Решение № 79 от 23.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Частно наказателно дело 873/2024
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 23.04.2025
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Кристина Ламбрева Пунтева
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, Б. "А" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 198 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Пазарджик, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора Стоян Пешев като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Частно наказателно дело № 20245200200873 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи „Лишаване от свобода“ /ЗПИИСАННЛСМВЛС/, наричан по-долу Законът.
Делото е образувано въз основа на постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи „Лишаване от свобода“, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, съответно по чл. 3 от Закона.
Направено е искане от Федерална република Г., Прокуратура на Б., адрес: 10559 град Б., ул. "т." №**, за признаване и привеждане в изпълнение на Присъда на Областен съд – Б. от 13.02.2013 г. по дело № (539) 263 Js 6285/11 KLs (23/12), влязла в сила на 21.02.2013 г., в която са включени и следните две присъди: Присъда на Областен съд – Б. от 24.04.2012 г. по дело № (513) 263 Js 6055/11 KLs (2/12), влязла в сила на 11.08.2012 г. и Присъда на Областен съд – Б. от 09.08.2012 г. по дело № (537) 263 Js 1935/12 KLs (12/12), влязла в сила на 17.08.2012 г., с която на българския гражданин К. Ц. О. (Г.), роден на 13.12.1987 г., с ЕГН **********, е наложено общо наказание „Лишаване от 1 свобода“ за срок от 8 (осем) години и 3 (три) месеца, за престъпления по § 242, § 243, ал. 1, изр. 2, т. 3, § 244, т. 1а и 2, § 244а, § 249, § 250, ал. 1, т. 1а и т.
2, § 25, ал. 2, § 53 от Германския наказателен кодекс.
Към удостоверението са приложени и цитираните съдебни актове, с превод на български език. Сочи се, че към момента лицето се намира в затвора в Х., Е.-Щ.* ***** Г. *, където изтърпява наказанието „Лишаване от свобода“.
От справка от НБД „Население“ се установява, че осъденият К. Ц. О. е променил предишната си фамилия от Г. на О. на 30.07.2020 година.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че следва да се приеме за изпълнение постановената от чуждестранния съд присъда, тъй като е налице валидно удостоверение, което съдържа изискуемите от закона реквизити и е придружено със съдебен акт.
Сочи, че извършените от осъдения престъпления, съответстват на престъпления и по българския Наказателен кодекс, а за някои от престъпленията не се изисква двойна наказуемост.
Сочи, че не е необходимо редуциране на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено от издаващата държава.
Поради изложеното и доколкото не са налице основанията за отлагане на изпълнението, а лицето е български гражданин, който е заявил желанието си да доизтърпи наказанието си на територията на Република България и по делото не се съдържат данни да е осъден за същото престъпление на територията на страната ни, то следва да бъде допуснат трансфер на присъдата на немския съд.
Защитникът на осъденото лице в съдебно заседание заявява, че се солидализира със становището на представителя на държавното обвинение и отправя искане да бъде допуснат трансфер на присъдата на немския съд.
Осъденият български гражданин К. О., надлежно уведомен, не се явява в съдебно заседание, но е изразил желание и е дал съгласие, направено пред немски съдебен орган, за изпълнението на присъдата на територията на Република България.
Настоящият съдебен състав констатира следното:
Видно е от изготвената справка от НБД „Население“, осъденият К. Ц.
2
О., ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес в гр. Пазарджик, ул. "Л.Я." №**, което по правилото на чл. 7, ал. 1 от Закона, предопределя родовата и местна подсъдност на делото пред Окръжен съд - Пазарджик.
С Присъда на Областен съд – Б. от 13.02.2013 г. по дело № (539) 263 Js 6285/11 KLs (23/12), влязла в сила на 21.02.2013 г., в която са включени и следните две присъди: Присъда на Областен съд – Б. от 24.04.2012 г. по дело № (513) 263 Js 6055/11 KLs (2/12), влязла в сила на 11.08.2012 г. и Присъда на Областен съд – Б. от 09.08.2012 г. по дело № (537) 263 Js 1935/12 KLs (12/12), влязла в сила на 17.08.2012 г., на българския гражданин К. Ц. О. (Г.), роден на 13.12.1987 г., с ЕГН **********, е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) години и 3 (три) месеца, за престъпления по § 242, § 243, ал. 1, изр. 2, т. 3, § 244, т. 1а и 2, § 244а, § 249, § 250, ал. 1, т. 1а и т.
2, § 25, ал. 2, § 53 от Германския наказателен кодекс.
С последната присъда е посочено, че подсъдимият О. (Г.) се осъжда на това общо наказание за квалифициран грабеж и квалифицирана кражба от ОПГ, като се вземат предвид отделните наказания „Лишаване от свобода“ по предишните две горецитирани присъди, чиито общи наказания „Лишаване от свобода“ отпадат.
С Присъда на Областен съд Б. от 24 април 2012 г., дело (513) 263 Js 6055/11 KLs (2/12), влязла в сила на 11.08.2012 г. е осъден общо на 6 години и 9 месеца за извършени деяния, както следва:
- на 02.12.2011 г. в Б. Н. за извършен грабеж с тежка телесна повреда - на 5 години „Лишаване от свобода“;
- на 03.12.2011 г. в Б. Н. за изнудване с тежка телесна повреда - на 3 години „Лишаване от свобода“;
- на 06.12.2011 г. в Б. Н. за грабеж с тежка телесна повреда - на 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“;
- на 08.12.2011 г. в Б. Н. за грабеж - на 5 години „Лишаване от свобода“;
С Присъда на Областен съд Б. от 9 август 2012 г., дело № (537) 263 Js 1935/12 KLs (12/12), влязла в сила от 17.08.2012 г., е осъден общо на 7 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ за квалифициран грабеж , извършен на 27.10.2011 г. в К.Е..
