Решение № 5054 от 16.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5054 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от М. Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330100298 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗЗП и предявен при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът М. И. Ч. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***", бл.*, *, чрез адв. Е. И., с ЕАД Е. И., Булстат ***, гр. ***, ул. „***" №*, в исковата си молба против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., иска от съда, да прогласи за нищожна клаузата на чл.6.2 от договора за кредит от *** г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание па потребителските договори за кредит.

Предявен е насрещен иск при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен - на основание чл. 23 ЗПК, ответникът „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., е поискал от съда да осъди М. И. Ч. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***", бл.*, *, чрез адв. Е. И., да му заплати сумата от 667,00 лева, представляващи част от неизплатено задължение за главница по договора за паричен заем № ***от ***г. в общ размер на 1 000 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът по първоначалния иск твърди, че на *** г. е сключил с ответното дружество договор 1 за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите - 48,36%.

Твърди, че съгласно чл.6.1 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели но сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на IIKP към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Твърди, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6.1 от договора, същият дължал неустойка визирана в чл.6.2 на кредитора в размер на 1 341,72 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска занеустойка.

Твърди, че е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка.

Ответникът по първоначалния иск „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, оспорва същия изцяло като неоснователен и недоказан и излага доводи във връзка с оспорването.

Предявява насрещен иск, с който е поикал осъждане за част от сумата за главницата по договора за кредит.

Ищецът по първоначалния иск, който е ответник по насрещния иск, М. Ч., оспорва предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че сключеният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК.

Твърди, че „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 е надвземало неправомерно такси в размер на 114,56 лева и неустойка в размер на 218,44 лева, включена във всяка една от погасителните вноски и ги е получавало без основание. Поради което, прави при условията на евентуалност възражение за прихващане: ако съда счете предявения иск за главница в размер па 667,00 лева за основателен, то на основание чл. 103, ад. 2 от ЗЗД, иска прихващане между главницата по кредита в размер па 667,00 лева със сумата от 333,00 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи такси в размер на 114,56 лева и неустойка в размер на 218,44 лева, включени във всяка една от погасителните вноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По първоначалният иск.

От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между страните по делото е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект №*** от*** г. за сумата от 1000,00 лева и общо задължение от 1 274,28 лева, при ГПР 48,36%, ГЛП 40,05%.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните в чл. 6.1 - 6.2 от договора са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора най-късно до края на следващия ден, считано от датата, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 341,72 лева.

Според настоящия съдебен състав, уговорената в чл. 6.1 от договора за потребителски кредит неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението - до три дни след сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители.

Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че така 3 уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са и разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредита, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България, който е 50 %. На основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни.

Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост.

Процесната клазуза е неравноправна и съгласно чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Ето защо, на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП и доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя - длъжник по договора за заем.

От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл.16 ал.1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на 4 потребителя въз основа на достатъчна информация. При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя - длъжник върху последния.

Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го направи, задължението му нараства значително, което благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й с добрите нрави.

По насрещният иск.

Същият е предявен при условията на евентуалност, в случай, че целият договор за кредит бъде обявен за недействителен - на основание чл. 23 ЗПК