Решение № 3352 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3352 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110124932 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на Т.С. ЕАД съществуват следните вземания от П. Л. С.: за сумата от 3249.08 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м.

04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ............., вляво, за сумата от 422.34 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 06.06.2023г., за сумата от 55.57 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 11.46 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 06.06.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 16.06.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 33671/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът Т.С. ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер 1 на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват по основание и размер, а в условията на евентуалност- поради погасяването на вземанията, техен предмет, по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на Т.С. ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието да получи плащане на цената й.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том II, рег. № 3779, дело № 214 от 2007г., Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 33, том I , рег. № 2416, дело № 29 от 2010г., Нотариален акт за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот № 112, том XIII, рег. № 13199, дело № 1048 от 2017г., че преди исковия период ответникът П. Л. С. е придобил от дядо си и от баща си правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ............., вляво, като учреденото в полза на дядо му вещно право на ползване върху ¾ идеални части от жилището е погасено със смъртта на същия, настъпила на 12.11.2012г. съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 3143/23.11.2012г. по описа на Столична община, район „Красно село“. С нотариалния акт, обективиращ договора, с който Л.П.Г.- баща на ответника, се е разпоредил в полза на последния с правото си на собственост върху ¼ идеална част от имота, в полза на праводателя по този договор също е учредено вещно право на ползване, за което обаче по делото не са представени доказателства, а не се и твърди да е погасено. С оглед на това и при липсата на други данни 2 в тази насока следва да се приеме, че през релевантния за спора интервал от време- от м.

05.2019г. до м. 04.2022г., изключителен собственик на имота е бил ответникът, а баща му е бил вещен ползвател на ¼ идеална част от него. Поради това и доколкото за тази ¼ идеална част ответникът се явява т. нар. „гол собственик“, който като такъв е лишен от правомощието ползване, включено в сложното вещно право на собственост и упражняването на което именно обуславя дължимостта на цената на топлинната енергия от конкретно лице, следва да се приеме, че за исковия период П. Л. С. е легитимиран да отговаря за цената на топлинния ресурс единствено съобразно обема на неограниченото си от вещно право на ползване право на собственост, което по изложените съображения се разпростира върху ¾ идеални части от имота.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за избор на дружество за дялово разпределение, договор между последното и етажните собственици с предмет извършването на услугата топлинно счетоводство, документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено по отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице- помагач на страната на ищеца Т.С. ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението в процесния имот през исковия период е имало три радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), както и един водомер за топла вода, въз основа на показанията на които е отчитано и начислявано потребеното количество топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване за първите два включени в процесния отчетни периода, за което са съставяни документи за извършен реален отчет, носещи подписи за клиент.

Последното по своята правна същност съставлява извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти с правно значение- че страните са били обвързани от договорно правоотношение, по което ищецът е доставил посоченото в отчета количество топлинна енергия, както и че дружеството за дялово разпределение реално е извършвало възложената му услуга. А за третия отчетен период, включен в исковия, поради липса на осигурен достъп за извършване на реален отчет на абоната е начислена служебно топлинна енергия- по максимален специфичен разход на сградата- за отопление, респ. по 140 л/денонощие за един потребител- за битово горещо водоснабдяване. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената 3 топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 3537.83 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на ответника, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г., именно в претендирания от ищеца размер от общо 55.57 лева.