Акт от 11.07.2019, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№50 гр. Габрово, 11.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН

ПОПОВ

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при участието на секретаря Боряна Михова и прокурор Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 43 по описа за 2019 година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия Т.Б.Т. *** и жалба на гражданския ищец и частен обвинител П.Н.Н. ***, против Присъда № 165 от 22.03.2019 година, постановена по НОХД № 1539/2018 г. на Районен съд – Габрово.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Т.Б.Т., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, осъждан, работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 01.05.2018 г., до магазин „Нивен” на ул. „Брянска” № ** в гр. Габрово, чрез удар с юмрук в лицето, умишлено причинил на П.Н.Н. по повод изпълнението на службата му на полицай в РУ - Габрово, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НПК, а именно – контузия на лявата част на лицето с изразен оток на меките тъкани на лявата скула и буза и по хода на долната челюст вляво, болка в долната част на лявата буза и под лявото ухо, зачервяване на лигавицата от вътрешната страна на лявата буза с малка раничка на същата срещу задните зъби на долната зъбна редица вляво, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.

131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Три години лишаване от свобода”, което наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим.

На основание чл. 45 от ЗЗД е ОСЪДИЛ подсъдимия Т.Б.Т. да заплати на П.Н.Н. сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.05.2018 г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно претендираните 7000 лева е ОТХВЪРЛИЛ така предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е осъдил подсъдимия Т.Б.Т. да заплати по сметка на РС-Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Постановил е след влизане в сила на присъдата приложените веществени доказателства – 2 бр. дискове, да останат на съхранение в кориците на делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Т.Б.Т. да заплати на държавата по сметка на Окръжна прокуратура - Габрово направените по делото разноски на досъдебната му фаза в размер на 711,** лв., както и сумата от 5 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Т.Б.Т. да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово направените по делото на съдебната му фаза разноски в размер на 40 лева, както и сумата от 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната им допустимост.

С въззивната жалба на подсъдимия Т.Б.Т. се твърди, че присъдата, както в наказателната, така и в гражданската част била незаконосъобразна, необоснована и неправилна, поради което следвало да бъде отменена. В хода на досъдебното производство и в съдебно заседание се събрали противоречиви доказателства, които не изяснявали приетата от съда фактическа обстановка. Показанията на гражданския ищец и частен обвинител били в противоречие с показанията на свидетелите П.М., И.В. и М.П.. Гражданският ищец и частен обвинител твърдял, че Т. го ударил с юмрук в лицето, докато в съдебно - медицинската експертиза се сочело, че има леко подуване в лявата страна, като по негови обяснения от вътрешната страна имал афти. Във връзка с това заключение следвало съдът да обсъди направените от вещото лице снимки по време на прегледа му. На тези снимки се виждало единствено зачервяване на меката част на ушната мида, но никакви белези от наранявания по лицето на пострадалия. Тук следвало да се направи анализ и на действията на пострадалия, който след словесните пререкания, ако е считал, че има нанесена травма, следвало да потърси съдействие от колегите си, а той отишъл при свид. В.за да отправи поредните си закани, обикалял до обед с лекия си автомобил и въпреки почивния ден, съдебният лекар бил извикан за да му издаде съдебно - медицинското удостоверение. При обсъждане на фактическата обстановка следвало да се съпоставят обясненията на частния обвинител и граждански ищец с представения по делото не само снимков материал, но и извършената комплексна видиотехническа и лицево индентификационна експертиза. Тук категорично се установявало, че обясненията на Н. и свид. М.не отразявали истината. Двамата твърдели, че подсъдимият ударил Н. с юмрук в лицето, при което той паднал на земята и бил зашеметен. Видно от видиоматериала, когато подс. Т. преминавал покрай Н. и други две лица не той, а Н. започнал да му говори, да го предизвиква като на няколко пъти, когато Т. тръгвал поради отправените му обидни думи и закани от негова страна, които се премълчавали от него и свидетеля, Т. връщал назад. При последното му завръщане Н. посегнал да го удари и Т. отблъснал ръката му, но след като изплашен от заканите му побягнал, Н. непосредствено след това започнал да го преследва с останалите от компанията му. Затова подсъдимият не счита, че е причинил на Н. лека телесна повреда. Основното възражение по повдигнатото обвинение и постановената присъда било това, че не са налице основанията на чл.

131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. Не бил осъществил състава на престъплението както от обективна, така и от субективна страна. За да е осъществен фактическия състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК било необходимо да са налице всички елементи от обективна и субективна страна на деянието. В конкретният случай не можело да се направи обоснован и безсъмнен извод, че пострадалият действал именно в качеството си на длъжностно лице поради това, че видно от представеното удостоверение от ОД на МВР се установявало, че на този ден той не е бил на работа. От показанията на свидетелите и видеоматериала било видно, че той е бил цивилен и, че е употребил и алкохол. Нямало осъществяване на състава на деянието и от субективна страна. За да се установи наличието на приетата от съда квалификация било необходимо да се изследва обективната и субективна страна на това квалифициращо обстоятелство и относимостта на събраните доказателства към него, доколко те потвърждавали или отричали наличието му в процесния случай. От обективна страна се предполагало наличието на основните съставомерни елементи на квалификацията по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК. На първо място следвало да се установи качеството "длъжностно лице" на пострадалия. В конкретния случай Н. нямал качеството на длъжностното лице, действията му не били при и по повод изпълнение на служебните му задължения.

