Решение № 6308 от 10.10.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,10.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА ТАШЕВА

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при участието на секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Дончева в. гр. дело № 1397 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Инициирано е с въззивна жалба, подадена от пълномощник на ищцата М.Й.В., срещу решение от 01.11.2017 г. по гр. дело № 7669/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 76-ти състав, с което предявеният срещу ответника И.Й.Г. иск за прогласяване нищожност на съдебна спогодба, обективирана в протокол от 07.03.1979 г. по гр. дело № 1449/1979 г. на Софийски районен съд е отхвърлен като неоснователен.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като се твърди, че са налице пороци при извършване на делбата, обективирана в съдебно-спогодителен протокол от 07.03.1979 г., водещи до извод за нищожност на съдебната спогодба.

В подкрепа на това се твърди, че извършената делба е нищожна поради противоречие със закона, както и че същата прикрива дарение, което от своя страна е нищожно поради неспазване на изискуемата от закона форма за неговата действителност. Поддържа се, че ответникът не е изпълнил поетото по силата на посочената съдебна спогодба задължение да заплати на родителите си сумата от 7500 лева за уравнение на дяловете, поради което съдебната делба не е произвела целените вещно-правни последици, тъй като не бил завършен фактическият състав на делбата.

Сочи се, че към датата на постигнатата съдебна спогодба между страните по нея не бил налице спор, поради което се поддържа, че същата е недействителна. Жалбоподателят поддържа становище за наличие на порок при осъществяване на процесуалната дейност от районния съд, тъй като съдът не е взел предвид всички доводи на ищцата, а и не събрал необходимите за изясняване действителната воля на страните по спогодбата, както и за изясняване на това налице ли е порок във волята на страните, който да препятства настъпване на правните последици на спогодбата. Сочи се, че от датата на съдебната спогодба от 1979 г. до 2015 г., през която ищцата предявила иск за делба на процесния имот, никой не я е уведомил за извършената със спогодба делба на имота, което от своя страна било индикация за наличие на порок във волята на страните по спогодбата. В тази връзка се поддържа, че майката на ищцата, която е и страна по съдебната спогодба, не е изразявала желание за делба на имота, а тъкмо обратно – живеела с мисълта, че притежава идеална част от същия. Твърди се, че районният съд неправилно не е изследвал каква е била действителната воля на страните при сключване на съдебната спогодба, тъй като чрез същата се целяло нарушаване на закона и неговото заобикаляне, което следвало да бъде установено от районния съд.

Заявява се, че мотивите на първоинстанционното решение са противоречиви и неясни, поради което не може да се изведе защо съдът е отхвърлил предявената искова претенция като неоснователна. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което да бъде прогласена за нищожна, постигнатата съдебна спогодба за делба на недвижим имот, обективирана в протокол от 07.03.1979 г. по гр. дело 1449/1979 г. на Софийски районен съд. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от пълномощник на ответника И.Й.Г., с който основателността на жалбата изцяло се оспорва. Твърди се, че постигнатата съдебна спогодба не противоречи на закона, тъй като страните са договорили заплащане на съответна за уравняване дяловете на съделителите, които не получават в дял недвижимия имот сума.

Според въззиваемия, в случая става дума за съдебна спогодба, с която е утвърдена доброволна делба, която по естеството си представлява постигнато между страните съгласие за прекратяване на съсобствеността, което подлежи на одобрение от съда, но е изцяло съобразно автономната воля на страните. Намесата на съда при одобряване на спогодбата се ограничава до проверка относно законосъобразност и съответствие с добрите нрави. Според въззиваемия, дори да се установя твърдяното от жалбоподателката неплащане на съответната сума за уравнение на дяловете, то това не представлява основание за нищожност на съдебната спогодба, а единствено неизпълнение на договорно задължение, което би могло да обуслови разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Изразява се становище за това, че районният съд не е бил ангажиран със задължение да събира доказателства за установяване действителната воля на страните към датата на сключената спогодба, тъй като произнасянето на същия е ограничено в рамките на наведените от ищеца доводи.

Сочи се, че твърденията на ищцата са взаимоизключващи се, доколкото се твърди едновременно относителна и пълна симулация, което е невъзможно. Поддържа се, че с оглед предмета на делото е ирелевантно дали ответникът е платил сумата от 7500 лева на другите двама съделители за уравняване на техните дялове. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен, а в полза на въззиваемия да бъдат присъдени разноски.

С разпореждане от 28.02.2018 г. исковата молба е оставена без движение, а на въззивницата и ищец по делото са дадени указания за уточняване на основанията, поради които твърди да е налице нищожност на съдебната спогодба. С молба на ищцата от 16.03.2018 г., подадена в изпълнение указанията на съда, е заявено, че нищожността на съдебната спогодба се съзира в това, че със същата се прикрива дарение, както и в това, че е извършена при липса на основание, тъй като между страните по спогодбата не съществувал спор. В подкрепа се сочи, че непосредствено преди сключване на съдебната спогодба, родителите на ответника са му дарили 1/5 ид. ч. от имота, след което съдебното производство за делба било инициирано за ликвидиране на съсобствеността, именно с цел по този начин да се прикрие дарение, тъй като спор между съсобствениците към този момент не съществувал. Поддържа се още, че спогодбата е недействителна и поради това, че от страна на ответника не е платена договорената за уравнение на дяловете сума, както и че целта при сключване на спогодбата била ищцата да бъде лишена от наследствени права.

