Решение № 13361 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13361 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110105092 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция" по реда на чл. 415 от ГПК.

Предявени са от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу М. С. М., ЕГН ********** в качеството й на наследник на П. С. Д., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 178,96 евро представляваща главница по договор за потребителски кредит № 386483/07.01.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.07.2025 г. до окончателното плащане; сумата в размер на 39,38 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена върху главницата по договора за потребителски кредит № 386483/07.01.2020 г. за периода от 07.01.2020 г. до 07.10.2020 г.; сумата в размер на 62,96 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 07.10.2020 г. до 27.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 150/31.07.2025 г. по ч.гр.д. № 217/2025 г. по описа на РС– Чепеларе.

Ищецът твърди, че на 07.01.2020 г. между П. С. Д. и трето за спора лице 1

– „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит с номер 386483, по силата на който юридическото лице се задължило да предостави в полза на физическото лице кредит в размер на 350 лева. Уговорено било сумата да бъде върната на 9 броя вноски – всяка в размер на 86 лева, с краен срок по договора – 07.10.2020 г. (тогава е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора за потребителски кредит). Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,22 %. Твърди, че безспорно се установява сключването на съглашение между страните в посочения от ищеца обем и съдържание, препращайки и към относимите ОУ на дружеството – кредитодател. Счита, че с оглед правилата на ЗПК, процесният договор е действителен и като такъв валидно обвързва страните.

А предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателят в полза на ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящите искове. Това е така, понеже кредитодателят „Сити Кеш“ ООД прехвърлил вземанията си срещу ответника в полза на ищцовото дружество с договор за цесия от 07.01.2020 г. Вземането към ответника било индивидуализирано в Приложение 1 към процесния договор за кредит. На последно място, релевира, че длъжникът е надлежно уведомен, с оглед нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Накрая, обръща внимание, че ответникът М. М. в качеството й на наследник на кредитополучателя П. Д. не изпълнила задълженията на последния. При така изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива съдът следва да ги уважи.

Претендира разноски.

Ответникът срочно е подал отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на всички искови претенции, при следните доводи. Първо – липсва пасивна материалноправна легитимация на ответната страна. От приложено към отговора на исковата молба удостоверение за наследници безспорно се установява, че ответницата е сестра на лицето П. С. Д., но последният е оставил двама свои низходящи, а именно Майкъл Д. и Крис Д. – негови законни наследници от първи ред.

Позовава се на чл. 5, ал. 1 от ЗН и сочи, че децата на П. Д. следва да отговарят за търсените суми, а не ответницата – негова сестра. Отделно от това, се оспорва действителността на процесния договор за кредит – липсват доказателства за надлежно сключен валиден контракт. Оспорва се договорът да отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Същият не съдържа по ясен и разбираем начин всички реквизити, предвид което приложение следва да намери нормата на чл. 22 от ЗПК Сочи, че приложимите ГПК и ГЛП са прекомерно завишени, поставят потребителя в икономически неизгодно положение, респ. клаузите, които ги предписват са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а оттам – и нищожни. Оспорва се и твърдяната цесия – липсва доказано надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Не без значение е и фактът, че липсват доказателства за начина на формиране на остатъка от задължението. При тези доводи, моли съда 2 отхвърли иска като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация, а в случай, че исковата претенция се счете за допустима – да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените главни искове по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК по така предявените положителни искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на следните обстоятелства: 1/ възникването на облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски кредит № 386483/07.01.2020 г., с твърдяното съдържание; 2/ че е изпълнил задълженията си по договора, при което за ответницата е възникнало задължение за връщане на усвоената заемна сума, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията; 4/ поставяне на ответницата в забава; 5/ прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответницата за извършената цесия; 6/ размера на претендираните суми.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на процесните вземания.

Съгласно трайно установената практика на Съда на Европейския съюз националният съд е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, включително и когато потребителят не е релевирал изрично такова възражение. Това задължение произтича от необходимостта да се гарантира ефективната защита, предвидена в Директива 93/13/ЕИО (в този смисъл са следните: решения по дела C-618/10 Banco Español de Crédito, C-415/11 Aziz, C-168/05 Mostaza Claro, C-473/00 Cofidis и C-40/08 Asturcom Telecomunicaciones).

