Определение № 11457 от 22.12.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11457 гр. София, 22.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110145045 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ЗД БИ“ АД против Г. Б. ХР., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500 КЗ за сумата в размер на 173.40 лева.

Съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК / изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Регресната претенция е свързана с твърдяно наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, като последният при сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е придобил качеството на „ползвател на застрахователни услуги“, което не може впоследствие да отпадне единствено защото претенцията е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Основанието на това вземане е именно наличието на застрахователно правоотношение, като упражняването на регресното право произтича от наличието на застрахователен договор, в който смисъл е и Определение № 863 от 26.09.2019 г. на ОС - София по в. ч. гр. д. № 602/2019 г.

В случая предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл.113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право на ищеца произтича от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според което понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги по КЗ. В подкрепа на изложеното са и Определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1

1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.

В подкрепа на застъпената теза, че разпоредбата на чл. 113 ГПК намира приложение и по исковите претенции с правно основание чл. 500 КЗ е и практиката на въззивната инстанция, намерила израз в Определение от 12.03.2020 г. по в. ч. гр. д. № 3078 от 2020 г. по описа на СГС и Определение от 21.2.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1529 от 2020 г. по описа на СГС.

От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че от 05.08.2008 г. настоящият адрес на ищеца е в гр. Шумен, включително и към датата на подаване на исковата молба - 30.07.2021 г.

Предвид изложеното делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния съд по настоящия адрес на ответната страна – Районен съд – гр. Шумен.

По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 45045/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Шумен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2