Решение № 22421 от 10.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5398/2024
- Вид
- Решение № 22421
- Подписан
- 10.12.2024
- В сила
- 10.12.2024
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.104, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 22421 гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110105398 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съедини искове, както следва: искове с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, предявени от ***“ ЕООД и В. Н.
Б. срещу „***“ АД, за прогласяване на нищожността на договори за кредит № ***/***г., № ***/***г. и № ***/***г., сключени между „***“ ЕООД, като кредитополучател и „***“ АД. Като кредитодател, поради противоречие с добрите нрави; осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени от В. Н. Б. срещу „***“ АД за връщане на сумата в общ размер на 39016,16 лв., от които сумата о т 8973,87 лв., платена от ищцата без правно основание по Договор за кредит № ***/***г., сумата от 12214,96 лв., платена от без правно основание по Договор за кредит № ***/***г., и сумата от 17826,33 лв., платена от ищцата без правно основание по Договор за кредит № ***/***г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата В. Н. Б. твърди, че е сключила в качеството си на управляващ собственик на „***“ ЕООД три идентични договора за кредитна линия №***/***., №***/***. и №***/*** г. с ответника „***“ АД, които е обезпечила в лично качество като поръчител, като е била вписана като солидарен длъжник в тях. Посочва, че макар договорите да са договорени като „кредитна линия“, сумите по договорите са предадени наведнъж със сключване на договора за револвиращ кредит, поради което в действителност е налице договор за заем.
Посочва, че договор №***/*** с 5 анекса към него е договорена първоначална кредитна линия от 1000 лв., предоговорена към 18.12.2017г. до общ размер 10000 лв., с 1
„такса ангажимент“ 6% на всеки 14 дни. Посочва, че по договора е получила общо суми в размер на 12059,00 лв., а е заплатила вноски в общ размер на 14549,87 лв.
По договор №***/***г. с 1 анекс към него първоначалната кредитна линия е 10 000 лв., от които 6223,37 лв. за „рефинансиране“ на договор №***/***г., с „такса ангажимент“ 6% на всеки 14 дни, предоговорена впоследствие на 4,8% на всеки 14 дни с анулиращо ретроактивно условие за липса на забава. Посочва, че по договора действително получени суми са общо 8968,67 лв., а са заплатени вноски в общ размер от 5078,00 лв.
По договор №***/***г. с 5 анекса към него първоначалната кредитна линия е 10 000 лв., всички за „рефинансиране“ на договор №***/***г., с „такса ангажимент“ 6% на всеки 14 дни, предоговорена впоследствие на 4,8% на всеки 14 дни с анулиращо ретроактивно условие за липса на забава. Посочва, че по договора няма действително получени в брой суми, а са заплатени вноски в общ размер от 14985,08 лв.
Ищцата посочва, че трите договора за кредит са свързани помежду си, по договор №***/***г. сумите по кредита са реално получени, а следващите договори е имало клауза за рефинансиране на стари задължения. Общо по трите договора за кредит реално е получила в брой сумата от 21027,67 лв., а е изплатила и ответникът „***“ АД от ищцата сума в общ размер на 34612,95 лв. Дружеството кредитополучател „***“ ЕООД е прехвърлено като предприятие на трето лице, но ищцата В. Б. е продължила да бъде поръчител по договора за кредит и да изпълнява задълженията си по него.
Поддържа, че в договорите липса съществен елемент - възнаградителна лихва, а таксата ангажимент всъщност представлява скрита възнаградителна лихва, която обаче е прекомерна. Посочва, че ГЛП по трите договора е в размер на 156,43% по всеки от тях и посоченият размер е нищожен поради противоречие на лихвата с добрите нрави по обезпечените договори за кредит и представлява злоупотреба с доминиращо икономическо положение на кредитодателя. Доколкото няма законова норма, която да замести недействителната воля на страните за размера на възнаградителната лихва и доколкото тази лихва е съществен елемент на договора за кредит, тъй като страните не биха сключили безвъзмезден договор за кредит, води до нищожност на целия договор за кредит. Ищцата посочва, че с уведомление-покана от 19.8.2021 г. до кредитора е извършила компенсация по чл.103 и чл.104, ал.2 ЗЗД между получените в брой и изплатени суми на „***“ АД и е поканила кредитодателя да изплати сумите в 5-дневен срок. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ АД е подал отговор на исковата молба, с която искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Посочва, че предоставя кредити за финансиране на малък и среден бизнес само на ЮЛ-търговци. Признава, че е страна по посочените в исковата молба договори за кредит, като е предоставил сума в общ размер на 11885,71 лв. Твърди, че ищцата В. Б. е била солидарен длъжник по договора за кредит.