С Присъда от 13.02.2013 г. по дело № (539) 263 Js 6285/11 KLs (23/12) на 3
Областен съд - Б., влязла в сила на 21.02.2013 г. е осъден за квалифицирана кражба, извършена на 19.08.2011 г. в Б. – Ш. – на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и за квалифициран грабеж, извършен на 31.08.2011 г. в Б. – К. – на 2 години „Лишаване от свобода“, като е определено и общото наказание от 8 години и 3 месеца „Лишаване от свобода“ за извършените престъпления по трите присъди.
Съобразявайки обстоятелствата, посочени в Удостоверението по чл. 3 от Закона, както и извършения превод на присъдите на Областен съд - Б. на български език, съдът констатира, че деянията, за които българският гражданин е осъден на територията на Г., се явяват и престъпления по българския НК, както следва: по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 194 от НК, предвиждащ наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 10 години; по 199, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 198 от НК, предвиждащ наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години; по чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 198 от НК, предвиждащ наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години и чл. 213а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, предвиждащ наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години.
Освен това следва да бъде посочено, че в случая изискването за наличие на двойна наказуемост не е необходимо да бъде изпълнено, тъй като е налице хипотезата на чл. 8, ал. 2, т. 14 и т.18 от специалния закон, а именно: „тежка телесна повреда“, както и „организиран грабеж“, в какъвто смисъл има направено и изрично отбелязване в представеното по делото удостоверение.
Тъй като предвидените за тези престъпления наказания, според българския наказателен закон, са съответно от 5 до 15 години „Лишаване от свобода“, от 1 до 10 години „Лишаване от свобода“, не се налага редуцирането на наложеното от немския съд общо наказание „Лишаване от свобода“ от 8 години и 3 месеца по реда на специалния закон.
Постъпилото удостоверение, въз основа на което е образувано производството, съдържа всички необходими реквизити, от които съдът да изведе нужната му информация. Декларирано е, че лицето е присъствало лично в хода на производството; посочени са релевантните факти; отразено е и 4 че българският гражданин е дал съгласие за прехвърляне на изпълнението на наказанието в Република България. В случая дори да не беше дадено съгласие, то съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2, т. 1 от специалния закон, такова не се изисква, тъй като лицето е български гражданин и има местоживеене на територията на Република България. Пак от отразеното в удостоверението става ясно, че лицето към момента търпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в затвор в Г..
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основанията за отлагане на признаването на съдебния акт по чл. 14 от Закона, нито основанията за отказ, визирани в чл. 15 от специалния закон.
Съобразно получените справки и разпечатки от УИС на Прокуратурата на Р България и ЦИС на следствените служби на страната, не се нарушава принципа ne bis in idem. Не е изтекла давността за изтърпяване на наказанието по немското и по българското законодателство. Не са налице възрастови ограничения и за реализиране на наказателната отговорност. Изпълнението на наказанието е започнало вече в Г., като не се касае за остатък по-малък от 6 месеца.
С оглед на всичко това, настоящият съдебен състав приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното съдебно решение, поради което на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се признае решението и изпълни наказанието на осъдения във вида, в който е наложено от съда в Г., без основание за неговото приспособяване на основание чл. 13, ал.1 от Закона, за което съображения се изложиха по-горе.
Предвид размера на така наложеното наказание ще следва определеното наказание да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим, съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, Б. „А“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да бъде приспаднато от така приетото за изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което К. Ц. О. (Г.) е бил задържан под стража (предварителен арест) във ФРГ. – от 11.12.2011 г. до 10.08.2012 г. вкл., както и времето, през което е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ във ФРГ. от общия срок на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ – от 11.08.2012 г. до 19.05.2016 г. вкл. и считано от 14.03.2023 година.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 12, ал. 7, т. 1 5
ЗПИИСАННЛСМВЛС, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в Република България Присъда на Областен съд – Б. от 13.02.2013 г. по дело № (539) 263 Js 6285/11 KLs (23/12), влязла в сила на 21.02.2013 г., в която са включени и следните две присъди: Присъда на Областен съд – Б. от 24.04.2012 г. по дело № (513) 263 Js 6055/11 KLs (2/12), влязла в сила на 11.08.2012 г. и Присъда на Областен съд – Б. от 09.08.2012 г. по дело № (537) 263 Js 1935/12 KLs (12/12), влязла в сила на 17.08.2012 г., с която на българския гражданин К. Ц. О. (Г.), роден на 13.12.1987 г., с ЕГН **********, е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) години и 3 (три) месеца, за престъпления по § 242, § 243, ал. 1, изр. 2, т. 3, § 244, т. 1а и 2, § 244а, § 249, § 250, ал. 1, т. 1а и т.
2, § 25, ал. 2, § 53 от Германския наказателен кодекс, съответстващи на: престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 194 от НК на Република България – извършено на 19.08.2011 г.; престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. с чл. 198 от НК на Република България – извършено на 31.08.2011 г.; престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. с чл. 198 от НК на Република България – извършено на 27.10.2011 г.; престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НК, във вр. с чл. 198 от НК на Република България – извършено на 02.12.2011 г.; престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК на Република България – извършено на 03.12.2011 г.; престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НК, във вр. с чл. 198 от НК на Република България – извършено на 06.12.2011 г. и престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. с чл. 198 от НК на Република България – извършено на 08.12.2011 г., всичките извършени от К. Ц. О. (Г.) на територията на ФРГ..