Решение № 1417 от 08.08.2016, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.С., 08.08.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8325 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищецът Д.Ф. „З.“ (Ф.) твърди в исковата си молба, че на 18.08.2011 г. между него и „Г.М“ ООД бил сключен договор № 12/123/00396 за отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепяна от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според договора, Ф. се задължавал да предостави 50% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта, като било налице съфинансиране между Европейския съюз – 80% и Република България - 20 %. Дейностите по проекта следвало да бъдат извършени от получателя в срок от 24 месеца от подписване на договора. С Анекс от 20.12.2011 г. на получателя било признато право да получи 50% авансово плащане от първоначално одобрената финансова помощ. На 19.01.2012 г. „Г.М“ ООД получило целева субсидия (авансово плащане) в размер на 742 050 лева. Според чл. 39, ал. 2 от приложимата към мярката Наредба № 18/26.06.2008 г. на министерство на З.то и храните, ползвателят следвало да подаде искане за окончателно плащане най-късно до един месец от изтичане срока за приключване на проекта или до 18.09.2013 г. При извършване на административна проверка съобразно правото на контрол на Ф., било открито нарушение на „Г.М“ ООД, изразяващо се в неподаване от ползвателя на помощта на заявка за окончателно плащане. Изготвен бил Доклад за нередност № 57/15.11.2013 г., в който било посочено, че при изпълнение на контролните процедури е установена небрежност от страна на бенефициента с дата на констатиране 14.10.2013 г. – неподаване на заявка за окончателно плащане, което представлява неизпълнение на сключения договор. Ф. сочи свое право в такъв случай да откаже да изплати остатъка от одобрената финансова помощ и да изиска пълно възстановяване на полученото авансово плащане, ведно със законната лихва.

Ищецът сочи още, че за обезпечаване задължението на ползвателя „Г.М“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство от 12.01.2012 г. между Ф. и „И.“ ООД и „Т.К.“ ООД, по силата на който двете дружества поели задължение солидарно, безусловно и неотменимо, да изплащат всяка сума до 816 255 лева, произтичаща от Договор № 12/123/00396 от 19.08.2011 г., като посочената сума обезпечавала изпълнението на задължението по авансовото плащане на главния длъжник - ползвател на помощта.

Ищецът връчил на ползвателя и поръчителите нотариална покана от 14.10.2013 г., с която им дал 7-дневен срок за доброволно възстановяване на полученото авансово плащане. „Г.М“ ООД получило поканата на 31.10.2013 г., а поръчителят „Т.К.“ ООД – на 13.12.2013 г. Въпреки поканата, никое от двете дружества не възстановило авансовата сума.

Поради липса на изпълнение по главния дълг, поръчителят „Т.К.“ ООД отговарял солидарно за погасяването му.

Ф. сочи още, че на

29.04.2014 г. подал в РС - Враца заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение за 742 040 лева – главница, сумата 35 524.41 лева – лихва за периода 08.11.2013 г. до 28.04.2014 г., законната лихва от 29.04.2014 г. до пълното изплащане на главницата, както и разноски – 15 551.49 лева държавна такса и 11 928.61 лева юрисконсултско възнаграждение.

Срещу заповедта било депозирано възражение и на ищеца било указано на 07.11.2014 г. да предяви иск за установяване на вземането си Предвид изложеното, Ф. моли съда да признае за установено съществуване на изискуемо вземане му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Т.К.“ ООД.

Ответникът „Т.К.“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва валидно да е подписан договора за поръчителство, тъй като от негово име се бил подписал К.А., който не можел да задължава дружеството. Освен това нямало решение на ОС на дружеството за подписване на договор за поръчителство. Поддържа, че с договора за поръчителство била уговорена отговорност на поръчителя само за задължения по договора за финансова помощ, но не и за вреди от неговото неизпълнение. Вземането по разваления договор били негативни вреди, дължими на извъндоговорно основание. Намира, че правото на ищеца срещу поръчителя се е погасило, тъй като не е предявил иск срещу главния длъжник в 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД.

