактурираното и реално изразходвано количество. На вещото лице по съдебно-техническата част са били предоставени записите за двата индивидуални водомера в процесния имот, както и отчетите по приходния водомер, като то е изчислило, че фактурираното от ищеца количество вода съответства на отчетеното количество съгласно записите в системата на ищеца, като за периода 12.11.2019 г. – 17.01.2022 г. е била направена корекция поради начислени количества над реалното отчетено и изразходвано количество с минус 485 куб.м. След тази корекция стойността на предоставените В и К услуги е изчислена от вещото лице в размер на 1401, 22 лв. с вкл.

ДДС. Предвид началната дата на периода, за който се претендира главницата – 19.06.2020 г., и датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2022 г., възражението на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност се явява 2 неоснователно, а искът за главница следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1401, 22 лв.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите от тях суми в 30-дневен срок от датата на фактуриране. О т заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е видно, че ищецът редовно е издавал ежемесечни фактури за потребените от ответника услуги. В таблица № 3 от заключението вещото лице по съдебно-счетоводната част е изчислило, че общият размер на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху процесните задължения за главница за периода 20.07.2020 г. – 21.04.2022 г. се равнява на 107, 98 лв., с оглед на което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата над 107, 98 лв. до пълния предявен размер от 653, 07 лв.

По разноските

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции, а именно 66, 92 лв. за заповедното производство (от общо 91, 09 лв., от които 41, 09 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение) и 911, 77 лв. разноски за исковото производство (от общо 1241, 08 лв., от които 41, 08 лв. държавна такса, 500 лв. депозит за особен представител, 600 лв. депозити за експертизи и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове от „С В” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „М...“, Б...

№..., бл. ..., срещу В. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ов..“, бл.., вх. Б, ет. 8, ап..., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 86 ЗЗД, че В. Д. Л., ЕГН **********, дължи на „С В” АД, ЕИК .. сумата от 1401, 22 лв., представляваща стойност на предоставени услуги по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през периода от 19.06.2020 г. до 21.04.2022 г. в обект, находящ се в гр. София, жк „Ов..“, бл.., вх. Б, ет. 8, ап... с кл. № ,,... и по договорна (съдебна) сметка № ., ведно със законната лихва върху сумата от 25.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 107, 98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 20.07.2020 г.

– 21.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45928/2022 г., по описа на СРС, 71 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 107, 98 лв. до пълния предявен размер от 653, 07 лв.

ОСЪЖДА В. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ов..“, бл.., вх. Б, ет. 8, ап..., да заплати на „С В” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „М...“, Б... №..., бл. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 66, 92 лв. и разноски за исковото производство в размер на 911, 77 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3