Решение № 148 от 13.07.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 240/2026
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 483, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 188 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 191 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 191, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20265000500240 по описа за 2026 година намира следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4124/09.04.2026 г. от В. Т. Б. ЕГН ********** срещу решение № 113/17.03.2026 г., постановено по г. д. № 438/2025 г. по описа на ОС – П., с което са отхвърлени исковете на В. Т. Б. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:
***, чрез адвокат П. П. срещу Н. Г. Я. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат М. С., с които се иска: на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, да бъде развален договор за продажба, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.11.2012 г., вписан в Служба по вписванията - П., под Акт **, том ***, н. д. № **** от 2012 година; да бъде осъдена Н. Г. Я., на основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
189, ал. 1 от ЗЗД, да заплати сумата от 9 500.00 лева, представляваща продажната цена по договора; да бъде осъдена Н. Г. Я. да заплати сумата от 40 500.00 лева, частичен иск от 123 500.00 лева, представляваща обезщетение за вреда, изразяваща се в превишението сумата, която ищецът В. Т. Б. трябвало да заплати, за да закупи друг поземлен равностоен имот към датата на съдебна евикция - 28.02.2024 г., както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, чл. 189 от ЗЗД и чл. 191 от ЗЗД.
Предявени от В. Т. Б. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат П. П. срещу Н. Г. Я. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат М. С..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, да бъде развален договор за продажба, материализиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 06.11.2012 г., вписан в Служба по вписванията - П., под Акт **, том ***, н. д .№ **** от 2012 г.; да бъде осъдена Н. Г. Я., на основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, да заплати сумата от 9 500.00 лева, представляваща продажната цена по договора; да бъде осъдена Н. Г. Я. да заплати сумата от 40 500.00 лева, частичен иск от 123 500.00 лева, представляваща обезщетение за вреда, изразяваща се превишението сумата която ищецът В. Т. Б. трябвало да заплати, за да закупи друг поземлен равностоен имот към датата на съдебна евикция - 28.02.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на въззивната проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.11.2012 г., вписан в Служба по вписванията гр. П., под акт **, том ***, н. д. № **** от 2012 г., Н. Г. Я. е продала на В. Т. Б. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: гр. П., п. к. ****, ул. „Г.П." (по данни от нотариален акт), с площ по скица от 670 кв. м., и с площ от 665 кв. м. по нотариален акт № ***, т. ІІ, н. д. ***/2007 г., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид застрояване, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: ***;***;*** за сумата от 9 500.00 лева.
Твърди се, че продавачът се е легитимирала като собственик с нотариален акт, вписан в СВ - П. под акт № ***, т. ІІ, дело ***/2007 г., който е констативен нотариален акт, издаден на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, въз основа на документи, като основание за издаването му послужило реституционно решение № 5Д042/24.03.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори - П., с което се възстановявало правото на собственост на наследниците на Г.С.Н. в стари реални граници върху нива от 2
1.000 дка, ІV категория, находящ се в землището на гр.П., в м. „А.“, при посочени граници:
„Понастоящем имота попадал в регулацията на гр. П. и представлява част от имот пл. № 19, в кв. ***.".
В исковата молба се твърди, че П.г.с.а. гр. П., представлявана от Д. П. И., действаща като процесуален субституент на Държавата, е предявила срещу В. Т. Б. и неговата съпруга Л.Г.А., иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК върху гореописания имот с твърдение, че той не е бил собственост на продавача Н. Я., а на Държавата, поради което продажбата между нея и В. Б. не е имала вещно - транслативен ефект. С решение № 30/12.01.2023 г., постановено по г. д. № 2759/2022 г. на РС - П., искът бил уважен, като било прието за установено по отношение на В. Т. Б. и Л.Г.А., че Държавата е собственик на процесния имот. Решението е влязло в сила на 28.02.2024 г.
Всички гореизложени обстоятелства се признават от ответника и се доказват от представените писмени доказателства (нотариални актове, скици, решение № 30/12.01.2023 г., постановено по г. д. № 2759/2022 г. на РС - П., решение № 129/05.04.2023 г., постановено по г. д. № 159/202 г. по описа на ОС – П., определение № 4294/27.09.2024 г., постановено по к. г. д. № 2666/2023 г. по описа на ВКС, І г. о.).
І. по иска за разваляне на договор за продажба, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.11.2012 г., вписан в Служба по вписванията П., под Акт **, том ***, н. д. № **** от 2012 г.:
В исковата молба се твърди, че е налице хипотезата на чл. 189, ар. 1 от ЗЗД – продажба на чужда вещ.
Съгласно чл. 189, ал. 1, изречение първо от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87.
В отговора на исковата молба Я. е направила възражение за погасяване по давност на правото да бъде развален процесният договор.
Съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Искът за разваляне е предявен на 28.05.2025 г.
Спорен е въпросът от кога е започнал да тече срокът на погасителната давност, респективно дали е бил изтекъл към датата на подаване на исковата молба.
