Определение № 32183 от 28.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32183 гр. С., 28.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110134281 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от А. М. Ч., ЕГН **********, от село Б., ул. (АДРЕС), чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № *********, с адрес на управление ж.к. (АДРЕС), гр. С., с управител Д. М. М. против (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул. (АДРЕС), град С., представлявано от управителите А.Л.ЙО. и Р.ЙО.Д..

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок същият е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията, като твърди, че същата е неоснователна.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 28.06.2021 г. е сключил договор за паричен заем № 10130396/2806-2021 c (ФИРМА) ЕООД /съгласно вписванията в Търговски регистър, воден от AB на 10.08.2021 г., кредиторът се влива в (ФИРМА) АД, с ЕИК: ********* - ответник в настоящото производство/.

Твърди се, че е договорено отпуснатият заем да бъде в размер на 896.20 евро или 1 левовата равностойност в размер на 1700 лв., видът на вноската да е месечен, броят на погасителните вноски да бъде 8, като размерът на месечния лихвен процент не е посочен, ГПР е определен в размер на 41.92 %, а ГЛП – 39.72 %.

Твърди се, че съгласно чл. 32 ЗПК кредиторът няма право на повече възнаграждение от 0,5 % или 7.50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за календарен месец, което не съответства на изплатените 1768,00 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и осем лева/. Твърди се, че изплатените 68 лв. / шестдесет и осем лева/ се явяват претърпени имуществени вреди и са разлика между подлежащата по кредита на връщане сума и реално върнатата от ищеца такава.

Твърди се, че договорът е потребителски и е нищожен поради сочените в исковата молба основания - неспазената предвидена в закона форма /договорът не е написан по ясен и разбираем начин, с еднкави по вид, формат и шрифт елементи, и не е представен в два екземпляра/; грешно посочване на ГПР, което ищецът приравнява на липса; не е налице ясен погасителен план; нищожност на клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/; неравноправност и нищожност на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен тъй като, в нарушение на императивните правила, ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, послужили за неговото изчисляване. Твърди се, че не става ясно как посоченият в договора годишен лихвен процент по заема се съотнася към ГПР по договора и че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водят до различен размер на ГПР от посочения.

Твърди се, че действителният размер на ГПР е в размер многократно над допустимия в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и договорът ще е нищожен, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР.

Твърди се, че е налице нищожност на договора поради невъзможност потребителят да осигури в седем дневен срок от сключването на договора посоченото обезпечение, от което произлиза задължението за неустойка в необосновано голям размер, която ще бъде заплащана на части, и че то накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 33, а. 1 от ЗКП при забава на потребител кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, а с клаузата за неустойка се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение. Твърди се нищожност на договора и заради задължаване на потребителя да заплати необосновано висока неустойка. Твърди се, че клаузата не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Твърди се, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, като разглеждани самостоятелно, и в съвкупност с останалите уговорки, не са позволили на потребителя да прецени икономическите последици.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди (ФИРМА) АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС), представлявано 2 от А.Л.ЙО. и Р.ЙО.Д. да заплати на А. М. Ч. с ЕГН **********, от село Б., ул. (АДРЕС) сумата в размер на 20.00 лева /двадесет лева/, /частична претенция от общо 68,00 лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 10130396/28-06-2021, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.6.2022 година до окончателното й изплащане.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

С отговора на исковата молба се оспорва претенцията, като се твърди, че процесният договор не противоречи на закона и добрите нрави и е сключен при съгласие на ищцата с клаузите по него. Ответникът твърди, че договорът е изготвен на разбираем език и съдържа реквизитите съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, че е посочен фиксиран лихвен процент съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и че уговореният ГПР е изрично посочен и съобразен с изискванията на ЗПК. Оспорва се договорът да е неясен или нищожен.

При горното се иска от съда да отхвърли претенцията като неоснователна и присъди разноски на ответника, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. / триста и шестдесет лева/.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни и осъдителни искови претенции:

- по иска за връщане на недължимо платено – с правна квалификация е чл. 55, ал.1, т.1 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ищеца като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор и неговите общи условия относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

3

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ответника е тежестта да докаже индивидуална уговореност на оспорения договор и клаузи, липса на противоречие със закона и добрите нрави.

По иска за връщане на недължимо платено - За ищеца е тежестта да докаже претендирания размер, с оглед възраженията на ответника. За ответника е тежестта да докаже, че сумите са платени на годно основание.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца и ответника доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

По искането да се задължи ответника да представи актуално извлечение за извършените плащания от ищеца по процесния договор и за начина на извършване на плащанията - съдът приема същото за относимо по отношение на твърденията с исковата молба и следва да го уважи.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото, поради което и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

Задължава ответника на основание чл. 190 от ГПК, не по-късно от първото по делото съдебно заседание да представи актуално извлечение за извършените плащания от ищеца по процесния договор, в това число платежни нареждания за погА.и вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги, като му указва, че ако не го стори съдът ще приложи фикцията на чл. 161 от ГПК.

ОБЯВЯВА на страните, че по искането за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе след представянето на изисканите от ответника документи.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.

Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика – така 4

Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния характер на договорните клаузи на процесния договор и приложимите към него Общи условия - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях.