Решение № 594 от 05.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20231100900558 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър (ЗТРРЮЛИЦ).

Образувано е по жалба с вх.№ 20230320202020, подадена от „Г.-****“ ООД, с ЕИК ****, чрез пълномощника му – адвокат П. срещу отказ на длъжностно лице по регистрацията № 20230310142943/13.03.2023г., с който е отказано да се извърши вписване по подадено заявление А4 с

№ 20230310142943 за промяна в обстоятелствата подлежащи на вписване по партидата на жалбоподателя, а именно : заличаване на двама съдружника – „А.М.“ ЕООД, с ЕИК **** и „ВСС ****“ ЕООД, с ЕИК ****, поради изключването им от дружеството, както и промяна изразяваща се в увеличаване на дяловото участие на оставащият съдружник – „С.“ ЕООД от 1500 дружествени дяла на 4050 дружествени дяла. В жалбата се сочи, че за да постанови обжалвания негативен охранителен акт ДЛР е приел, че за да бъде осъществено успешно изключване на съдружник от ООД преди това е необходимо общото събрание на това дружество да е взело решение за отправяне на предупреждение за изключване, като в разглежданата хипотеза с изключените „А.М.“ ЕООД и „ВСС ****“ ЕООД такова разрешение липсвало, а това водело до нарушаване законосъобразното провеждане на процедурата по тяхното изключване, респективно отсъствието на надлежно извършено изключване съставлявало пречка за вписването на поисканите от заявителя промени – заличаването на двамата съдружника. В жалбата се допълва и това, че ДЛР е развил съображения за това, че когато се стига до прекратяване на членство в ООД /извън случаите на прехвърляне на дружествени дялове/ за да се извърши вписване на промяна в увеличение на дяловото участие на даден съдружник е необходимо да се представи доказателство за съдбата на освободените дялове от капитала на дружеството. Тогава, когато освободените дялове от напускащ съдружник бъдат поети от оставащ такъв било необходимо оставащият съдружник да заплати по сметка на дружеството равностойността на поеманите от него дялове. Доколкото подобни доказателства не били представени с подаденото заявление ДЛР е счел, че това условие не е изпълнено, което съставлявало основание да се откаже вписването на коментираната промяна. Освен това на самостоятелно основание от ДЛР е изведен и аргумент, че приложените към заявлението покани за свикване на общото събрание не 1 били връчени лично на всеки съдружник, което опорочавало процедурата по редовно свикване, и по конкретно нямало възможност за прилагане по аналогия на правилата на ГПК относно връчване на книжа, когато се процедирало по връчването на покана до съдружник по повод свикано общо събрание. Жалбоподателят смята, че всеки от тези три основополагащи отказа извода на ДЛР е неправилен, а оттам и обжалвания охранителен акт е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен. В ТЗ нямало установено изискване общото събрание да взема решение за отправяне на предупреждение до съдружник, че може да бъде изключен. Инициатива по отправяне на предупреждение за изключване била на разположение и на управителя на дружеството, така и на всеки съдружник в същото. В случая предупреждението изхождало от управителя на „Г.-****“ ООД. Аргументирано е, че ако се допусне подобно изискване за изрично решение на ОС за отправяне на предупреждение би се създало положение, в което даден мажоритарен съдружник може да осуети своето изключване, чрез гласуване против вземането на решение с подобно съдържание.

