Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 426 от 14.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 951/2022
Вид
Решение № 426
Подписан
14.07.2023
В сила
18.12.2025
Състав
Надя Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Благоевград, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело № 20221200100951 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск от И. Н. Х., с ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „адрес“, 27, ет. 2, ап. 8 срещу Т. А. Т., с ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „адрес“, 31 за заплащане на сумата от 38 741 лв. на основание чл. 240, ал. 1 и при условията на евентуалност по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 03.11.2022 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че с ответницата е сключил договор за заем за сумата от 38 741 лв., чрез превеждането й лично от него по сметка на ЧСИ Б.В., по изп.д. № 559/2016 г., по което ответницата е била обявена за купувач на имот с идентификатор ***. След внасяне на сумата от 38 741 лв. имотът й е възложен видно от издаденото на 06.11.2017 г. от ЧСИ постановление за възлагане на недвижим имот. Поради невръщане доброволно на заема претендира осъждане на ответницата за сумата, като при условията на евентуалност, ако съдът счете, че помежду им няма сключен договор за заем, то претендира сумата на основание даването й без основание.

Ответницата оспорва всички твърдения в исковата молба.

Изразява становище, че предявените искове са погасени по давност. Сочи, че внесената от ищеца сума са нейни средства, които тя му е дала като нейн 1 пълномощник по изпълнителното дело да ги внесе, което той е сторил. Това е станало по уговорка, предложена от самия ищец. Сумата от 38 741,60 лв. е събрана от нейни близки и роднини, като са имали и спестявания за част от необходимата сума. За целта майка й Н.Р. е сключила два договора за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД - единия на 1.11.2017 г. за сумата от 10 000 лв., а втория – на 1.11.2917 г. за - 15 000 лв., като по втория договор сумата реално я е получила на 3.11.2017 г. В този смисъл сочи, че помежду им никога не е сключван с ищеца договор за заем. Предадените му документи, които е подписала пред нотариус са по указания на ищеца в качеството му на нейн пълномощник, заради което му е и имала пълно доверие, като ищецът не й е обяснявал какво и защо подписва. За подписаното пълномощно за разпореждане с имота и придружаващите го декларации е разбрала с връчване на исковата молба по настоящото дело. Сочи, че оспорва записа на заповед за сумата от 30 000 лв., подписана от нея, за която ищецът е завел пред БлОС и друго дело, в което твърди, че й я е дал отново на същата дата, както в настоящото 3.11.2017 г. Според ответницата от твърденията по настоящото и другото образувано от ищеца дело в БлОС излиза че й е дал два заема съотв. за сумата от 30 000 лв. и за 38 741,60 лв., т.е. общо 68 741,80 лв.

Изразява становище, че вземането е погасено по давност с изтичане на 5 години , считано от 3.11.2017 г. до 3.11.2022 г. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представеното постановление, издадено на 06.11.2017 г. от ЧСИ Б.В. по изп.д. № 559/2016 г., че ответницата Т. А. Т. след като е обявена за купувач на имот с идентификатор *** и след внасяне на сумата от 38 741 лв. имотът й е възложен. Във възложеното й жилище живее тя с майка си.

Не се спори, че сумата от 38 741 лв. е внесена от ищеца И. Н. Х. на 03.11.2016 г. с вносна бележка според съдържанието на която като основание за внасянето й е посочено „ИД559/2016-ПП-***“, което означава номера по изпълнителното дело и идентификатора на недвижимия имот. Номера на вносната бележка е посочен от ЧСИ в постановлението като документ, с който е довнесена необходимата сума за 2 издаване на постановлението за възлагане.

На 02.11.2017 г. преди деня на внасянето на сумата Т. Т. подписва нотариално заверено пълномощно, с което упълномощава ищеца И.

Х. като адвокат да я представлява в качеството й на обявен купувач и да я защитава в обявената процедура по провеждане на публичната продан по изп. дело.

Установява се, че Н.Р., която е майка на ищцата, за което е представено удостоверение за родствени връзки, е сключила два договора за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД - единия на 1.11.2017 г. за сумата от 10 000 лв., а втория – на 1.11.2017 г. за сумата от 15 000 лв., като сума по втори договор реално е получила на 3.11.2017 г.

Разпитан е св. А., който познава ответницата тъй като е работила във фирмата, в която той е един от съдружниците, и в която сестрата на Т. - Й.Р. все още работи. От показанията му се установява, че в края на октомври, 2017 г. Й. му е търсила пари на заем, които разбрал, че им трябва, за да купят някакво жилище за сестра й, като свидетелят сочи, че той е дал 8 000 лв., и е попитал дали й трябва повече пари, на което Й. му е отговорила, че те стигат.