Договорът за продажба на чужда вещ е действителен и поражда присъщите за него права и задължения, включително задължението на продавача да прехвърли собствеността, което се счита изпълнено с последващото и придобиване от него. Със сключването на договора не настъпва транслативният ефект и купувачът не придобива правото на собственост върху вещта. Сделката е непротивопоставима на действителния собственик, който във всеки един момент може да установи и защити правото си на собственост, съответно във всеки момент купувачът е заплашен да бъде отстранен от купената вещ.
Съгласно чл. 188 от ЗЗД, продавачът отговаря, ако трети лица имат право на 3 собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.
При това положение, обемът на тази отговорност зависи от това дали купувачът е бил добросъвестен или не, т. е. дали към датата на сключване на договора е знаел за правата на третите лица.
Разграничението е от значение не само за обема на отговорността на продавача, но и за началният момент на петгодишната погасителна давност по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Това е денят за изпълнение на задължението, от който длъжникът може да пристъпи доброволно към изпълнение, съответно кредиторът може да изисква такова.
Отнесено към правото на разваляне на договора при евикция, правилото е, че погасителната давност започва да тече от момента, в който това право може да бъде осъществено, а то може да бъде осъществено от момента, в който купувачът е узнал или могъл да узнае за наличието на противопоставими права на трети лица, заради които продавачът е в неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността. При това положение за недобросъвестния купувач погасителната давност започва да тече още от момента на продажбата, ако при сключване на договора той е знаел за правата на третите лица. Ако купувачът е узнал в по-късен момент, от този момент за него започва да тече погасителният срок.
Видно от писмо изх. № 9200-166-1/03.06.2014 г. (л. 150 – 151 от делото на ОС), в областна администрация – П. е получено писмо вх. № 9200-166/14.05.2014 г. от В. Б., с което се иска отписване на част от имот – публична държавна собственост, представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., актуван с част от АДС № **/**/21.03.2000 г.
Следователно, към 14.05.2014 г., В. Б. е знаел, че процесният имот е актуван като държавен.
Видно от уведомление от 05.02.2019 г. (л. 492 – 494 от делото на ОС), изпратено от Б. до Д. на П.г.с.а. – гр. П., ищецът твърди, че: от момента на покупката до момента на уведомлението, не е влязъл в имота си и ще стори това на 11.04.2019 г.; в купения имот се намира част от сграда, която се ползва от училището с площ от около 15 кв. м. и същият ще иска плащането на наем за тази площ, ако сградата не бъде бутната и мястото освободено.
Видно от показанията на свидетел П. И. (д. на у. в периода от 2012 г. до м. септември 2025 г.), през 2019 г. у. и съобщили, че в двора са навлезли багери в процесната част, а там всъщност имало варници и се използвало за практика на учениците. Тя извикала полиция във връзка с влизане в имота от страна на ищеца.
Въз основа на горните факти може да бъде направен извод, че Б. е знаел за права на трети лица върху процесния имот още към 14.05.2014 г. Това знание е съществувало и към 05.02.2019 г.
4
Въпреки това същият не е предприели никакви правни действия за защита на своето твърдяно право на собственост или на други права (облигационни, свързани с процесния имот, включително и за разваляне на процесния договор).
Това е станало едва на 28.05.2025 г.
Към този момент давностният срок по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД вече е бил изтекъл, независимо коя дата ще бъде приета за начална: 14.05.2014 г. или 05.02.2019 г.
Следователно така предявеният иск е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен.
ІІ. по иска за заплати сумата от 9 500.00 лева, представляваща продажната цена по договора; да бъде осъдена Н. Г. Я. да заплати сумата от 40 500.00 лева, частичен иск от 123 500.00 лева, представляваща обезщетение за вреда, изразяваща се превишението сумата която ищецът В. Т. Б. трябвало да заплати, за да закупи друг поземлен равностоен имот към датата на съдебна евикция - 28.02.2024 г.:
След като искът за разваляне е отхвърлен, то неоснователна се явява и акцесорната претенция за връщане на платената продажна цена на това основание. Ето защо същата следва да бъде отхвърлена.
ІІІ. по иска да бъде осъдена Н. Г. Я. да заплати сумата от 40 500.00 лева, частичен иск от 123 500.00 лева, представляваща обезщетение за вреда, изразяваща се превишението сумата, която ищецът В. Т. Б. трябвало да заплати, за да закупи друг поземлен равностоен имот към датата на съдебна евикция - 28.02.2024 г.:
След като искът за разваляне е отхвърлен, то неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за вреда, изразяваща се превишението сумата, която Б. трябвало да заплати, за да закупи друг поземлен равностоен имот към датата на съдебна евикция - 28.02.2024 г. на това основание. Ето защо същата следва да бъде отхвърлена.
Разпечатката съдържа 53 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/506683a8-6cb0-4e90-afad-0169646992f6