Решение № 49 от 29.01.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 620/2024
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 29.01.2025
- В сила
- 18.02.2025
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198о, ал. 1 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Казанлък, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510100620 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „*************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул.
„**********“ ***, представлявано от управителя Р. И. М., чрез пълномощника адв. Т. Д. от АК-С.З., с адрес: гр. К., ул. „П. *********” ***, партерен етаж, против Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж. к.
„*************. Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че ответникът е титуляр на партида с № ********** във „*************” ЕООД, за имот в гр. К., ул. „*************. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които „ВиК” ЕООД се задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите.
При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Сочи, че Г. Н. И. имал неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество в размер на 593,47 лева, про***ичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 1************ г., за което били издадени 14 бр. фактури, както и лихви за забавено плащане в размер на 46,27 лв. за период от ******** г. до ********** г. Отчитането на количествата доставена и отведена вода ставало, съобразно разпоредбите на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, като било обективирано чрез запис в електронен карнет, като 1 платежния документ - фактура за отчетеното количество се издавал в края на месеца, в който е извършено отчитането. Срокът за заплащане на дължимата сума по него бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В случая били издадени фактури, сумите по които не са заплатени. Срещу Г. Н. И., ЕГН **********, от страна на ищцовото дружество „*************” ЕООД - гр. С.З. било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/******** г. по ч. гр. д.
№ ****/2023 г. по описа на Районен съд - К.. На длъжника било разпоредено да заплати на „*************” ЕООД - гр. С.З., следните суми: 593,47 лева за главница; 46.27 лева - лихва върху тази сума за периода от ******** г. до **********г.; законната лихва от *********г. до окончателното заплащане на сумата; 25,00 лева за заплатена държавна такса, както и 400 лева за адвокатско възнаграждение и 2,50 лева за банков превод. Предвид обстоятелството, че Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, Районен съд - К. дал на заявителя, „*************” ЕООД - гр. С.З., указания да предяви иск относно вземането си, което обуславяло правния интерес от воденето на настоящото дело. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „*************, че дължи да заплати на „*************” ЕООД - гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
С.З., кв.„**********” ***, представлявано от управителя инж. Р. И. М., сумата от 593,47 лв. (петстотин деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки), про***ичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от 1************ г., за което са издадени 14 бр. фактури, ведно със законната лихва от ********* г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 46,27 лв. (четиридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) за периода от ******** г. до ********** г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. ****/2023 г. по описа на Районен съд - К., разноски в размер на 25 лева за държавна такса, 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 2,50 лева за банков превод. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка: „***********************. Претендира разноски и в настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. А.
М. от АК-С.З., в качеството й на особен представител на ответника Г. Н. И..
Заявява, че към настоящия момент няма контакт с ответника, но счита представените искове за неоснователни. Оспорва същите по размер. Заявява, че през процесния период ответникът не е консумирал вода и не е ползвал услугите на ищцовото дружество. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да се произнесе по настоящия казус според 2 актуалната към момента съдебна практика.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете си и направи уточнение, че към „ВиК“ ЕООД ответникът е имал открити две партиди, като едната е била за ул. „**********, а другата е за ж.к. „*************. Към момента партидата на ул. „******* е закрита и реално задълженията касаят партидата, която е правилно посочена в исковата молба, но реално адресът е ж.к. ***************. Във фактурите е посочено, че се отнасят за адрес: ж.к. ***************.
Процесуалният представител на ответника в открито съдебно заседание поддържа изложеното в отговора, като заяви, че с уточнението си адв. Д. признава за допусната техническа грешка в исковата молба, защото ставало ясно, че имотът, за който се твърди, че има задължение е в ж.к. „*****“.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
От приложеното ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – К. се установява, че съдът е издал в полза на „*************” ЕООД – С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „**********“ ***, тел.: *********, факс: *********, представлявано от инж. Р.Т.Р. – управител заповед за изпълнение на парично задължение № **** от ******** г. за сумата 593,47 лева за главница, неизплатено парично задължение за предоставени ВиК услуги; 46,27 лева - лихва за периода от ******** г. до ********** г. и законна лихва върху главницата, считано ********* г. до изплащане на вземането. Заповедта на длъжника Г. Н. И., ЕГН ********** е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Вземането про***ича от следните обстоятелства: предоставени услуги през периода от 1************ г. За периода от **********г. Г. Н. И. има неизплатени в срок задължения към дружеството, про***ичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за което има съставени фактури.