Разпитана е и сестрата на ответницата – св. Й. Р., в показанията на която се сочи, с че е помолила шефа на фирмата в която работи да й отпусне заем, и той й е дал 8 000 лв. лично на нея, които тя е предала на майка си. С тези пари, с теглените кредити от 10 000 и 15 000 лв и със спестените от майка й пари са събрали сумата, която е внесена по изпълнителното дело. Свидетелката подробно сочи обстоятелствата, при които сумата е събрана, съотв. че е дадена на сестра й - Т., с която заедно са я занесли да я предадат на ищеца. Посочва, че сестра й й е казала, да отиде с нея, че я е страх да се движи с толкова пари сама в града; че адвокатът й е казал, че внасянето на парите е негово задължение, затова свидетелката излязла от работа, взела сестра си от вкъщи и отишли на уговорената среща с адвоката. Срещата била пред кантората на адвоката като уточнява, че кантората му е срещу кантората на Ц. срещу ключарите; видяли господина /свидетелката има предвид ищеца/, който стоял до една кола; сестра й слязла от колата, с която били отишли и докато свидетелката търсила място да паркира, сестра й дошла и казала, че е дала парите на адвоката. Парите били 3 в черна чанта, като сестра й се върнала без чантата.

От представените писмени доказателства, обсъдени със свидетелските показания поотделно и съвкупно съдът счита, че се установява, че сумата внесена от ищеца И. Х. по изпълнителното дело му е предадена от ответницата, в качеството на нейн адвокат по изпълнителното дело.

Не се доказа претендираната сума да е дадена в заем от ищеца на ответницата. Свидетелските показания на първия братовчед на ищеца св. Б. - свидетелства за факти, които му е споделял самия ищец - че е дал заем около 40 000 лв. на въпросната Т. да си купи жилище, за да не остане на улицата, заради което ищецът е имал проблем със съпругата си и били стигнали до развод. Именно защото свидетелят сочи факти, на които не е бил очевидец съдът не кредитира показанията му. Освен това съдът дава вяра на показанията на свидетелите на ответницата като съобрази, че св. А. е без никаква родствена връзка с нея, като показанията му са логични последователни, каквито са показанията и на св. Р., която макар и сестра на ответницата подробно сочи за фактите, на които е била очевидец, разказвайки детайли за същите, които са житейски логични в контекста на сключените писмени договори за кредит от майка им, причината такива да се сключат и да се търсят други начини за набавяне на цялата сума. Именно наличието на представените писмени договори от ответницата за взети два кредита от майката й и на пълномощното от ответницата ищецът да я представлява по изп. дело са допълнителни аргументи да не се кредитират показанията на св.Б., тъй като те ги опровергават.

Затова съдът счита, че пълномощното, дадено на ищеца да продаде имота , и декларациите по чл. 264, ал. 1 от ДПОК подписани от ответницата Т. Т. не са основание за друг извод. Те не са достатъчни, нито обсъждането им със сключения от ищеца договор през лятото на 2017 г. – на 12.6.2017 г. договор за кредит за категоричен извод, че е внесъл негови пари с вносната бележка по изпълнителното дело .

С оглед изложеното предявения иск по чл. 240 от ЗЗД за връщане на дадената в заем пари, съдът счита за неоснователен. Според цитираната разпоредба с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да 4 върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Не се установи сключването на такъв договор, тъй като договора за заем е реален, счита се за сключен с предаване на парите или вещите, като по делото не се доказа ищецът да е предавал лични парични средства на ответницата, нито се доказва тя да е поела задължение за връщането им. Следователно не се установява наличие на заемно облигационно правоотношение между страните. Затова предявения иск за връщането й поради неизпълнение на поето договорно задължение за връщането й, съдът отхвърля.

С оглед приетите за установени факти, следва че е неоснователен и предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът не доказа, че преведената сума в полза на ответницата с процесната вносна бележка е негова. Това е достатъчно за да се отхвърли иска като неоснователен, тъй като фактическия състав на нормата предполага доказване по категоричен и несъмнен начин, че средствата по преведената сума по сметката на ЧСИ са на претендиращия сумата.

С оглед изхода на делото за неоснователност на исковете, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата направените от нея разноски по делото в размер на 3000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Налице са доказателства, че са договорени и реално сторени.

Водим от изложеното и на основание чл. 240 и чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения от И. Н. Х., с ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул.

„адрес“, 27, ет. 2, ап. 8 срещу Т. А. Т., с ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „адрес“, 31 иск по чл. 240 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането й да му заплати сумата от 38 741 лв, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 03.11.2022 г. до окончателното й плащане.

Осъжда И. Н. Х., с ЕГН ********** да заплати на Т. А. Т., с ЕГН ********** сумата 3000 лв., представляващи разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от

5 връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 6