Определение № 50 от 16.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. Плевен, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500028 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София срещу определение № 5304/22.10.2025 г. по гр.д. № 6929/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1271/26.08.2025 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят твърди, че в договора за правна защита и съдействие не е посочено за кое гр. дело на Плевенски Районен съд се касае, като вече е установено, че същият договор е представен по още 22 бр. граждански дела на Плевенски Районен съд. Счита, че договорът е един за подаване на една искова молба, а са подадени 23 искови молби, което съставлява злоупотреба с право с цел да бъде генерирана завишена отговорност за разноски на ответника. Жалбоподателят се позовава на конкретна съдебна практика.

Според „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, Плевенски Районен съд не е отчел промяната в Наредба №1 от 09.07.2004 г. /по-нататък само Наредбата/, според която посочените в нея размери на адв. възнаграждения не са задължителни, а служат само за ориентир. Освен това, Плевенски Районен съд не е съобразил при определяне размера на адв. възнаграждение, че:

-по спорните по делото въпроси има богата съдебна практика;

-че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи;

-че съдът трябва да съблюдава за добросъвестното упражняване на правата на потребителя;

1

-че ищцата не е направила опит за доброволно уреждане на спора, а директно е завела множество дела.

„СИТИ КЕШ“ООД-гр. София моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

Л. В. С. чрез ЕАД „Е. И.“ е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Сочи се, че реалното участие на адвоката в процеса доказва упълномощаването му да извършва процесуални действия, освен ако самият упълномощител не оспорва това. Сочи се също, че на адвоката се дължи възнаграждение дори и ако договора не е представен по делото.

Л. В. С. намира, че съдът правилно е отчел правната и фактическа сложност на делото и е ползвал за ориентир посочените в Наредбата размери при определяне на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Делото е образувано и за разглеждане на частна жалба, подадена от Л. В.

С. чрез ЕАД „Е. И.“ срещу определение № 5304/22.10.2025 г. по гр.д. № 6929/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1271/26.08.2025 г. в частта му за разноските. В жалбата се сочи, че присъдените разноски са „неразумни и непропорционални“, което стимулира ответника да продължи да сключва с потребителите договори с неравноправни клаузи. Моли се да бъде определено и присъдено адв. възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1.

„СИТИ КЕШ“ООД-гр. София е депозирало отговор на частната жалба, в който се моли тя да бъде оставена без уважение.

Чрез проверка относно допустимостта на частните жалби при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че са подадени в срок от легитимирани страни, имащи интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД. Така изложеното прави жалбите допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, защото:

По жалбата на „СИТИ КЕШ“ЕООД:

Ищецът е предявил два иска – установителен с цена 2 200 лв. и осъдителен с цена 50 лв., която в хода на производството е увеличена на 260 лв. По делото е представен договор от 19.11.2024 г. за правна защита и съдействие, с който Еднолично Адвокатско Дружество „Е. И.“-гр. Пловдив, представлявано от адв. Е. Г. И., е поело да осъществява процесуално 2 представителство по гр.дело на РС-Плевен – без то да е конкретизирано, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

В молба от 08.05.2025 г. ответникът е възразил, че представеният договор за правна защита и съдействие не е индивидуализиран по начин, че да послужи като доказателство за разноски по конкретното гр. дело. Заявил е, че според него трябва всички заведени от Л. В. С. да бъдат съединени по реда на чл.213 от ГПК или ако това не бъде сторено, да бъде калкулирано едно общо адвокатско възнаграждение на база общия материален интерес по всички тези дела, което да бъде присъдено по едно от делата и по останалите дела не се уважава искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника по чл.213 от ГПК. Уважил е установителния иск и осъдителния за 256.32 лв., зачел е представения договор за правна защита и съдействие и е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита според материалния интерес в размер на 473.20 лв. с ДДС, съобразно уважената и отхвърлената част на претенцията.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също счита, че няма законов регламент относно формата и съдържанието на договора за правна защита и съдействие.