Подобна цел закона не преследвал. Що се касае до поемането от оставащия съдружник на дялове овакантени от изключен съдружник, то за подобна промяна нямало необходимост от внасяне в капитала на дружеството на сума, която е равна на стойността на поетите дялове. Обременяването със задължение за внасяне на вноска в капитала на дружеството възниква според жалбоподателя само в случаите, когато дружеството се учредява или се увеличава размера на неговия капитал. Доколкото в случая не ставало въпрос за никоя от тези хипотези, то за „С.“ ЕООД не възниквало задължение да внесе по сметка на дружеството стойността на овакантените от двамата изключени съдружника дружествени дялове. Тяхната стойност вече била внесена. Ако все пак се възприемели обратните изводи на ДЛР, то жалбоподателя представя към жалбата си доказателство, че „С.“ ЕООД е заплатил по сметка на „Г.-****“ ООД стойността на освободените дялове и с това изпълнение смята, че пречката е отстранена и условието за промяна в размер на дяловото участие е спазено. На последно място, във връзка с поддържаната от ДЛР необходимост поканата за ОС да бъде връчена лично /чрез законния му представител/ на всеки съдружник в„Г.-****“ ООД жалбоподателя смята, че поставянето на подобно изискване не намира опора в ТЗ, доколкото подобно разграничение не е изрично проведено. Застъпва се тезата, че връчването на поканата на ЮЛ може да стане по всички подходящи начини, стига, съдържанието на получения документ да отговаря напълно на съдържанието на изпратения такъв и да е лесно четимо. В това число ползването на способа на уведомяване, чрез нотариална покана е напълно допустимо, в т.ч. и при приложението на правилото на чл. 50 ЗННД. В жалбата е извършено цитиране на множество съдебна практика в подкрепа на развитите възражения за неправилност на обжалвания отказ.

По тези съображения „Г.-****“ ООД иска отмяна на поставения от ДЛР отказ от 13.03.2023 г. и даване на указания до ДЛР да извърши вписване на заявените за промяна обстоятелства по партидата на дружеството.

Ответната страна – Агенция по вписванията е подала писмен отговор по жалбата, в който сочи, че същата е неоснователна, съответно че постановения и обжалван отказ на ДЛР е законосъобразен. Посочва се, че вземането на решение за отправяне на предупреждение за изключване на съдружник е от компетентността единствено на общото събрание, като в случая подобно решение за отправяне на предупреждение до двамата изключени съдружника липсвало. Приповторен е и довода на ДЛР за представяне на доказателства за съдбата на освободените дружествени дялове от изключените съдружници, в т.ч. и поемането им от оставащите такива, но при установяване, че те са внесли тяхната стойност в капитала. Не търпи изменение и аргумента за необходимост от лично връчване на поканата до всеки съдружник за свиканото общо събрание, на което да са взети решенията за изключване на двамата 2 съдружника, като е отбелязано, че същественото обстоятелството е поканата да е била получена, а не просто изпратена до съдружника, а нейното получаване да се фингира.

Предвид това нямало как в процедура по връчване на покана за ОС да намерят приложение правилата на ГПК за връчване при условията на фикция. Настоява се за потвърждаване на отказа и присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт в полза на ответника по жалбата. Прави се и възражение за прекомерност на разноските поискани от жалбоподателя при евентуално позитивен изход на спора в негова полза.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец А4 с № 20230310142943, с искане за вписване на промени в обстоятелства по партидата на „Г.-****“ ООД, с ЕИК ****.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, от оправомощено лице /адвокат разполагащ с изрично пълномощно/, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените от заявителя документи.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, включително дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи. В конкретния случай е поискано вписване заличаването на „А.М.“ ЕООД, с ЕИК **** и „ВСС ****“ ЕООД, с ЕИК ****, като съдружици в „Г.-****“ ООД, с ЕИК ****, поради тяхното изключване по реда на чл. 126, ал. 1 ТЗ. Решения с посоченото съдържание са инкорпорирани в приложения към заявлението протокол от 30.09.2022 г. на проведено извънредно общо събрание на „Г.-****“ ООД, с ЕИК ****, като същите са взети с единодушие при участието на съдружниците „С.“ ООД и „Б.Г.“ ООД.

В обхвата на проверката за съответствие със закона по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е дали тези решения са приети от законно свикано и проведено общо събрание на дружеството, а това означава - дали ОС е свикано от оправомощено лице, дали съдружниците са били надлежно уведомени в съответните срокове за насроченото ОС със съответните покани, дали са допуснати до участие, дали ОС е проведено при изискуемия кворум, дали решението за изключване е прието с необходимото мнозинство, дали са приети в рамките на компетентността на ОС и др. Спазването на тези изисквания следва да се установява от съдържанието на представените със заявлението документи.