На 11.04.2018 г. по делото е депозирано писмено становище на въззиваемия, с което доводите на ищцата съобразно направеното уточнение изцяло се оспорват.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по същество е правилно в обжалваната част и като такова следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на закона, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

По повод искова молба на М.Й.В., срещу И.Й.Г. е образувано гр. дело № 7669/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 76-ти състав.

В исковата молба, предвид направеното пред въззивния съд уточнение се твърди, че родителите на ищцата – Г.В.и Й.В.притежавали недвижим имот, а именно апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „********, както и че с нотариален акт № 14, том ІІ, дело № 167/1979 г., вписан с вх.

№ 644 от 19.01.1979 г. те дарили на сина си И.Г. (брат на ищцата) 1/5 идеална част от описания имот. С оглед извършеното дарение, между родителите на ищцата и нейния брат възникнала съсобственост по отношение на горепосочения недвижим имот, за ликвидиране на която те инициирали производство за съдебна делба, по повод на което било образувано гр. дело №

1449/1979 г. по описа на Софийски районен съд. В проведеното на 07.03.1979 г. открито съдебно заседание по делото, страните Г.В.и Й.В.– от една страна и И.Й.Г. – от друга страна, заявили, че са постигнали съгласие за това дял първи, в който попада процесния недвижим имот, заедно с мазе, таван и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж да бъде получен от И.Й.Г., който от своя страна се задължил да им заплати в петгодишен срок сумата от 7500 лева за уравнение на дяловете. С определение на съда от 07.03.1979 г. така постигнатата между страните спогодба била одобрена.

Според ищцата спогодбата била симулативна, тъй като посредством доброволна делба имота страните в производството имали за цел да прикрият дарение и по този начин да лишат от наследствени права върху имота ищцата М.В..

Като аргумент в подкрепа на това твърдение се сочи, че дължимата от И.Г. сума в размер от 7500 лева за уравнение на дяловете в действителност не била платена на другите двама съделители, т. е. договорът бил „безпаричен“. По отношение на прикритото дарение се твърди, че е недействително, тъй като не е извършено в изискуемата от закона форма.

Освен горното, ищцата поддържа, че заплащането на сумата от 7500 лева представлява част от фактическия състав на делбата, поради което в случая същата не е произвела съответни правни последици в насока прекратяване на съсобствеността. Заявено е общо възражение, че липсвало основание за сключване на спогодбата, поради което се твърди, че същата е нищожна, тъй като между страните по нея не съществувал правен спор.

В законоустановения срок е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника И.Й. Г., с който доводите на ищцата изцяло се оспорват. Твърди се, че спогодбата за доброволна делба, одобрена през 1979 г. е валидна и е породила съответни правни последици, като въз основа на нея и на предхождащ я договор за дарение, ответникът е станал единствен собственик на апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „********.

Направено е искане за отхвърляне на предявените претенции като неоснователни.

По делото са приети следните писмени доказателства: договор за продажба на държавен жилищен имот от 22.02.1965 г.

/л. 56/; нотариален акт № 14, том ІІ, дело № 167/1979 г. /л. 11-12/, удостоверение за наследници на Г.В./л. 13/; удостоверение за наследници на Й.Г.В./л. 15/; протокол от 07.03.1979 г. по гр. дело №

1449/1979 г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия /л. 17-18/; нотариална покана /л. 19-20/; копие на искова молба на М.В. с вх. № 15091 от 10.08.2015 г. /л. 43-51/; протокол от 29.03.2017 г. по гр. дело 47637/2015 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 87-ми състав /л. 40-42/.

От тези доказателства се установява, че на 22.02.1965 г. Й.Г.В.и Г.Х.В.са закупили апартамент № 14, находящ се в гр.

София, местност „Красно село“, ул. „*********, при съседи С.И.и Р.Р.. През 1979 г. Й.Г.В.и Г.Х.В.са дарили на сина си И.Й.Г. 1/5 идеална част от посочения апартамент, при което между тях възникнала съсобственост относно имота. През 1979 г. в производство за съдебна делба, инициирано от Й.Г.В.и Г.Х.В.– ищци по делото, срещу И.Й.Г. – ответник, между страните било постигнато съгласие за доброволна делба на съсобствения им апартамент, като те се спогодили същият да бъде получен изцяло в дял на И.Г., а последният от своя страна се задължил да уравни дела на Й.Г.В.и Г.Х.В., като в петгодишен срок им заплати сумата от 7500 лева. Така постигнатата спогодба е одобрена с определение на Софийски районен съд от 07.03.1979 г. по гр. дело № 1449/1979 г., поради което съдебното производство за делба на имота било прекратено. На 27.10.1994 г. Й.В.починал, като оставил за свои наследници Г.В., М.В., И.Г. и В.Й.. Г.В.починала на 08.03.2008 г., като оставила за свои наследници М.В., И.Г. и В.Й.. В.Й.починала на 14.11.2013 г., като оставила за свои наследници Х.Й.Г.Й.и В.С..