Достатъчно е договора да е представен по съответното дело и по него да е осъществено процесуално представителство.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД не споделя практиката, обективирана в Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №2982/2019 г. II т. о., според което „когато с една ИМ са предявени от един и същи ищец срещу един и същи ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове“.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че в случая е приложима нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че няма законова разпоредба, която да задължава ищцата да разреши споровете по всички правоотношения с ответника в рамките на едно дело. Дори и това да беше сторено, съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Ето защо, предявяването на 3 множество искове с отделни искови молби, пък били те и със сходен предмет, не може да се квалифицира като злоупотреба с право. Освен това – съдът няма задължение да води статистика за подадените от едно и също лице искови молби, за защитимия с тях материален интерес, за присъдените адв. възнаграждения и пр.

Въззивната инстанция намира, че съдът не е обвързан от Наредба №1 от 09.07.2004 г., а има възможност да се отклони от определените в нея ориентировъчни размери на адвокатските възнаграждения, като прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на процеса и съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Ето защо ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД счита, че следва да се определи адв. възнаграждение за защита по всеки от двата иска според цената им, като във вр. с правната и фактическа сложност на делото се отчете, че защитата по двата иска е еднаква /общи факти и доказателства/ и че за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск. При това положение въззивната инстанция намира за справедлив размера от 624 лв. с ДДС за защита по установителния иск и размера от 240 лв. с ДДС за защита по осъдителния иск, т.е. че по чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъдят общо 864 лв. с ДДС, т.е. повече отколкото са присъдени с решението, чието изменение в частта за разноските се иска. Тъй като няма как да се влоши положението на „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, частната му жалба следва да бъде оставена без уважение.

По жалбата на Л. В. С.:

Л. В. С. чрез ЕАД „Е. И.“ е подала молба по чл.248 от ГПК, в която сочи, че не са налице предпоставки за присъждане на разноски на ответното дружество. Изложени са аргументи, че в производство, в което потребител търси защита срещу неравноправни клаузи, в негова тежест не следва да се възлагат разноски според отхвърлената част на претенциите му.

В обжалваното определение Плевенски Районен съд е посочил, че с решението си не е осъждал Л. В. С. да заплаща разноски на „СИТИ КЕШ“ООД, което е факт и прави молбата по чл.248 от ГПК неоснователна.

Вероятно повод за жалбата е некоректното посочване в решението, че адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА е определено и присъдено в размер на 473.20 лв. с ДДС, съобразно уважената и отхвърлената част на претенциите – вместо съобразно уважената част на претенциите. Израза „съобразно уважената и отхвърлената част на претенциите“ се използва по отношение на 4 други разноски, различни от адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, когато такива се дължат на ищеца според уважената част на претенциите му, а на ответника – според отхвърлената част на ищцовите претенции и помежду им се прави прихващане. В случая Плевенски Районен съд в решението си не е посочил, че Л. В. С. дължи на „СИТИ КЕШ“ООД някакви конкретни разноски според отхвърлената част на осъдителния иск, нито че „СИТИ КЕШ“ООД дължи някакви конкретни разноски на Л. В. С. според уважанета част на претенциите й, т.е. прихващане е невъзможно. Посочил е, че „СИТИ КЕШ“ООД дължи суми на различни правни субекти: по 78, ал.6 от ГПК – на Плевенски Районен съд за ДТ и възнаграждение на ВЛ и по чл.38, ал.2 от ЗА – на ЕАД „Е. И.“ за адв. възнаграждение, между които суми прихващане е недопустимо.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. №36268/14.11.2025 г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД-гр. София, с ЕИК:

**** срещу определение № 5304/22.10.2025 г. по гр.д. № 6929/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1271/26.08.2025 г. в частта му за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. №35719/11.11.2025 г., подадена от Л. В. С., с ЕГН: ********** чрез ЕАД „Е. И.“-гр. Пловдив срещу определение № 5304/22.10.2025 г. по гр.д. № 6929/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1271/26.08.2025 г. в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5