Решение № 172 от 25.11.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. гр.Несебър, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно наказателно дело № 20242150200620 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Е. Д.а Д.а, в качеството й на управител на „ Р.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, представлявано от управителя С. У., против Наказателно постановление № 784078-F81632/16.08.2024г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, поради това, че е санкциониран за извършването на деяние, което е крайно неясно в какво реално се състоя, че описаното в акта и в наказателното постановление не може да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 33 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, както и че описанието на нарушението не е описано ясно, конкретно и прецизно, като всичко това води до нарушаването на правото му на защита. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството-жалоподател се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и изразява становище по същество. Излага съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр. Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и 1 възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 04.08.2024г., в 16:30 часа, е била извършена проверка от служители на НАП, в това число и свидетелят Т. Й. - на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП, на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – хранителен магазин „Б.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, крайбрежна алея до хотел „Б.“, стопанисван от жалбоподателя „Р.“ ЕООД. При проверката инспекторите по приходите при ТД на НАП – гр. София установили, наличието на монтирани две фискални устройства в обекта, които били с две отделни каси – всяко фискално устройство имало отделна каса. Били изготвени описи на парични средства от служителите, които работили с отделните каси. При сравнение на данните на фискалн ите устройства и наличните суми в касите, съответстващи на всяко отделно ФУ, се установило, че между ФУ модел „DATECS FP-2000“ с индивидуален номер DT 892593 и наличната сума в касата на обекта за това ФУ има необосновано различие в касовата наличност, както следва: Установеният дневен оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно разпечатания дневен финансов „Х” отчет с № 0068732 от 04.08.2024г. бил в размер на 638,96 лева /л. 25/. След изършен опис на паричните средства от Д.Т. в качеството му на продавач-консултант, се установило, че фактическата наличност на паричните средства е 839,48 лева /л. 20/. В резултат на това инспекторите констатирали положителна разлика между регистрирани продажби и фактическа наличност в касата на обекта в размер на 200,52 лева, представляваща промяна на касовата наличност. В изготвения от Д.Т. опис, същия посочил, че е „забравил да въведе служебно оборотните пари от 200,00 лева, с като започва смяната.“ На място било констатирано, че процесното фискално устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Предвид гореизложеното, наказващият орган заключил, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

Констатираното нарушение било отразено в Протокол за извършена проверка № 0188539 от 04.08.2024г.

При тези данни на дружеството бил съставен и връчен по надлежния ред АУАН № F 781632 от 06.08.2024г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.

118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, на 16.08.2024г. било издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаният свидетел Т. Й.. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на предвидения за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административнонаказващия орган. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ -384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В т. 2.1 от същата заповед е дадено правомощие на „органите по приходите” да съставят актове за установяване на административни нарушения. В случая АУАН е съставен от св. Й. инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Качеството на свидетеля е отразено и в изготвения официален документ - протокол за извършена проверка, съдържанието на който не е оспорено по делото. Ето защо са налице достатъчно доказателства за компетентността както на актосъставителя, така и на наказващия орган.

Съдът, счита, че описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя Т. Й., присъствал при установяване на нарушението. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В тази връзка изложените в жалбата съображения са неоснователни.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин и от свидетелските показания на актосъставителя, който поддържа направените констатации в АУАН и които съдът кредитира като последователни, обективни и непредубедени. От тях по несъмнен начин се изяснява описаната фактическа обстановка. Установява се, че след като се легитимирали по време на процесната проверка, се е извършил опис на всички налични в обекта парични средства. В изпълнение на това била установена положителна разлика между данните от едното от ФУ и наличната сума в касата на обекта към него, възлизаща в размер на 200,52 лева. Същевременно във ФУ не са били направени записи за "служебно въведени" суми, което да обяснява наличната положителна разлика. При това положение безспорно жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на парични суми, въведени в касата, не е отразил промяната на касовата наличност, което е довело до необосновано различие в касовата наличност. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална 3 сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

Анализът на ангажираните по делото доказателства - гласни и писмени установяват по несъмнен начин, че към датата на извършената проверка действително осигуреното в обекта фискално устройство, е имало техническата възможност за въвеждане на касовите наличности в началото на деня посредством операция "служебно въведени" суми. Несъмнено установен е и факта, че положителната разлика не е била регистрирани във фискалното устройство посредством операцията "служебно въведени". Констатираното деяние, осъществява всички признаци на нарушение по чл. 33 от Наредба № Н - 18/13.12.20106 година на МФ, което и такова на формално извършване.

Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г . на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.

Съдът счита за неоснователни изложените в хода на съдебните прения възражения на пълномощника на жалбоподателя, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Според съда, настоящия случай не носи белезите на "маловажен" такъв, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Събраните в хода на делото доказателства не установяват същият да се отличава от други подобни с по-ниска степен на обществена опасност. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е релевантен към размера на имуществената санкция, който е съобразен в настоящата хипотеза и поради това е наложена минимално предвидената от законодателя. Неотносима е и липсата на други нарушения на фискалната политика в обекта, тъй като за всяко извършено нарушение, търговецът би носил съответната административно-наказателна отговорност. В конкретния случай са от значение обществените отношения, които се охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията свързани с регистрацията и отчетността на паричния поток, а именно да се осигури своевременното и адекватно му проследяване от наличните и документираните средства от търговеца. Предвид изложеното съдът счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим.