Решение № 22 от 26.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000318 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 42/08.08.2022 год., постановено по т. д. № 56/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******** да заплати на Е. Ф. Ф., ЕГН ********** от гр. Габрово, ********, обезщетение за претърпени от ПТП на 24.01.2020 г. вреди, както следва: сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.08.2021 г. - подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава върху сумата от 50 000 лв. за периода 08.04.2020 г. - 13.08.2021 г. в размер на 6 847.22 лв.; сумата от 3 058 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 13.08.2021 г. подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава върху сумата от 3 058 лв. за периода 08.04.2020 г. - 13.08.2021 г. в размер на 418.78 лв. Със същото решение е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******** да заплати на Е. Ф. Ф., ЕГН ********** от гр. Габрово, ******** сумата от 100 лв. - разноски по делото. Осъдено е „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление:

1 гр. София, ******** да заплати по сметка на Окръжен съд- Габрово държавна такса от 2 413 лв. Осъдено е „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № да заплати на адв. И. С. от АК – Габрово адвокатско възнаграждение в размер на 3 450 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********, представлявано от Б.

И. и Р. М. – изп. директори, чрез адв. В. П. от САК против Решение № 42/08.08.2022 год., постановено по т. д. № 56/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в осъдителната му част за сумата над 35 000 лв.

(неимуществени вреди) и за сумата над 1 000 лв. (имуществени вреди) било неправилно и необосновано относно присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, както и постановено при съществени процесуални нарушения.

Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика, както и при определяне на обезщетението не били съобразени конкретните в случая обстоятелства и поведението на пострадалия относно продължителността на оздравителния процес. Освен това присъденото обезщетение не съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Неправилно било определено и обезщетението за имуществените вреди. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед превратното тълкуване на чл. 113 от ЗДвП.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отменено присъденото обезщетение над размера от сумата от 35 000 лв. – неимуществени вреди и сумата от 1 000 лв. – имуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Е. Ф. Ф., ЕГН ********** от гр. Габрово, ********, чрез адв. И. С. от АК – Габрово.

В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а в някои възражения в нея – недопустими. Излага се, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е справедлив. По отношение възраженията за присъденото обезщетение за имуществени вреди се твърди недопустимост на същите, като преклудирани.

Оспорва се и неправилното приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 50 000 лв.

Счел е, че са налице предпоставките и за присъждане на сумата от 3 058 лв. – имуществени вреди. Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел, че не е налице 2 съпричиняване от страна пострадалия. Счел е, че лихвата за забава се дължи от 08.04.2020 г. по правилото на чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявени осъдителни искове (за имуществени и неимуществени вреди) с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 08.04.2020 г. Е. Ф. Ф. е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв. – неимуществени вреди и 3 058 лв. – имуществени вреди, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната 3 жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 35 000 лв. и в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата от 1 000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, правилно ли е приложил и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и правилно ли е определен началния момент, от който се дължи лихва за забава от застрахователя.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да се приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – Т. Д. И. е причинил на Е. Ф. Ф. телесни увреждания (счупване в средната трета на дясната бедрена кост и многофрагментно счупване на главата и шийката на дясната раменна кост) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от Т. Д. И., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.

Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Ответникът поддържа и възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) релевирано в първоинстанционното производство.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебна автотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП на 24.01.2020 г. е протекло в гр. Габрово, на ул. „Никола Войновски“, по която се е движил лек автомобил марка „Honda“, с peг. № ЕВ 15****, с водач Т. Д. И., като автомобилът се е движил в посока от центъра на града към с.

Мечковица, със скорост 12,5 м/с = 45 км/ч. Когато е на разстояние 52,4 м., пешеходецът Е.

Ф. Ф. предприема пресичане на платното за движение срещу № 89 (от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила), изминавайки около 7 м. със скорост 1,67 м/с = 6,0 км/ч, при което траекториите на автомобила и пешеходеца се пресичат. В следствие на това възниква ПТП между автомобила и пресичащия. Когато пешеходецът започва пресичане на пътното 4 платно, л.а. „Хонда“ се е намирал на 52,4 м. от мястото на удара. Няма данни за промяна на скоростта преди удара. Вещото лице дава заключение, че водачът на л.а. „Хонда“ е могъл да предотврати ПТП чрез спиране, намаляване на скоростта на движение или чрез заобикаляне на пешеходеца. В момента на започване на пресичането, това е било безопасно за пешеходеца. От своя страна пешеходецът също е имал видимост към автомобила и е могъл да изчака преминаването му. Двамата участници в ПТП са имали видимост над 80 м. един спрямо друг. В района на ПТП няма вертикална маркировка, като хоризонталната маркировка е единична прекъсната осева линия, която след това преминава в непрекъсната.

В близост до ПТП не е имало пешеходна пътека.

От показанията на св. Т. З. – съсед на ищеца се установява, че е веднага след инцидента ищецът бил разстроен, плачел, не знаел какво ще прави, казвал, че е по-добре да умре, бил в болницата, където претърпял две операции – на рамото и ключицата. В болницата не можел да става и да се обслужва. Свидетеля и неговият съсед Г. (св. А.), обували ищеца, тъй като той не можел да се преоблече, в банята ходел с количка, сам не можел. Оставили го още един месец в болницата, защото нямало кой да го гледа. Като го изписали, не можел да ходи и Г. го взел при себе си в продължение на над един месец, за да го гледа. Бил на легло, не можел да се движи и да се къпе сам. Като се преместил вкъщи, също не можел да се обслужва, предвижвал се с патерици, като минали три месеца, докато ищеца започне сам да се обслужва. Не ходел на раздвижване, защото нямало кой да го кара.

Разпечатката съдържа 40 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5062713d-c9d9-4f08-a532-286d033b72f3