Определение № 2723 от 31.10.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2819/2023
- Вид
- Определение № 2723
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 31.10.2023
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2723 гр. София, 31.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Бистра Н.а
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502819 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 26.09.2023 г. на длъжника А. Н. Ж. срещу решението от 11.08.2023 г. по в. гр. дело № 8036/2023 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата с вх. № 2431/18.05.2023 г. на същия срещу действия на съдебен изпълнител по изп. дело № 20231610400104 на ЧСИ Н. К., с рег. № ***.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че действията по образуване на изп. дело, по изпращане на покана за доброволно изпълнение и по налагане на запори не подлежат на обжалване. Твърди се, че жалбоподателят оспорвал качеството си на длъжника спрямо взискателя НАП, както и правото на НАП да образува дело без да го уведоми, че е негов длъжник. Сочи се, че съдът бил нарушил служебното начало в процеса, като не изискал препис от нохд № 1795/2015 г. на РС – Перник, от което щяло да се установи, че разпореждането от 13.07.2018 г. не било влязло в сила, защото било обжалвано от жалбоподателя. По този начин била създадена правна несигурност, като не било установено правото на НАП да събере претендираното частно държавно вземане. Нямало данни по делото и кога и по какъв начин НАП е получил оригинала на изпълнителния лист и от кое длъжностно лице, а без такива документи било недопустимо образуването на изпълнително производство.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
1
Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното решение, което в обжалваната част има характера на определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл.
278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на СГС. Независимо от това следва да се добави и следното:
Действащият ГПК въвежда принципа за предметна и субектна ограниченост на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Това означава, че на обжалване подлежат изрично посочени действия от ограничен кръг лица. Жалбоподателят е длъжник по изпълнението, като допустимите за обжалване действия са посочени в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК. Видно от съдържанието на процесната жалба с вх. № 2431/18.05.2023 г. предмет на обжалване е поканата за доброволно изпълнение с приложения към нея изпълнителен лист, образуването на изпълнителното дело и действията по налагане на запор /без да има оплакване за несеквестируемост/. Визираните изпълнителни действия не попадат сред тези по чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК. Образуването на изпълнително производство не подлежи на обжалване, а на такова подлежи изричния отказ на съдебния изпълнител да прекрати изп. дело, ако е имало подобно искане от длъжника. В случая такова искане не се твърди, нито има постановен изричен отказ по него. Изпълнителният лист сам по себе си не подлежи на обжалване, а на такова подлежи разпореждането за издаването му, но не чрез жалба по чл.
435 ГПК, а по реда на чл. 407 ГПК – подадена чрез съда, издал изпълнителният лист. Дори обаче да е била подадена жалба по чл. 407 ГПК, то тя не спира изпълнението на изпълнителния лист – така чл. 407, ал. 2 ГПК. Ако евентуално издаването на изпълнителния лист бъде отменено по реда на чл. 407 ГПК, то това ще доведе до прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящата жалба не е такава.
Ето защо тя е недопустима, а изложените в частната жалба оплаквания са напълно ирелевантни към този извод.
С оглед на изложеното обжалвания съдебен акт следва да се потвърди, като правилен и законосъобразен.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.08.2023 г. по в. гр. дело № 8036/2023 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата с вх. № 2431/18.05.2023 г. на същия срещу действия съдебен изпълнител по изп. дело № 20231610400104 на ЧСИ Н.
К., с рег. № ***.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3