Решение № 2305 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2305 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110213422 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. У./M. U./ чрез адв. И. Д. срещу наказателно постановление/НП/ № 42-0011222/29.08.2024г., издадено от началника на ОО”АА”, гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ за нарушение на чл. 12, пар. 2, б. б, т./ii/ от Приложение Контролен уред на AETR, ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т.

2 ЗАвПр.

С жалбата се моли за отмяна на издаденото НП. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил нарушение, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнителни молби адв. Д. поддържа, че са допуснати нарушения на чл. 44, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН, както и на чл. 21, ал. 2 НПК. Наведен е довод и за неправилно определяне на датата и мястото на извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

От адв. Д. е депозирано писмено становище.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните 1 и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.08.2024 г. в 12:11:29 часа в гр. София на автогара Сердика, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 102, сектор 5 служители на ОО“АА“ извършили проверка на водач на МПС „***“ с рег. № ********** от категория М3, който извършвал международен превоз на пътници по редовна автобусна линия гр.

София-гр. Истанбул видно от разрешително № **********. В хода на проверката било установено, че водачът М. У. за периода от 04.58 часа на 03.08.2024г. до 14.46 часа на 08.08.2024г. не е въвел в картата си на водач данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато не е могъл да използва монтирания в превозното средство тахограф поради това, че е отсъствал от превозното средство чрез използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване. Изложените обстоятелства проверяващите установили от извлечение от дигиталната карта на водача за посочения период. М. У. е турски гражданин, който разговарял с проверяващите на турски език, а превод осъществявал управителят на фирмата.

A. Г., инспектор в ОО“АА“, съставил на M. У. АУАН № 3241/29.08.2024г. за нарушение на чл. 12, пар. 2, б. б, т. ii от Приложение Контролен уред във вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАвПр. Актът бил предявен на нарушителя без участието на преводач, като М. У. подписал акта. На същата дата е издадено и въз основа на АУАН НП № 42-0011222/29.08.2024г., като на жалбоподателя на основание чл.

93в, ал. 11 ЗАвПр е наложена глоба в размер на 500 лева.

Видно от заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията началникът на ОО”АА”, гр. София е оправомощен да издава наказателни постановления при установени нарушения на ЗавПр.

Видно от заповед № 543/15.05.2024г. Г. Н. е временно преназначен на длъжност началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ София.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля К. В..

При така установената фактическа обстановка от правна страна 2 съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Основателни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

Нарушена е разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН. Текстът предвижда, когато се констатира, че нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България, АУАН да се предоставя незабавно на вниманието на наказващия орган. В случая АУАН е съставен на 29.08.2024 г., на същата дата – 29.08.2024г., е издадено и обжалваното НП. Следва да се обърне внимание, че е необходимо спазване на условие - прилагане на писмени обяснения или възражения от страна на нарушителя, респ. изричен отказ да се направят такива. Единствено представянето или категоричното отказване да се дадат възражения обаче би могло да обоснове осъществяване на процедурата при стриктно съблюдаване на закона, доколкото само така се гарантира упражняване в пълнота правото на защита. По делото липсват приложени възражения или други източници, от които да се изведе информация за предоставяне на подобна възможност за нарушителя. Напротив, нито в АУАН, нито в НП е отбелязано депозирането на възражения. Бързината на производството не следва да се абсолютизира за сметка на правото на защита на нарушителя. Незабавното предоставяне на акта на административно наказващият орган не означава незабавно или в максимално кратък срок на произнасяне по същия без да се изчака изтичането на срока за възражение.

Ето защо и в противоречие на чл.

44, ал.

2

ЗАНН административнонаказващият орган не е спазил изтичането на 7-дневния срок за подаване на възражения от нарушителя. Само по себе си това допуснато нарушение е от категорията на съществените и влече като последица отмяната на НП.

Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че нарушителят е турски гражданин, който не владее български език/последното 3 обстоятелство се установява от показанията на свидетеля по акта/. Също така се установи, че при предявяване на АУАН на нарушителя не е бил назначен преводач, респективно М. У. не е бил запознат със съдържанието на акта на разбираем за него език. Установи се от показанията на св. В., че управителят на фирмата е превеждал на жалбоподателя на разбираем за него език, но дори това да е било така, без съмнение не е бил назначен преводач по предвидения за това ред. Тъй като нарушителят не е разбрал съдържанието на акта, то той е бил лишен и от възможността да упражни правото си на възражение.

Съобразно чл. 84 ЗАНН, която разпоредба препраща за неуредените въпроси към НПК, субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на чл 21, ал 2 НПК, съобразно който лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи се назначава преводач. Съгласно чл. 142, ал. 1 НПК когато обвиняемият не владее български език, му се назначава преводач.

В тежест на административнонаказващия орган е било да назначи преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, с които разполага въз основа на образуваното административнонаказателно производство.

Съгласно чл. 55, ал. 3 НПК правото на нарушителя, когато не владее български език, включва и предоставянето в писмен вид на разбираем за него език на актовете, имащи значение и пряко свързани с отговорността му. В случая липсват доказателства че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са били предявени на жалбоподателя с писмен превод.

На следващо място е допуснато нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Съобразно посочената разпоредба освен възраженията при съставяне на акта в седемдневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. В процесния случай атакуваното НП е издадено в същия ден, в който е съставен и АУАН. Поради това с издаването на НП в деня, в който е образувано админнистративнонаказателното производство със съставяне на АУАН, жалбоподателят е лишен от предвидената в ЗАНН възможност за защита, като възрази писмено в седемдневен срок срещу акта.

Това също е ограничило правото му на защита и следва да се приеме като допуснато съществено процесуално нарушение.

Фактите по делото безспорно установяват, че жалбоподателят не е 4 въвел ръчно данните за периода от 04.58 часа на 03.08.2024г. до 14.46 часа на 08.08.2024г. относно това дали водачът е почивал, извършвал е друга работа или е бил на разположение. Съдът намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и обосноваващи отмяна на НП и на друго основание.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН АУАН, съответно НП следва да съдържат точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на датата и мястото на извършването му. В случая неправилно е определено мястото на извършване на нарушението, като в акта и в НП като място на нарушението е посочено това, на което водачът е бил спрян за проверка, респективно е било установено нарушението. Същото е извършено чрез бездействие – за периода от 04.58 часа на 03.08.2024г. до 14.46 часа на 08.08.2024г., като жалбоподателят М. У. е бил длъжен да въведе данни в картата на водача, но не го е сторил. Съгласно разпоредбата на чл.34, пар. 3 от Регламент 165/2014 попълването на необходимите данни следва да се направи незабавно. Изложеното обуславя извод, че описаното нарушение е довършено чрез бездействие на 08.08.2024г., на която дата водачът е следвало да въведе данните в дигиталната карта на тахогафа и същото е извършено на мястото, където се е намирал водачът към този момент и където е било дължимо действието, като датата и мястото не съвпадат с тези на извършване на проверката от контролните органи.

Посочването на дата и място са съществени признаци от обективната страна на нарушението и неправилното им отразяване съществено нарушава правото на защита на наказаното лице.

Допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени по-горе от съда, обуславят извод, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от договор за правна защита и съдействие адв. И. Д. е оказал безплатна правна защита на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

С оглед на това на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и списък на разноските съдът осъди ИА“АА“ да заплати в полза на адв. И. Д. 204.52 евро/равняващи се на 400 лева/.

5

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 42-0011222/29.08.2024г., издадено от началника на ОО”АА”, гр. София, с което на М. У./M. U./ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ за нарушение на чл. 12, пар. 2, б. б, т./ii/ от Приложение Контролен уред на AETR, ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗавПр.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на адв. И. Д. от АК-Хасково 204.52 евро/равняващи се на 400 лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6