Решение № 5 от 09.01.2026, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. П., 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20251230200531 по описа за 2025 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. А. М., ЕГН **********, от /населено място/, чрез адв. И. Я., АК – Б., със съдебен адрес /населено място/, против Наказателно постановление № 25-0314000306 от 02.07.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 300,00 (триста) лева.

В жалбата се релевира бланкетно, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и релевира, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като материалите по делото опровергават констатацията на административния орган, че жалбоподателят е собственик на превозното средство. Моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – ВПД Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован, не се явява представител.

Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по 1 делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено на 27.11.2025 г. съдебно заседание, разпитани бяха свидетелите А. К. Г. и Н. Г. Н..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.06.2025 г. около 13,05 часа полицейските служители А. Г. и Н. Н. били назначени в наряд като АП-712, когато при изпълнение на служебните си задължения, на /населено място/, спрели за полицейска проверка лицето В.М. М. с ЕГН **********, което управлявало индивидуално електрическо превозно средство „Sity Scooter“ със сериен номер ***. Лицето било поканено в сградата на РУ П., за което бил уведомен и неговият родител М. А. М. с ЕГН **********, където били снети обяснения от двамата, бил съставен А. и индивидуалното електрическо превозно средство било предадено с протокол за доброволно предаване, а малко по-късно, след представянето на документи за собственост, същото било върнато посредством нарочна разписка.

Полицейските служители установили, че на 07.06.2025 г. около 13,05 часа, в гр. П. на ул.

„П.“, до дом номер ***, жалбоподателят, като собственик на индивидуално електрическо превозно средство „Sitycoco scooter“ със сериен номер ***, предоставя /допуска/ да бъде управляван от непълнолетния В. М. на 15 г. от гр. П., който няма право да управлява ИЕПС по пътищата с максимално разрешена скорост до 50 км/ч.

За така извършеното деяние, актосъставителят А. К. Г., възприел, че М. А. М., като водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач, и в присъствието на свидетеля Н. Г. Н., на 07.06.2025 г. съставил срещу жалбоподателя А. С. GA № 3695405 за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП. А. е предявен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, като същият го разписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт, на 02.07.2025 г. ВПД Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., възприел идентична на изложената в акта фактическа обстановка и издал обжалваното НП № 25-0314-000306 срещу жалбоподателя, като за извършено нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП му наложил глоба в размер на 300,00 (триста) лева.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя М. А. М. на 21.08.2025 г., в законоустановения срок – 01.09.2025 г., е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

Към административнонаказателната преписка са приложени Докладна записка с рег. № 314р-13292 от 09.06.2025 г. относно установен непълнолетен водач на индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС), изготвена от мл. автоконтрольор А. Г. при РУ-П.;

2

Протокол за доброволно предаване с № УРИ 314р-13295/09.06.2025 г. по описа на РУ-П. от 07.06.2025 г. на 1 брой ИЕПС - „Сити коко“ - скутер със сериен номер ***, от М. А. М.; писмено обяснение от М. А. М. от 07.06.2025 г., съгласно което синът на М. - В. М., е взел електрическата тротинетка без негово знание; писмено обяснение от В.М. М. от 07.06.2025 г., в което се сочи, че същият взел електрическата тротинетка от дома им с цел разходка, когато бил установен от полицейските служители; Разписка от мл. инсп. Н. Н. от 07.06.2025 г. за предаване на 1 бр. ИЕПС - „Сити коко“ - скутер със сериен номер *** на М. А. М..

Приложени са още Фактура № 124 от 01.02.2025 г. и Гаранционна карта от 01.02.2025 г., които обективират неформален договор за покупко-продажба на електрически скутер „Citycoco“ със сериен номер *** от 01.02.2025 г., с продавач (доставчик) „Т.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П. и купувач (получател) В. М.М., ЕГН **********, с. К..

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят А. К. Г. и свидетелят при съставяне на акта Н. Г. Н., които не успяха да изложат каквито и да е данни и факти, тъй като не си спомнят процесния случай.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации и становищата на страните, районната инстанция намира за установено от правна страна следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, 3 посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат.

В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП, като нито актосъставителят, нито наказващият орган са конкретизирали от коя алинея на цитирания чл. 102 от ЗДвП е посочената т. 1. С оглед текстовото описание на нарушението в А., възпроизведено и в обжалваното НП – „водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач“, се установява, че е нарушена т. 1 от ал. 1 на чл. 102 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че в административните актове е посочено, че е допуснато управление на МПС на лице, което не е правоспособен водач, деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, който възвежда, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач.

В случая, във фактическата част на обжалваното наказателно постановление, която напълно преповтаря изложената в А. фактическа обстановка, е посочено, че жалбоподателят М.

М. е собственик на индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС) „Sitycoco scooter“ със сериен номер *** и предоставя /допуска/ да бъде управляван от непълнолетния В. М. на 15 г. от гр. П., който няма право да управлява ИЕПС по пътищата с максимално разрешена скорост до 50 км/ч. Същевременно, посредством диспозитивната част както на акта, така и на процесното НП, на жалбоподателя се вменява нарушение, изразяващо се във „водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач“. След като е установено, че нарушителят е собственик на ИЕПС, което е предоставено /допуснато/ до управление от непълнолетно лице, не е ясно защо това обстоятелство не е намерило отражение и в диспозитива на обжалваното НП, в който нарушението е описано бланкетно, като са посочени всички възможни субекти на административното нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – водач, собственик или упълномощен ползвател.

На следващо място, във фактическата част на обжалваното наказателно постановление е описано, че собственикът на ИЕПС „предоставя /допуска/“ управлението му, като в диспозитива изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение е описано като „допуска или предоставя“ управлението. От така формулираното изпълнително деяние на административното нарушение, посредством две алтернативни форми, които са взаимно изключващи се, не се установява кое от тях са констатирали полицейските служители, нито кое изпълнително деяние е санкционирано от наказващия орган. И това е така, защото наличието на едното изпълнително деяние изключва наличието на другото, тъй като деецът 4 не може едновременно и да допусне и да предостави управлението на превозното средство на неправоспособния водач.

Предвид обстоятелството, че законодателят е предвидил включването на няколко хипотези на нарушение на правилата на ЗДвП в една разпоредба, длъжностните лица, които установяват фактите и тези, които налагат санкциите, са компетентните органи да индивидуализират всяко деяние със специфичните му характеристики и в издаваните от тях актове да посочват всички индивидуализиращи белези на състава на съответното административно нарушение, ако същото е извършено. Неизпълнението на вменените им компетентности води до несъответствия и противоречия, които не могат да се санират от въззивната инстанция по реда на съдебния контрол. В тази връзка следва да се посочи, че в санкционните производства като настоящото - по реда на ЗАНН, за да могат да породят правните си последици, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно, пълно и идентично. НП са актове на правораздаване, с които се налага административна санкция, а с А. се вменява извършване на конкретно административно нарушение, поради което тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани или мотивирани по тълкувателен път от санкционираното лице, нито от съда в хода на съдебното следствие, още повече в хода на съдебното производство да се извличат законоустановените им реквизити, в частност да се уточнява какво е качеството на субекта на нарушението и какво е било констатираното от актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, които съставляват съществени реквизити както на А. по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, така и на НП, съгласно чл.