Това обуславяло от своя страна втория съществен елемент от обективната страна на квалификацията - непосредствено преди и при извършване на деянието длъжностното лице да е изпълнявало служебните си задължения. Събраните по делото доказателства сочели, че той в този ден не е изпълнявал каквито и да било служебни задължения. От субективна страна, определящ елемент от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК било знанието на извършителя, че обектът на престъпление е длъжностно лице, което в момента изпълнява служебните си задължения. Вярно било, че Т.Т. знаел, че Н. е полицай, но начинът по който бил спрян с отправени към него заплахи от различно естество доказвали, че в момента на словесното пререкание, когато Н. е цивилен, не изпълнява служебни задължения. При липсата на тези признаци, обуславящи обективната и субективна страна да деянието по чл. 131, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, съдът следвало да признае Т. за невинен в извършване на деянието и да го освободи от наказателна отговорност. Какви били намеренията на Н. проличало и от размера на предявения срещу подсъдимия граждански иск, т.е. облагодетелстване въз основа на отправеното към Т. нееднократно предизвикателство.

Претендира се Окръжният съд да отмени изцяло присъдата постановена по НОХД №

1539/2018 година по описа на Габровски районен съд и да постанови нова, с която да признае Т. невинен по предявеното обвинение, както и да отхвърли изцяло и предявения граждански иск.

С въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител П.Н. се твърди, че присъденото обезщетение по гражданския иск е със занижен размер. Съдът не отчел правилно вида и размера на претърпените болки и страдания. Н. бил нападнат на публично място, което било унизително за него. Размерът на обезщетението не бил съобразен дори с обичайните обезщетения в такива случаи. Гражданският ищец бил обезобразен за продължително време и по този начин трябвало да изпълнява служебните си задължения, като полицай - с белези от побой, нанесени от престъпник по повод на службата му. Затруднено било дъвченето и говоренето му. Съдът не отчел последиците от психическата травма. Така нарушил принципа за съразмерност и справедливост при обезщетяване на вредите.

Претендира се Окръжният съд да измени първоинстанционната присъда, като уважи гражданския иск в пълен размер.

С двете въззивни жалби не са направени доказателствени искания.

От въззивните жалби и изявленията в съдебно заседание е видно, че страните поддържат твърдения за допуснати нарушения на материалния закон. Не се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание, проведено на 19.06.2019 г. подсъдимият Т.Т. и неговият защитник адв. И.Б. *** поддържат въззивната жалба и оспорват тази на гражданския ищец и частен обвинител.

В съдебно заседание, проведено на

19.06.2019 г. гражданския ищец и частен обвинител П.Н. поддържа своята въззивна жалба и оспорват тази на подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на

Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че присъдата в наказателната част е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Заявява също, че не оспорва жалбата на гражданския ищец и частен обвинител, като намира обезщетението за занижено.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Гражданският ищец и частен обвинител П.Н.Н. работи като полицай в РУ – Габрово, като във връзка с изпълнение на служебните си задължения е работил по разкриване извършени от подсъдимия Т. престъпления, като веднъж е участвал и в задържането му. На 01.05.2018 г. около 09,30 ч. П.Н. заедно със свидетеля П.М. и И.И.се намирали пред букмейкърски пункт на „Еврофутбол”, в непосредствена близост до хранителен магазин „Нивен” на ул. „Брянска” № ** в гр. Габрово, когато покрай тях преминал подс. Т.Т.. Същият първоначално се отдалечил в посока ж.п. гара, но впоследствие се върнал и започнал да отправя обиди и заплахи за физическо посегателство и увреждане на имущество спрямо гражданския ищец, свързани с предишни насочени срещу него служебни действия като полицай, на което свидетелят П.М. му направил забележка, че така не е редно да се говори.

Подсъдимият обаче го ударил в ръката и скочил върху падналия на земята негов мобилен телефон. Непосредствено след това Т.Т. нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето на П.Н., след което веднага избягал от мястото на инцидента. От своя страна Н., след първоначално залитане от удара, неуспешно се опитал да го догони, след което се върнал в букмейкърския пункт на „Еврофутбол” и провел разговор със свидетеля М.П., преминал наблизо малко преди инцидента, който частично бил възприет и от свидетеля Д.П.. По-късно П.Н. потърсил подсъдимия и на работното място на неговата приятелка – свидетелката И.В., но не го открил.

Разпечатката съдържа 37 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/506fcab6-c495-4da1-965d-c281083c25a2