Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 22.01.2026, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Гражданско дело 441/2025
Вид
Решение № 7
Подписан
22.01.2026
В сила
22.01.2026
Състав
Елка Антимова Хаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 324 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 334 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 339 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Девин, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100441 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 238 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между Ф. А. П. и „Й. Б.“ ЕАД (с предишни наименования „К. Б. М.“ ЕАД и „Т. Б.“ ЕАД) са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № 6265* от 14.07.2022г. и Договор за мобилни услуги № 6268* от 19.09.2022г. Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2023г. - м. юни 2023г., а именно: фактура № 7346308323/25.01.2023г., фактура №

**********/25.02.2023г., фактура №

7348856694/25.03.2023г., фактура № 7352779444/25.06.2023г. Твърди, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Ф. А. П. мобилни номера се прилагат следните условия: за мобилен номер 088639* условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 6265* от 14.07.2022г.; за мобилен номер 089635* - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 6268* от 19.09.2022г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента, както следва:

1. По Договор за мобилни услуги № 6265* от 14.07.2022г., с който се 1 предоставя мобилен номер 088639*, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 335.96 лева, от които: 114.94 лева - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 25.12.2022г. – 24.03.2023г.; неустойка в размер на 221.02 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

2. По Договор за мобилни услуги № 6268* от 19.09.2022г., с който се предоставя мобилен номер 089635*, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 524.91 лева, от които: 163.91 лева - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 25.12.2022г. – 24.03.2023г.; неустойка в размер на 361.00 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. Твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни номера 088639* (преди 14.07.2024г.) и 089635* (преди 19.09.2024г.), по вина или по инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи, а именно: за номер 088639* в т. 9 от Договор за мобилни услуги № 6265* от 14.07.2022г. към договора за мобилни услуги; за номер 089635* в т. 9 от Договор за мобилни услуги № 6268*от 19.09.2022г. Счита, че съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Твърди, че абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Твърди, че в съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер 088639* е 221.02 лева, като сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 33.32 2 лева всяка), а именно: 99.96 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 121.06 лева. Твърди, че размерът на неустойката за номер 089635* е 361.00 лева, като сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 37.49 лева всяка), а именно: 112.47 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 67.40 лева и с добавена разлика в размер на 181.13 лева между стандартната цена на мобилно устройство TCL 305 32GB Black без отстъпка съгласно актуалната към 19.09.2022г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Твърди, че изискуемостта на вземанията на „Й. Б.“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането им по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 95 от 02.05.2025г. по частно гражданско дело № 179/2025г. по описа на Районен съд - Девин, против длъжника - ответник Ф. А. П. с ЕГН **********, както следва:

860.87 лева, представляващи сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги и дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, по следните договори: Договор за мобилни услуги № 6265* от 14.07.2022г. и Договор за мобилни услуги № 6268* от 19.09.2022г., по които са издадени следните фактури, а именно: фактура № 7346308323/25.01.2023г., фактура № **********/25.02.2023г., фактура № 7348856694/25.03.2023г., фактура № 7352 779444/25.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.03.2025г., до окончателното изплащане на вземането.

Моли съда на основание чл. 78 от ГПК, да осъди ответника да заплати на „Й. Б.“ ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 505.00 лева (петстотин и пет лева), от които: 25.00 лева внесена държавна такса и 480.00 3 лева - изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25.00 лева и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 480.00 лева с вкл. ДДС (400.00 лева без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, изм. и доп. ДВ. бр. 14 от 18 февруари 2025г.

Моли съда ако са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, да постановите решение при условията на чл. 239 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор от ответницата Ф. А. П..

В о.с.з. ищеца не изпраща представител. С молба пълномощник на ищеца - адв. З. Ц., поддържа исковата молба и приложения към нея доказателства, желая постановяване на неприсъствено решение, ако са налице основатията за това, като излага съображения по същество.

В о. с. з. ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 95/02.05.2025г. по ч. гр. дело № 179/2025г. по описа на РС-Девин, с която длъжникът Ф. А. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., общ.

Д., обл. Смолян, ул. П. № *** е осъден да заплати на кредитора „Й. Б.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. *, Б. П.

С., сграда *, представлявано М. С. и Д. К. К., чрез пълномощника им - адв. З.

Й. Ц. сумата 860.87 лева /осемстотин и шестдесет лева и 87 ст./, по Договор за мобилни услуги № 6265*/14.07.2022г. и Договор за мобилни услуги № 6268*/19.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата - 860.87 лева, считано от постъпване на заявлението в съда - 14.03.2025г. до окончателно заплащане на дължимата сума, както и разноски по делото, както следва: 25.00 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 480.00 лева /четиристотин и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Установява се, че между страните – ответника Ф. А. П., с ЕГН ********** и ищцовото дружество „Й. Б.“ ЕАД (предходно наименование „Т.

4

Б.“ ЕАД) са сключени процесните договори, а именно: 1.

По Договор за мобилни услуги № 6265* от 14.07.2022г., с който се предоставя мобилен номер 088639*, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 335.96 лева, от които: 114.94 лева - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 25.12.2022г.

– 24.03.2023г.; неустойка в размер на 221.02 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. 2. По Договор за мобилни услуги № 6268* от 19.09.2022г., с който се предоставя мобилен номер 089635*, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 524.91 лева, от които: 163.91 лева незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 25.12.2022г. – 24.03.2023г.; неустойка в размер на 361.00 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

Въз основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги са издадени фактури, като за всички непогасени и изискуеми задължения на ответника Ф. А. П. в размер на 860.87 лева са обединени във фактура № 7346308323/25.01.2023г., фактура № **********/25.02.2023г., фактура № 7348856694/25.03.2023г., фактура № 7352 779444/25.06.2023г.

По делото са представени многобройни писмени документи – процесните договори, общи условия и други.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са 5 вероятно основателни. Настоящият иск по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 410 от ГПК не е сред исковете, за който ГПК предвижда изрична забрана за постановяване на неприсъствено решение, каквито са брачните искове по чл. 324 ГПК, исковете за гражданското състояние по чл.

334 ГПК и исковете по чл. 339 ГПК относно поставянето под запрещение. На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл. 239, ал. 2 от ГПК настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. На 19.10.2025г. ответницата Ф. А. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., общ. Д., обл. Смолян, ул. П. № ***, е получила съобщение с приложение Разпореждане № 1032/13.10.2025г. на ДвРС, постановено по реда на чл. 131 от ГПК, в което изрично са указани последиците по чл. 238 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаване на отговора е връчен и препис от исковата молба. В първото заседание по делото ответницата Ф. А. П. не се е явила, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Към исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за мобилни услуги № 6265* от 14.07.2022г.; Договор за мобилни услуги № 6268* от 19.09.2022г.; Фактура № 7346308323/25.01.2023г.; Фактура № **********/25.02.2023г.; Фактура № 7348856694/25.03.2023г; Фактура № 7352779444/25.06.2023г. Доказателствата по делото от външна страна са формално редовни и свеждащи до извода на основателност на иска с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка чл. 422, ал.