Решение № 3173 от 10.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3173 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100510217 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10217/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Х. Димитрос Х.

ЕГН ********** и Д. И. К.-Х. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №3566 от 18.04.2022 г постановено по гр.д.№45940/21 г на СРС , 50 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.38 ЗУЕС на Етажна собственост в гр.София бул.******* , Метро Сити Бизнес ******* сумата от 470,99 лева вноски дължими за офиси А1 , А9 , Б4, Б9 и Б20 за ремонтни дейности за периода 01.10.2020 г – 30.06.2021 г , ведно със законната лихва от 04.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 350 лева разноски пред СРС .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Не е доказано от ищеца как са разпределени разходите за ремонти между етажните собственици .

Представените фактури не са подкрепени с доказателства за разходите .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Ответниците са собственици на А1 , А9 , Б4, Б9 и Б20 и не са заплатили припадащата им се част от разходите за ремонти . Ищецът е доказал извършените ремонти и разходите за тях .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 09.05.2022 г и е обжалвано в срок на 23.05.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

1

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че въззивниците не са обжалвали решението на ОС на ЕС касаещо процесните ремонти и същото е влязло в сила спрямо тях . Въпреки че са задължени от съда ответниците не са приложили документите си собственост на обекти в ЕС т.е. налице е хипотеза на чл.161 ГПК . Въззивниците не са оспорили представените разходо-оправдателни документи за разходи за ремонти . Процесната сума се дължи солидарно на основание чл.32 ал.2 СК , защото въззивниците са съпрузи .

Решението на СРС е правилно , с изключение на правната квалификация на иска .

Ищецът е представил доказателства за извършени разходи за ремонти в етажната собственост , част от които е претендирал от ответниците като етажни собственици съобразно идеалната им част . Ответниците не са подали отговор на исковата молба и не са оспорили размера на идеалните си части , според който е изчислена припадащата им се част от процесните разходи .

Ответниците не са изпълнили разпореждането на СРС в определение от 25.01.2022 г да представят копия от документите си за собственост за притежаваните обекти в ЕС , от които би било видна и притежаваната от тях идеална част в общите части на ЕС . По тази причина правилно СРС се е позовал на чл.161 ГПК и е приел за доказан по основание и размер предявения иск . Доводите във въззивната жалба са до голяма степан бланкетни , а освен това са преклудирани и не съответстват на доказателствата по делото .

Настоящият съд счита , че правната квалификация на иска „по чл.38 ЗУЕС“ е неправилна .

Чл.38 ЗУЕС регламентира общо реда за изпълнение на решенията на ОС на ЕС , включително и възможността да се подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение / чл.38 ал.2 ЗУЕС/. Правна квалификация „по чл.38 ЗУЕС“ е на практика липса на правна квалификация , защото реда по чл.38 ЗУЕС е относим към защита на множество и различни материални права. СРС не е квалифицирал/привел конкретните фактически твърдения на ищеца под приложимата правна норма . Отделно правната квалификация не е посочена в диспозитива , а само в мотивите на съдебното решение .

В случая искът следва да се квалифицира по чл.6 ал.1 т.9 ЗУЕС , защото се претендират от ЕС - по отношение на етажни собственици - разходи за ремонт на общи части .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено като в диспозитива на въззивния съд се посочи действителната правна квалификация на иска .

Водим от горното , СЪДЪТ

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3566 от 18.04.2022 г постановено по гр.д.№45940/21 г на СРС , 50 състав , като правната квалификация на иска да се счита по чл.6 ал.1 т.9 ЗУЕС .

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева по всеки от обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3