Депозирането на заявление по чл. 417 ГПК не можело да се приеме като предявяване на иск, а освен това 6-месечния срок бил изтекъл на 14.04.2013 г. – преди депозиране на заявлението от 29.04.2014 г.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва фактическата вярност на твърденията на ответника. Сочи ,че К.А. е управител на ответното дружество, поради което го задължава с подписа си, а решение на ОС не било необходимо. Поддържа, че договорът за поръчителство бил подписан именно като обезпечение вземането на Ф. за връщане на авансовата сума. По отношение на 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД сочи, че същият е изтекъл на 07.05.2014 г. – след депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК. Поддържа още, че след като е предявил установителния си иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, то същият се счита предявен на 29.04.2014 г., съгласно чл. 422, ал.1 ГПК.

Ответникът не е депозирал допълнителен отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Към делото е приобщен препис от ч.гр.д. № 2274/2014 г. на ВрРС, видно от който същото е образувано по Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано на 29.04.2014 г. от ДФ“ З.“ против „Г.М“ ООД и „Т.К.“ ООД за следните суми: 742 040 лева – главница, сумата 35 524.41 лева – лихва за периода 08.11.2013 г. до 28.04.2014 г., законната лихва от 29.04.2014 г. до пълното изплащане на главницата, както и разноски. Посочено е, че вземането произтича от Договор № 12/123/000396/18.08.2011 г. с „Г.М“ ООД и Договор за поръчителство от 12.01.2012 г. с „Т.К.“ ООД, както и че същото представлява задължение за връщане на авансово платена сума по Договора, поради неизпълнение на договора от получателя на помощта.

На 14.05.2014 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу двамата длъжници солидарно, за всички претендирани суми, включително за 15 551.49 лева държавна такса и 11 928.61 лева юрисконсултско възнаграждение.

На 25.09.2014 г. по делото е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 ГПК, депозирано от „Т.К.“ ООД, като видно от приложената ПДИ по изп.д.

№ 201484004000951 на ЧСИ М.Ц., същата е връчена на длъжника на 18.09.2014 г. и възражението е в срок.

ЧСИ М.Ц. е уведомила РС -

Враца, че срещу главния длъжник „Г.М“ ООД не е насочвано изпълнение и същият е в несъстоятелност. Срещу него освен това вземането следвало да се събира от НАП, тъй като това било частно държавно вземане.

С разпореждане от 21.10.2014 г. РС – Враца е указал на поръчителя „Т.К.“ ООД да предяви иск за вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Това разпореждане е връчено на Ф. на 07.11.2014 г., видно от върнатия по делото екземпляр от съобщение до него. Ф. е предявил иск на 03.12.2014 г. пред СГС.

По делото е приет Договор №

12/123/18.08.2011 г., сключен между Ф. и „Г.М“ ООД, по силата на който Ф. предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти по Програма за развитие на селските райони, представляваща 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект № 12/123/00396/19.07.2010 г. Изплащането на помощта е обвързано с изпълнение на задължението за извършване на инвестицията съобразно условията на договора.

Посочена е стойност на първоначално одобрена финансова помощ в размер на 1 484 100 лева., от които ползвателят има право на 20% авансово плащане. Ползвателят се е задължил да извърши инвестицията в срок от 24 месеца от подписване на договора. Според чл.

4.4. от договора, Ф. има право да откаже изплащане на финансовата помощ, както и да поиска възстановяване на цялата сума по полученото авансово плащане, заедно със законната лихва към него, когато получателят не е извършил точно и в срок инвестицията или не е изпълнил някое от задълженията си по договора и приложимата Наредба № 18, укрил е факти или заявката за плащане не е подадена в срок от един месец след изтичане на срока за извършване на инвестицията и/или изискуемите документи за доказване извършването на инвестицията не са представени и др. Неизпълнението на задължения по договора или приложимата Наредба № 18 е предвидено като основание за едностранно прекратяване на договора от Ф. – чл. 7.1.