След представяне на тези принципни положения, първоинстанционният съд следва да обсъди ангажираните в хода на производството относими към предмета на спора доказателства.

3

По делото е приложен договор за потребителски кредит № 386483/07.01.2020 г., от чието съдържание се извежда, че на посочената дата е възникнала облигационна връзка между „Сити Кеш“ ООД в качеството му на заемодател и наследодателя П. С. Д. – като заемател. Уговорената заемна сума е в размер на 350 лева, с размер на всяка погасителна вноска, както следва: 3 х 11,68 лв. и 6 х 65,33 лв. Денят за плащане е петък; годишният процент на разходите /ГПР/ - 48,22 %, броят вноски е общо 9; фиксираният годишен лихвен процент е 40,05 %, с дата на първо плащане 07.02.2020 г. и дата на последно плащане 07.10.2020 г. Общата сума за плащане възлиза на 427,02 лева. Съгласно клаузата на чл. 6.1 заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на кредита, да предостави обезпечение по начина и по реда на чл. 33, ал. 1 ОУ. При неизпълнение той дължи неустойка в размер на 346,98 лева – съгласно клаузата на чл. 6.2 от договора.

В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, постоянен и настоящ адрес.

Като писмено доказателство по делото са представени и приети още общи условия за предоставяне на кредити на „Сити Кеш“ ООД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между „АПС БЕТА България“ ЕООД в качеството му на цесионер и „Сити Кеш“ ООД в качеството му на цедент. Според съглашението цедентът прехвърля и продава, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, портфолио със вземания, описани в „Анекс 1“ към настоящия договор. Цесионерът купува и приема прехвърлените вземания, описани в „Приложение 1“, във вида, в който съществуват към цедента към момента на сключване на настоящия договор. В общите разпоредби на договора за цесия е уточнено, че всички приложения (номерирани от 1 до 4), споменати в договора, се считат за неразделна част от същия. Последните могат да бъдат променяни само по съгласие на страните, изрично в писмена форма.

Приложено е Приложение 3 към договора за продажба и прехвърляне на вземания – пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжниците, описани в Приложение 1 от дата 21.07.2021 г. към процесния догоовр за цесия от 21.07.2021 г., за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД. Впечатление прави, че представеният по делото екземпляр на Приложение 3 към цесионната сделка се отнася до друг договор, който е сключен година по-рано между същите страни. Предвид това приложеното от 2021 г. пълномощно, предоставящо мандат по смисъла на чл. 99 от ЗЗД относно цесията от 2021 г. не може да бъде позитивно съобразено по настоящото дело, при което съдът приема, че този документ е неотносим към спора и не го поставя в основата на изводите си за фактите по делото.

4

Представена е разписка за извършено плащане номер 2000000200532385 от дата 07.01.2020 г. с наредител „Сити Кеш“ ООД и получател П. С. Д. за сумата в размер на 350 лв., с посочено основание „паричен превод към easyPay: заем съгласно дог. 386483“.

Ответникът е представил удостоверение за наследнициот 05.05.2026 г., видно от което ответникът М. С. М. е жива, като същата се явява сестра на починалия на 22.08.2025 г. П. С. Д.. От този документ става ясно, че П. С. Д. е оставил и низходящ – а именно лицето „Майкъл (син на П.) – без повече данни". С оглед правилото на чл. 5, ал. 1 от ЗН следва, че единствен наследник по закон на наследодателя Д. е неговия син Майкъл (без данни за пълните му имена). Съдът не приема за установено по делото, че лицето Майкъл, посочено в удостоверението за родствени връзки като син на П. Д. да е починало. В представения официален удостоверителен документ липсват данни за смърт на лицето, като е посочена единствено датата му на раждане – 17.01.1978 г. Обстоятелството, че за лицето не е вписано ЕГН, не обуславя извод за липса на идентичност или за недоказаност на родствената връзка.

Съгласно Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. удостоверенията се издават въз основа на данните в регистъра на населението, като при липса на ЕГН лицата могат да бъдат индивидуализирани и чрез други данни, включително дата на раждане. Ето защо съдът приема, че удостоверената родствена връзка между П. Д. и синът му Майкъл, роден на 17.01.1978 г., е надлежно доказана.