Посочва, че в договора е уговорена лихва в размер на 6%, като това е единственото възнаграждение за ползване на кредита по договора. В срока на кредита е намалил лихвата до размер от 4,8%. Ответникът оспорва иска за нищожност, като посочва, че договорът е сключен между търговци в рамките на осъществяване на търговска дейност на всяка от 2 страните, поради което се явява търговска сделка и кредитополучателите нямат качеството на потребители по смисъла на ЗПК и не се ползват от защитата по този и други специални закони. Посочва, че не всяка нееквивалентност на престациите води до противоречие с добрите нрави, а обявяването на договора за нищожен и следващото от това безвъзмездно получаване на суми за търговска дейност от страна на ищеца-кредитополучател би противоречало на добрите нрави и на справедливостта. Оспорва и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото е предявен от физическо лице, а договорът е сключен от „***“ ЕООД. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № ***, се установява, че на 21.10.2016 г. между „***“ АД като кредитодател и „***“ ЕООД като кредитополучател, и В. Н. Б. като солидарен длъжник, е сключен договор за кредит, по силата на който „***“ АД предоставя на кредитополучателя паричен заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 1000 лв., който може да се усвоява на части съгласно условията на договора като срокът на договора е определен на две години, считано от датата на подписването му. Съгласно чл. 2 от договора с подписването му кредитодателят предава в собственост на получателя сума в размер на 10000 лв. в брой като кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума и договорът има силата на разписка. Договорена е в чл. 3, ал. 1 такса за ползване на кредита 6% от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по – малко от 30,00 лв., като таксата се начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден. Кредитополучателят заплаща таксата в срок до 14 дни от датата на нейното начисляване.Уговорено е, че погасителните вноски се заплащат на кредитодателят или чрез „***“ АД, или по банков път по банкова сметка на кредитодателя в „***“ АД или в брой чрез търговски представител, който посещава кредитополучателя. В чл.
7, ал. 1 от договора е уговорено заплащане на неустойка в размер на 0,3% от всичко дължимо по договора за кредит за забава в плащането на погасителна вноска на договорения падеж. Уговорена е и еднократна неустойка при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни – чл. 7, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 7, ал. 3 от договора всички задължения по договора за паричен заем могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми в случай на забава за плащане от кредитополучателя на което и да е дължимо плащане по главница и/или такса ангажимент с повече от 40 календарни дни. Предсрочната изискуемост по силата на разпоредбата може да бъде обявена посредством изпращането на уведомително писмо на електронната поща на кредитополучателя и солидарните длъжници, или чрез писмо с обратна разписка. В чл. 7, ал. 4 са уговорени и други случаи, в които може да бъде обявена предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателя по договора.
Видно от представен като доказателство Разходен касов ордер № ***/*** г., 3 кредитополучателят е получил в брой сумата в размер на 1000 лв. в деня на подписване на договора.
Няма спор между страните, че са сключили последователно общо четири анекса към договора – Анекс от 30.11.2016 г., Анекс от 19.05.2016 г., Анекс от 20.06.2017 г., Анекс от 11.09.2017 г. и Анекс от 18.12.2017 г.
С Анекса от 30.11.2016 г., страните са се съгласили кредитната линия да бъде в максимален размер до 3100 лв., и е подписан разходен касов ордер № *** за сумата от 1500 лв. и разходен касов ордер № 5341 за сумата от 837 лв.
С втори Анекс от 19.05.2017 г., страните са се съгласили кредитната линия да бъде в максимален размер до 3600 лв., и е подписан разходен касов ордер № *** за сумата от 713 лв. С Анекса от 20.06.2017 г.
С Анекс от 20.06.2017 г. към договора за бизнес кредитна линия № ***/*** г., страните са уговорили, че размерът на кредитната линия се увеличава до 5000 лв., като всички останали условия по договора за кредит остават същите.
Видно от представен като доказателство Разходен касов ордер № ***/20.06.2017 г., кредитополучателят е получил в брой сумата в размер на 1584 лв. в деня на подписване на анекса
С Анекс от 11.09.2017 г. към договора за бизнес кредитна линия № ***/21.10.2016 г. страните са постигнали съгласие размерът на кредитната линия да се увеличи в максимален размер до 8000 лв., като всички останали условия по договора за кредит остават същите.
Видно от представен като доказателство Разходен касов ордер № ***/11.09.2017 г., кредитополучателят е получил в брой сумата в размер на 3698 лв. в деня на подписване на анекса.
С Анекс от 18.12.2017 г. към договора за бизнес кредитна линия № ***/21.10.2016 г. страните са постигнали съгласие размерът на кредитната линия да се увеличи в максимален размер до 10000 лв., като всички останали условия по договора за кредит остават същите.
Видно от представен като доказателство Разходен касов ордер № ***/18.12.2017 г., кредитополучателят е получил в брой сумата в размер на 2727 лв. в деня на подписване на анекса.
На 19.10.2018 г. между „***“ АД като кредитодател и „***“ ЕООД като кредитополучател, и В. Н. Б. като солидарен длъжник е сключен Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № ***, по силата на който „***“ АД предоставя на кредитополучателя паричен заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 10000 лв., който може да се усвоява на части съгласно условията на договора като срокът на договора е определен на две години, считано от датата на подписването му. Съгласно чл. 2 от договора с подписването му кредитодателят предава в собственост на получателя сума в размер на 6223,37 лв. в брой като кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума и договорът има силата на разписка. Договорена е в чл. 3, ал. 1 такса за ползване на кредита 4
6% от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по – малко от 30,00 лв., като таксата се начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден. Кредитополучателят заплаща таксата в срок до 14 дни от датата на нейното начисляване.Уговорено е, че погасителните вноски се заплащат на кредитодателят или чрез „***“ АД, или по банков път по банкова сметка на кредитодателя в „***“ АД или в брой чрез търговски представител, който посещава кредитополучателя. В чл. 7, ал. 1 от договора е уговорено заплащане на неустойка в размер на 0,3% от всичко дължимо по договора за кредит за забава в плащането на погасителна вноска на договорения падеж. Уговорена е и еднократна неустойка при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни – чл. 7, ал. 2 от договора. Съгласно чл.
Разпечатката съдържа 31 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/506ada11-06f1-4366-b66c-62b4eb7c558f