Решение № 14132 от 16.12.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14132

Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257050701938 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Делото е образувано е по жалбата на „ДЖЕМИ“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], *, представлявано от управителя З. О. против Решение № 166/ 11.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против ПНПОМ № С250003-023-0001879/ 04.07.2025 г., с което на дружеството е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ, доставчик на платежни услуги – ЦКБ за сумата от 2 787 565, 30 лв.

Жалбоподателят счита, че решението и ПНПОМ са незаконосъобразни поради нарушение на материалния закон, тъй като липсват да са изложени мотиви, които да обосноват обезпечителната нужда, не са изложени аргументи, от които да следва, че обективно събирането на подлежащите на установяване от ревизията задължения ще бъде затруднено. ПНПОМ не съдържа каквито и да е данни за изследване на кумулативно необходимите предпоставки на чл. 121,ал. 3 от ДОПК и в този смисъл не е съобразено с разпоредбата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК.

В с.з. по делото, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В. К. от АК – Варна, която поддържа жалбата и навежда доводи за незаконосъобразност на процесното решение. Представя списък за разноски по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В дадения от съда срок представя писмена защита с изложени доводи и за незаконосъобразност на процесната заповед.

Ответникът – директорът на ТД на НАП – Варна, редовно призован не изпраща представител. От процесуалния му представител гл. юрк. Т. А., редовно упълномощена, са получени писмени бележки в които се изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

На дружеството-жалбоподател е била възложена ревизия за задължения за КД за ДП 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г. и ДДС за ДП 01.12.2018 г. до 30.09.2024 г., като в хода на същата са били установени задължения в предполагаем размер от 2 787 565, 30 лв. в това число главница от 2 128, 088 лв. и лихва от 659 477, 30 лв., към 20.06.2025 г.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250025-023-0001879/04.07.2025 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметка, открити при доставчик на платежни услуги в: ТБ"ЦКБ" АД – в размер на 2 787 565, 30 лв.

За да издаде акта с това съдържание, прието е от административния орган, че длъжника през обхванатите в адм. производство данъчни периоди е извършвал осчетоводяване на разходи в нарушение на счетоводното и данъчното законодателство. Констатирани са нарушения при формиране на отчетната стойност на стоково-материални активи, начина на отчитане на които е регламентиран в ЗС и СС2- отчитане на стоково-материални запаси.Установени са данни за осчетоводени разходи, за които в хода на контролното производство са събрани доказателства и данни, че същите не са реално осъществени, а други не са свързани с дейността на ревизираното дружество. Отчетените в нарушение на счетоводното и данъчно законодателство разходи са намерили отражение при определяне на счетоводните и данъчни резултати на дружеството.

Жалбоподателят извършва дейност, основно доставка на автобуси от Р. Турция. Има банкова сметка в ТБ „ЦКБ“. Преценка по кои сметки следва да бъде наложен запора се извършва от съответната банкова институция.

Срещу процесното ПНПОМ на 05.08.2025 г. е депозирана жалба от дружеството, адресирана до Директора на ТД на НАП – Варна.

С Решение № 166 от 11.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250003-023-0001879/04.07.2025 г. на гл.публичен изпълнител на ТД на НАП- Варна.

За да постанови този резултат, прието от решаващия орган, че

ПНПОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, съгласно правомощията, определени в чл. 167 ДОПК, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, спазени са изискванията за форма и съдържание на постановлението, посочени в чл. 196, във връзка с чл. 121, ал. 2 ДОПК. Спазени изискванията на чл. 121, ал. 1 и на чл. 121, ал. 3 ДОПК, а наведените в жалбата възражения са неоснователни и недоказани. Лицето разполага с възможността по чл. 199, ал. 1 от ДОПК да отправи до публичния изпълнител искане за замяна на наложените ОМ, като предложи друго равностойно обезпечение. Към настоящия момент няма доказателства такова искане да е постъпило. В случая не са изпълнени предпоставките на чл. 199, ал. 2 от ДОПК, за отмяна на наложеното обезпечение, тъй като не е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Решението на директора на ТД на НАП е съобщено на жалбоподателя на 12.08.2025 г., като жалбата е подадена на 19.08.2025 г.

Гореустановената фактическа обстановка, налага правни изводи:

Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Същата е депозирана в срока за оспорване на решението на директора на териториалната дирекция по чл. 197, ал. 2, вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК. Решението е връчено на 12.08.2025 г., а жалбата е подадена на 19.08.2025 г., т. е. в нормативно определения 7- дневен срок.

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес от успешно провеждане предприетото оспорване.

Гореизложеното обуславя извода, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, допустимата жалба е и основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.

В случая, по делото липсват надлежни доказателства (а и твърдения) за представени от жалбоподателя обезпечение в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Поради отсъствие на хипотезите на чл. 77 и 78 ДОПК, в настоящия случай, съдът не дължи проверка за спазването на условията на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

При анализ за съблюдаване на нормативното предписание на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, решаващият състав констатира надлежно сезиране на публичен изпълнител от орган по приходите.

ПНОМ е издадено от компетентен орган по см. на чл. 121, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 ДОПК. – гл. публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна.

ПНОМ е издадено в писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ДОПК.

Комплексният анализ на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК налага извода, че целта на производството по предварително обезпечаване на публични вземания е да се запази имуществото в патримониума на длъжника, посредством осуетяване възможността за извършване на разпоредителни сделки и действия с имуществото на лицето, в резултат на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В предвид целта на закона, предложението на органа по приходи до публичния изпълнител следва да съдържа мотиви именно в насока нейното спазване т. е. излагането на аргументи за невъзможно или затруднено събиране на публичните задължения и необходимост от предотвратяване на действия, които биха довели до намаляване имуществото на ревизираното лице.

За да наложи ОМ адм. орган се е мотивирал, че длъжника през обхванатите в адм. производство данъчни периоди е извършвал осчетоводяване на разходи в нарушение на счетоводното и данъчното законодателство. Констатирани са нарушения при формиране на отчетната стойност на стоково-материални активи, начина на отчитане на които е регламентиран в ЗС и СС 2 - отчитане на стоково-материални запаси.Установени са данни за осчетоводени разходи, за които в хода на контролното производство са събрани доказателства и данни, че същите не са реално осъществени, а други не са свързани с дейността на ревизираното дружество. Отчетените в нарушение на счетоводното и данъчно законодателство разходи са намерили отражение при определяне на счетоводните и данъчни резултати на дружеството. От дружеството и доставчиците му не са представени данни, доказващи законосъобразността съгласно нормите на чл. 68-72 от ЗДДС на упражнено право на ползване на данъчен кредит, по доставки отразени в регистрите на ЗДДС. В тази връзка съдът приема, че мотивите са достатъчно подробни и обстоятелствени предвид на очаквания размер на публични задължения за длъжника.

По възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в о.с.з. по делото. Съдът намира същите за неотносими към правния спор предвид на нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, тъй като не касаят съществуването на изпълнително основание или неспазване на изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

Поради тези съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени на същия направените разноски по делото за юрк. възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.24 от НЗПП Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДЖЕМИ“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], *, представлявано от управителя З. О. против Решение № 166/ 11.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против ПНПОМ № С250003-023-0001879/ 04.07.2025 г., с което на дружеството е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ, доставчик на платежни услуги – ЦКБ за сумата от 2 787 565, 30 лв.

ОСЪЖДА „ДЖЕМИ“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], ***, представлявано от управителя З. О. да възстанови на ТД на НАП – Варна сторените по делото разноски в размер на 200 лв., съставляващи юрк. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

Съдия: