Решение № 1442 от 16.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. Пловдив, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330202328 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000922/07.12.2022г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив, с което на „Детелина Дрита“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 102, ал. 5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл. 52, ал.1, изр.

1, пр. 1 от Наредба 33 от 03.11.1999г на МТ.

Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призовано не изпраща представител. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, Директор на РД „АВТОМОБИЛНА

АДМИНИСТРАЦИЯ“ – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С оглед извършена тематична проверка по писмо с peг. № 50-00715/10/24.10.2022г. от служители към РД „Автомобилна администрация“ гр.

Пловдив, сред които и свид. Б. И., на длъжност „*****“, установили на 1

10.02.2022г. в гр. Пловдив, седалището на управление на „Детелина Дрита“ ЕООД, като лице с предмет на дейност обществен превоз на пътници на територията на Република България, притежаващо лиценз на Общността № 1169, че извършва следното нарушение: Превозвачът извършва обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии, по няколко посочени направления от Републиканска транспортна схема, възложени с договор № Д06-25/10.02.2022г. със срок на действие 07.02.2023 г. и маршрутно разписание по тези линии, като във всички линии е включена спирка автогара Казанлък. Превозвачът няма сключен договор с автогара Казанлък, видно от копие на дневник по чл.57, ал. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г на МТ за дати 01.09.2022г., 20.09.2022г., 27.09.2022г., 01.10.2022г., 08.10.2022г. и 10.10.2022г., пътни листове №№242387, 242635, 242760, 242384 и маршрутно разписание на посочените маршрутни линии.

За тези констатации свид. Б. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 327487/18.11.2022г. срещу „Детелина Дрита“ ЕООД за извършено нарушение по чл. 52, ал.1, изр.1, пр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г на МТ. Актът бил съставен и предявен на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице, което го подписало с изричното отбелязване, че има възражения.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление. Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства показанията на актосъставителя Б. И.. Свидетелят в разпита си признава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че проверката била извършена в седалището на фирмата в ***. При проверката констатирали, че фирмата жалбоподател няма сключен договор с автогара Казанлък за използване на автогарата. Такъв не бил представен, въпреки че дружеството изпълнявало възложени маршрутни разписания с крайна спирка автогара Казанлък. Този факт се потвърждава и след преглед на пътните листове на водачите и от автогарния дневник. Пътните листове били без заверки и не съществували в автогаровия дневник. Съдът кредитира показанията на свидетеля дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност, като се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. От извършената от съда служебна проверка за законосъобразност на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

И във обжалваното наказателно постановление и във акта за установяване на административно нарушение е посочено, че на 10.02.2022 г. дружеството извършило нарушение по чл. 52, ал.1, изр.1, пр. 1 от Наредба № 2

33 от 03.11.1999г на МТ, тъй като в отклонение на задължението му не осигурило използване на автогара Казанлък срещу заплащане съобразно възложеното му разписание. Изпълнителното деяние на вмененото противоправно поведение се състои в бездействие, поради което и мястото на извършване на нарушението е мястото, където е следвало да се извърши дължимото действие, а именно град Казанлък. Напротив в описателната част, както на акта, така и постановлението погрешно е посочено, че мястото на нарушението е гр. Пловдив. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН – досежно АУАН и 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – досежно НП, задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е точното и безпротиворечиво посочване на точното място на нарушението – индивидуализиращо всяко едно нарушение. В този смисъл, въпреки установеното извършено нарушение, погрешното посочване на мястото на нарушението още в хода на административнонаказателното производство, при определяне рамките на административното обвинение, съществено е нарушило правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.

Допуснатият порок е изцяло неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на релевантното място на извършване на нарушението. Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Освен това наказателното постановление е издадено от Директор на РД“АА“ –Пловдив, а актосъставителят е инспектор към РД „АА“ - Пловдив.

В процесния случай, обаче при описанието на фактическата рамка на обвинението се установява, че дължимото поведение на санкционираното лице е следвало да бъде реализирано в гр. Казанлък, поради което и актосъставителят и администртивнонаказващият орган са действали извън рамките на своята териториална компетентност. Предвид на това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и на това обстоятелство.

Настоящият състав намира още, че при описание на извършеното нарушение в НП и АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. В съдебната практика се приема, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото. Видно от АУАН и НП при описание на фактите са изложени твърдения за допуснато нарушение за това, че дружеството жалбоподател няма сключен договор за използване на автогара Казанлък. С посочената за нарушената правна норма пък се санкционира поведение несъобразено с изискването за задължително използване на автогарите срещу заплащане. Допусната е неяснота, която е до степен да затрудни нарушителя да разбере какво точно му се вменява във 3 вина и срещу какво трябва да се защитава, дали срещу словесното описание в НП, че няма сключен договор с автогара Казанлък или срещу описанието на сочената за нарушената правна норма, индикираща на неизползване въобще на автогарата или пък използването й без заплащане. При това положение съдът намира, че е налице още едно самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото неправилно е приложен материалния закон.

На следващо място, прави впечатление, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е квалифицирано като такова по чл. 52, ал.1, изр. 1, пр. 1 от Наредба 33 от 03.11.1999г на МТ, според която разпоредба при изпълнение на превози по автобусни линии всички лица извършващи обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България задължително използват автогарите срещу заплащане и автоспирките съобразно възложеното им разписание. Тази разпоредба на Наредбата изцяло преповтаря чл. 22, ал.1 от ЗАвП, според която: „Всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание.“ Налага се извод, че в Наредбата относно процесното нарушение е налице пълно преповтаряне на уредбата дадена със ЗАвП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), подзаконови нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на други обществени отношения, които не са били първично регулирани със закон. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В настоящия случай с посочените разпоредби на Наредбата /касаещи процесния случай/ не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и първично регулирани от закон, точно обратното уредбата им се дублира. От тук следва,че административнонаказващия орган е следвало да квалифицира извършеното административно нарушение по чл. 22, ал.1 от ЗАвП, а не по идентичната по съдържание норма на подзаконовия нормативен акт.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000922/07.12.2022г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция„Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив, с което на „Детелина Дрита“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 102, ал. 5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл. 52, ал.1, изр.

4

1, пр. 1от Наредба 33 от 03.11.1999г на МТ

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. 12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5