Решение № 286 от 04.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Смолян, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500186 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1434/23.02.2023г от Регионална дирекция „Гранична полиция“ –С. ,представлявана от гл.юриск.Х. против решение №64 от 14.02.2023г.,постановено по гр.дело №1198 по описа за 2022г.по описа на Районен съд-Смолян, с което Регионална дирекция „Гранична полиция“ - С. е осъдена да заплати на И. Р. Р. от гр. И., ул.“К. П.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* следните суми:

-2 230,20лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 21.11.2019г. - 30.09.2022г., получен в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата в размер на 308,89 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през който е положен труда до датата на предявяване на иска 23.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 23.11.2022г. до окончателното й изплащане,сумата от 500 лева, представляваща направените деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение,сума от 139,21 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважените искове по сметка на районен съд -Смолян и сумата от 120 лева за възнаграждение за вещо лице.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените обективно съединени искове по чл.178, ал.1, т.З във връзка с чл.187 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. Намира ,че обжалвания съдебен акт е 1 неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част. За да постанови този краен правен резултат районният съд е изложил мотиви,които счита че съдържат вътрешно противоречие. От една страна - за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР. Наред с горните мотиви счита ,че районния съд се е позовал е на неотносимата към конкретния спор разпоредба на чл.67, ал.З от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. При тези мотиви, съдът е приел за доказан по основание главния иск за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.

Твърди ,че районния съд е прибягнал до аналогия на закона съгласно чл.46, ал.2, изр. първо от Закона за нормативните актове“Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Намира ,че направените от районния съд правни изводи са неправилни и формирани в резултат на неправилно прилагане на материалния закон.За трите групи служители в МВР(по чл.142, ал.1 от ЗМВР) една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, социалното сдружаване и др. твърди ,че е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, Закона за държавния служител(ЗДСл) и Кодекса на труда(КТ), т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само, към правоотношенията с конкретните правни субекти. По аргумент от чл.142, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗМВР страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.Твърди ,че статута на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Счита ,че в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. л.50а, ал.2 от ЗДСл относно допустимостта,продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат 2 относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ .Непълнотата в закона счита ,че би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд твърди ,че са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Счита ,че при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Твърди ,че липсата на аналогична разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна. В този смисъл сочи съдебна практика на съдилищата. Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з 776/2016г.; Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121з 1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа.Съгласно неправилно приложената от съда норма на чл.9, ал.2 от НСОРЗ „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място“. Същата е приложима за труда, положен от служители и работници, чиито статут е уреден в Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Регламентираната в КТ продължителност на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Твърди ,че за служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР). Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането му става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за 3 подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.

8:7=1,143. Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ (за която наредба изрично е посочено в чл.2, ал.З, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР) превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд.Счита ,че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Твърди ,че тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. Счита ,че за разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Твърди ,че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.Твърди ,че при нормална 8-часова продължителност на работното време коефициентът 8:7, т.е. 1,143, а при 7-часова продължителност коефициентът е 7:7, т.е.1 и в този случай всъщност броя на нощните часове не се увеличава“.Преизчисляването на нощния труд към дневен не е абсолютно правило дори за всички работници и служители, чиито статут се урежда от КТ. Макар в цитираните в жалбата становища да се коментира хипотеза с лица, работещи с намалено работно време, тогава, когато нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време е еднаква е видно, че преизчисляване не се прилага в случаите, когато работодателят е установил еднаква продължителност на дневното и нощното работно време. Твърди ,че именно такава продължителност е установена и за служителите със статут, уреден в ЗМВР .Отделно от горното намира че районния съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд.

Счита ,че неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД.Твърди ,че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички 4 правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго ,с което да отхвърли исковите претенции

Претендира разноски за юриск. възнаграждение и направените разноски за двете съдебни инстанции.