Решение № 143 от 08.03.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Кюстендил, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520100865 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против ИВ. ГР. СП..

В исковата молба се сочи, че на 11.05.2018г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК 204915054 и ответника бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CARU-15978095. Уговореният размер на кредита възлизал на 4000,00 лв., от които 80,00 лв., представляващи „такса ангажимент“ са удържани при отпускане на процесната сума. Така, реално преведената по посочената от клиента банкова сметка сума била в размер на 3920,00 лв. Отделно, кредитодателят финансирал С. и във връзка със заплащане на застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ като размерът й се заплащал от кредитодателя директно по сметка на застрахователя.

Съгласно договореното между страните, ответникът се задължил да върне процесната сума на 24 бр. месечни погасителни вноски. Същият обаче преустановил обслужването му, считано от 20.09.2018г. Крайният падеж на всички вноски по кредита настъпил на 20.05.2020г., в който момент целият неплатен остатък от него станал изискуем, ведно с дължимите лихви.

Твърди се, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., ведно с Приложение № 1 към него от 02.12.2019г., кредиторът 1 прехвърлил процесното вземане на ищцовото дружество. Последното било надлежно упълномощено да извърши уведомяването на длъжника за станалото прехвърляне на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента, но изпратената чрез Български пощи документация останала непотърсена от получателя. Ето защо се прави изрично искане приложеното към исковата молба уведомление да бъде доведено до знанието на ответника именно като приложение към същата.

Поради неизпълнение на договорните задължения на С., ищцовото дружество потърсило правата си по съдебен ред в производството по ч.гр.д. № 2182/2020г. от описа на КРС за издаване на заповед за изпълнение. Такава била издадена и връчена на длъжника лично, който в законоустановения за това срок депозирал възражение. Ето защо се породил интерес за ищцовото дружество, съобразно указанията на съда, да установи вземанията си в настоящото производство.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде постановено решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ИВ. ГР. СП., ЕГН:

**********, с адрес: гр. К., ул. „Ц. О.л“ № ***, вх. *, ет.*5, ап. ** дължи и следва да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6, сумите, както следва: 3478,74 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер CARU-15978095/11.05.2018г.; 307,54 лв. възнаградителна лихва за периода 20.10.2018г. – 20.05.2020г.; 468,60 лв. – лихва за забава, от която – 352,40 за периода 21.10.2018г. – 13.03.2020г. и 116,20 лв. – за периода 14.07.2020г. – 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 2182 от описа на КРС за 2020г.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производства.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.

Оспорва предявения иск като сочи, че не е бил уведомен за станалото прехвърляне на процесното вземане.

Отделно, по информация на служители на кредитора, дължимата сума била два пъти по-малка от посочената в исковата молба.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа с постъпила молба.

Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва иска по съображенията в отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-15978095 от 11.05.2018г., БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, 2

Бизнес Парк София, сгр. 14 предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 4000,00 лв. Уговореният между страните лихвен процент възлизал на 12.18 процентни пункта при ГПР – 15.15%. Общата стойност на плащанията възлизала на 4901,28 лв., платима на 24 месечни погасителни вноски от по 204,22 лв. всяка. Видно от параметрите на постигнатите договорености е още, че е уговорено и заплащането на застрахователна премия от 360,00 лв., както и „такса ангажимент“ в размер на 80,00 лв.

От инкорпорирания в процесния договор Погасителен план се установява падеж на първа погасителна вноска - 20.06.2018г., и такъв на последната погасителна вноска – на 20.05.2020г.

Относно горепосочената сума, представляваща застрахователна премия, са приложени Сертификат № CARU-15978095, ведно с приложими Общи условия за застраховка „Закрила на плащанията“ (за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта – л. 12-20 от делото, които установяват условията и параметрите за дължимостта на посочената сума за застрахователна премия.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 год., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. и ищцовото дружество, ведно с Приложение № 1а от 02.12.2019г към него, вземането към ответника било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Приложена е и Извадката от Приложение №1а към договора, съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.

Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени доказателства на л. 44 от делото.

С представено по делото пълномощно на л. 43 ищецът бил упълномощен да извърши от името на упълномощителя (и цедент) уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договора за прехвърляне на вземанията от 19.08.2019г., ведно с Приложение 1а от 02.12.2019г. към него.

Било изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера, като негов пълномощник, уведомление от 24.04.2019 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до И.С. за извършените продажби на вземането, което останало непотърсено от адресата (спр. л.

46 до 48 от делото).

Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М. В. установява, че процесната сума от 4000,00 лв. е усвоена от ответника по делото.

Експертът сочи, че извършените погасявания възлизат на сума от 860 лв., като остатъчното задължение е, както следва: непогасена главница – 3478,74 лв.; дължима договорна лихва – 307,54 лв. и лихва за забава – 478,02 лв.

Не се спори, че ответникът е останал задължен по този договор.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 2182/2020 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260269/2020 г., срещу която в срок длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

3

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2182/2020 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба.

Заповедта е била връчена на длъжника като в законоустановения за това срок последният е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая депозираното по реда на чл. 414 от ГПК възражение препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, срещу която в срок е депозирано възражение.

Не е спорно и че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който са му били предоставени, съотв. усвоени (което обстоятелство се установява и от приетата съдебно-счетоводна експертиза) сумите, предмет на договора.

Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.

По отношение на извършената цесия:

Кредиторът прехвърлил процесното вземане с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 год., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. и ищцовото дружество, ведно с Приложение № 1а от 02.12.2019г към него като за извършеното прехвърляне било изпратено на С. уведомление по см. на чл. 99 от ЗЗД. Приложената на л. 46-48 от делото обратна разписка установява, че същото е останало непотърсено от адресата си.

В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно 4 разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. Липсва законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно действие.

Така, в конкретния случай, съдът счита, че е налице надлежно упълномощаване на цесионера и ищец в настоящото, действайки от името на цедента, да уведоми ответната страна за станалата смяна на кредитора по правоотношението. Посоченото уведомление е връчено на ответника, като приложение към исковата молба, на 16.09.2021г. (спр. л. 62 от делото), поради което е доведено до знанието му, като е предизвикало по този начин настъпване ефекта на смяната на кредитора по правоотношението, противопоставим на ответника. В изложения смисъл е и константната и непротиворечива практика на върховната инстанция, която допуска уведомяването да стане и в хода на процеса, чрез връчване на исковата молба на ответника, ведно с приложенията й, което обстоятелство съдът следва да зачете при усл. на чл. 235, ал. 3 от ГПК.