С Анекс № 1/20.12.2011 г. са изменени уговорки от основния договор, включително е уговорено, че авансовото плащане ще бъде не 20%, а 50% от одобрената финансова помощ, като заявка за изплащането му следва да бъде подадена най-късно три месеца от датата на сключване на договора.

Представена е заявка за авансово плащане от „Г.М“ ООД от 18.08.2011 г.

От разпечатка от системата

СЕБРА от дата 19.01.2012 г. се установява плащане от Разплащателна Агенция във връзка с разходи „Селски райони“ в размер на 742 050 лева в полза на „Г.М“ ООД с основание за плащане 123СР111566082. Установява се и че превода е осъществен по сметка в „Ю.Б.“ АД от обслужваща РА на ДФ „З.“, като вида плащане по СЕБРА е Текущи субсидии за предприятия.

На 12.01.2012 г. между Ф. и дружествата „И.“ ООД и „Т.К.“ ООД е сключен договор за поръчителство, с което поръчителите са се задължили за безусловно и неотменимо изплащане на всяка сума в размер до 816 255 лева, произтичаща от договор № 12/123/00396818.08.2011 г. Посочено е, че сумата обезпечава изпълнението на задължението по авансовото плащане на главния длъжник – ползвател на помощ по договора.

Договорът за поръчителство е подписан за Т.К. ООД от К.А., поставен е и печат на дружеството.Открито е производство по оспорване автентичността на подписа му, но всъщност ответникът не е оспорвал е истинността на документа, а само представителната власт но подписалия го К.А..

На 14.10.2013 г. ДФ „З.“ е изпратил нотариална покана до „Г.М“ ООД и двамата поръчители, като е заявил, че отказва изплащането на финансовата помощ по процесния договор и изисква възстановяването на цялата сума по полученото авансово плащане, като прави и изявление за разваляне на договора с „Г.М“ ООД, тъй като получателят на финансовата помощ не е подал заявка за окончателно плащане до 18.09.2013 г. Определен е 7-дневен срок за доброволно възстановяване на авансово изплатените 742 050 лева, като е посочил, че след изтичане на този срок ще предприеме принудителни действия, както и ще начислява лихви. Видно от удостоверяването на нотариус А.Б., поканата е връчена на служител на „Г.М“ ООД на 31.10.2013 г., а на „Т.К.“ ООД на 04.11.2013 г. по реда на чл. 47 ГПК, тъй като след две посещения на връчителя на адреса на дружеството, същото не е открито и няма достъп до канцеларията му, поради което на 18.10.2013 г. е залепено уведомление.

Видно от доклад за нередност

57/15.11.2013 г. до Разплащателна агенция – България, ЦУ, отдел „Нередности и лоши вземания“, такава е докладвана по отношение договора с „Г.М“ ООД – неспазен срок за заявка за окончателно плащане по договор № 12/123/00396/18.08.2011 г. доклада е посочено, че на 14.10.2013 г. е издадена Заповед № 03-РД/2650 за отказ за финансиране от изпълнителния директор на ДФ „З.“. Посочено е още, че нередността е открита на 14.10.2013 г. след извършена административна проверка.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.Т., което не е оспорено от страните. Вещото лице е дала заключение, след проверка на разплащанията в електронната система СЕБРА, че по процесния договор на „Г.М“ ООД са изплатени 742 050 лева на 19.01.2012 г., като същото плащане е отразено в счетоводните записвания на Ф. в сметка 6443 „Изплатени субсидии“. Изчислила е и дължимата лихва върху тази сума в периода 08.11.2013 г. – 28.04.2014 г. в размер на 35524.41 лева.

Разпечатката съдържа 41 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/506080d8-9c6a-459b-a1e7-8eb9260da18b