Видно от справка за неплатени задължения за абонат ******* от 01.01.1990г. до **********. и лихва до **********г. на абонат Г. Н. И. са вписани задължения: за главница 593,47 лв. и лихва 46,27 лв.
От извлечение от партида за имот в Имотния регистър към Агенция по вписванията се установи, че собственик на имот в гр. К., ж.к. „************* от *********г. е ответникът Г. Н. И..
3
Заявителят е представил 14 броя фактури за партида с № **********, абонат ******* за имот с адрес: ж.к. „*************, с абонат Г. Н. И..
По делото е представено досие на абонат като за периода от *******. до 15.08.2023г. има осем изчислени отчета и пет реални отчета.
На съда е служебно известно обстоятелството, че със Заповед № ************г. на управителя на „ВиК“ ЕООД, С.З., считано от 01.11.2017г. се е преминало на отчитане с използване на електронен карнет.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вх. № ***** от ******** г. Видно от експертно заключение Към ищцовото дружество - „*************“ ЕООД по партида № ********** за имот в гр.К., ул.************, на името на Г. Н. И. има неизплатени 14 броя фактури на обща стойност 593,47 лева - дължимата главница.
Количествата, предоставени ВиК услуги, отговарят на отчетените такива и записани по партидата на потребителя. Същите са остойностени по одобрените от КЕВР единични цени за съответния период. Лихви върху главницата за посочените периоди по фактури на стойност 44,22лв.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза с вх.
№ ***** от 13.11.2024 г. Видно от експертното заключение при визуалния оглед, извършен на ******* година, в присъствието на ответника, на мястото, на ул. „ **********, което му било показано от ответника нямало никакъв имот. Там ответникът твърдял, че е била ведомствена къща, в която той е живял, допреди 2-3 години , според него, преди да бъде съборена къщата и той да се премести със семейството си на сегашния си адрес. Съдът не кредитира експертното заключение , тъй като вещото лице е посетило имот в гр. К. ул. „ **********, а по делото се установи, че адресът на абоната е ж.к.
„*************.
В откритото съдебно заседание вещото лице направи следните пояснения, че е посетил имота на ул. „*****“, както описал в депозираната експертиза на ******* г. и видно от приложените снимки, в желанието си да изпълни поставената задача, потърсил адреса, посочен в исковата молба: гр. К. ул. „**********, ет. 5, ап. 38. Указало се, че на този адрес няма нито пет етажна сграда, нито никаква постройка, дори самият адрес не бил ясен, защото в момента това било празно място, на което някога е имало къща. След като на място не успял да намери адреса, видял посочен в документите по делото в една фактура втори адрес в ж.к. „*************. Отишъл и на този адрес в последствие, където специално вх. Б бил заключен. Започнал да разпитва случайни хора живее ли там Г. Н. И. и едно малко дете се оказало, че е неговото внуче, което му отворило и го качило на петия етаж и извикало от апартамента дядо си. Като му се представил, Г. И. казал, че не знае, че срещу него се води дело, че всичко си плащал. Вещото лице го попитал за ул.
„*****“, той казал, че е живял там, но сега няма къща. Завел там вещото лице, показал къде е била къщата и че вече я няма. В съдебно заседание, вещото лице след като се запозна с представеното досие на абонат, поясни, че имало реално отчетени количества вода и изчислени отчети, както казала, адв. Д., когато инкасаторът не е имал достъп. Измерените количества изглеждали съвсем реални и биха могли да са действителни. Изглеждали дори по-малки за едно домакинство. При посещението на вещото лице от апартамента излезли 4
6-7 човека, Г. И. казал, че живеят с дъщеря му, внучетата и зет му.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Следователно, доколкото се установи, че ответникът е собственик на процесния имот, той е и потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в него.
Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5070e1f1-682f-486e-a61b-2070b4df987d