Разпореждане № 121326 от 27.08.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 121326 гр. София, 27.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20241110131048 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК във връзка с чл.

146, ал. 2 ЗЗП.

Подадено е заявление от „Кредито“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата М. М. П. за солидарно заплащане на следните суми: 500 лева – неплатена главница, ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането; 60,55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница за периода от 03.07.2023 г. до 21.05.2024 г. – задължения по Договор за потребителски кредит № 0L00080044/02.06.2023 г., сключен между страните по делото.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение да не допуска предварително изпълнение и да не издава заповеди за изпълнение въз основа на задължения, възникнали от нищожни поради противоречие със закона договорни клаузи и такива, които са вероятно неравноправни (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), намира следното:

При проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР) настоящият съдебен състав настоящият състав намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално 1 съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

В случая на длъжницата са отпуснати 500 лева и в договора е записано, че той е с ГПР 0 %, а в погасителния план като общо задължение са описани 610 лева, което е очевидно неправилно изчисляване на ГПР – ако той беше нулев, длъжницата следваше да върне точно, колкото е получила, а не повече.

Поради

Следователно всички искания с изключение на тези за издаване на 2 заповед срещу длъжниците да изплати предоставената им главница от 1000 лева и лихва за забава до 04.08.2023 г., следва да се отхвърлят.

Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по търг. дело № 630/2023 г., I ТО.

Съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, която възлиза на 500 лева, или 89,20 % от общо претендираните 560,55 лева, следва да се присъдят и държавна такса – 89,20 % от 25 лева, т.е. 22,30 лева, а разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като не е спазено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за разноските – не е представен документ за плащане по банков път, макар че в договора е записано, че се плаща по този начин.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 168183/23.05.2024 г., подадено от „Кредито“ ЕООД, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу М. М. П., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, за заплащане на „Кредито“ ЕООД, с ЕИК: 204554530, и адрес на управление:

София, бул. „Черни връх“ № 51г, офис 32, на следните суми: 60,55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница за периода от 03.07.2023 г. до 21.05.2024 г., както и за законната лихва от 22.05.2024 г. до датата на окончателното плащане – задължения по Договор за потребителски кредит № 0L00080044/02.06.2023 г., сключен между страните по делото.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя – „Кредито“ ЕООД, че може да предяви за твърдените си вземания с осъдителен иск пред Софийския районен съд в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, ако иска да запази платената държавна такса в размер на 7,70 лева.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Кредито“ ЕООД. Препис да се връчи и на двете страни по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3