От анализа на обявения по партидата на „Г.-****“ ООД актуален приет дружествен договор се установява, че според чл. 18, ал. 1 общото събрание се свиква с писмена покана до всеки съдружник, която е получена най-малко 7 дни преди заседанието, като в поканата се посочва и дневния ред.

От приложените към заявлението нотариална покана с рег. № 5705/3.08.2022 г. и нотариална покана с рег. № 5706/3.08.2022 г. на помощник-нотариус по заместване 3

Т.Г. при нотариус – В. Връблянска е видно, че законния представител – управителя на „Г.-****“ ООД е изготвил и отправил покани до съдружника - „А.М.“ ЕООД и съдружника - „ВСС ****“ ЕООД, с който ги уведомява за свикването на извънредно общо събрание на „Г.-****“ ООД, което ще се проведе на 30.09.2022 г. от 10,00 часа на адрес – гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „****, като в поканата са посочени и точките от дневния ред, при който ще се проведе събранието. В точки 4 и 5 от дневния ред е посочено и вземане на решения за изключването на „А.М.“ ЕООД и „ВСС ****“ ЕООД, като съдружници, поради неизпълнения на задълженията им за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Поканите са изпратени за връчване до вписаните адреси на управление на „А.М.“ ЕООД и „ВСС ****“ ЕООД. За всяка от посочените покани е извършено удостоверяване от помощник-нотариус Т.Г. на обстоятелството, че е връчена на дружеството-адресат по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 19.09.2022 г. /след залепване на уведомление на 05.09.2022 г. на колона на входа на сградата на посочените във всяка от поканите адреси, както и чрез поставяне на уведомление в пощенската кутия. В своята константна практика, а и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика - напр. решение № 196/17.12.**** г. по т. д. № 20/**** г., решение № 74/14.07.2011 г., решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. и др., Върховният касационен съд трайно се придържа към становището, че доколкото разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на покана за провеждане на общо събрание на съдружниците и ако дружественият договор не урежда такъв способ /цитиранията текст на чл. 18, ал. 1 от същия не дава основание да се направи подобен извод/, то връчването на поканата може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в т. ч. и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа, поради което при установяване на този факт е налице приложимост на уредените в чл. 37 и сл. ГПК процесуални правила за връчване на съдебни книжа. Важно е по несъмнен начин да се доказва обстоятелствата, че дружеството е отправило покана до съдружниците за деня, мястото и дневния ред на предстоящото общо събрание и че поканата е достигнала своевременно до всеки от тях. Надлежното връчване по реда на чл. 47 ГПК във връзка с чл. 50 ЗННД е възможен способ за връчване на поканата. В случая използването му от органа отговарящ за свикването и провеждането на общото събрание, а именно законния представител на „Г.-****“ ООД е напълно допустимо и проведено при спазване на разписните в ЗННД и ГПК процесуални правила гарантиращи охраняването интереса на лицето, на което следва да се връчат книжата. В поканата има конкретно посочване на ден, час и място на провеждане на събранието, както и дневния ред на същото. При това положение поканите отправени до „А.М.“ ЕООД и „ВСС ****“ ЕООД трябва да се възприемат за достигнали до тях към момент, считано от който има повече от 7 дни до датата на свиканото събрание /връчването е станало на 19.09.2022 г., а събранието е свикано за 30.09.2022 г./. Другите двама съдружника в дружеството, а именно - „С.“ ООД и „Б.Г.“ ООД също следва да се считат за надлежно информирани за свиканото ОС, като за този факт следва да се съди от обстоятелството, че те са се явили и взели участие в това събрание, респективно не са направили възражения за нередовност в процедурата по уведомяването им.