Решение № 2331 от 22.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2331 гр. Пловдив, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330206732 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4300265, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Р.В.А. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата, в допълнително писмено становище и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

При изпращането на преписката, от административнонаказващият орган е била изпратена разписка за връчването на електронния фиш, видно от която електронният фиш е бил връчен на 17.09.2021г. Жалбата е подадена на 24.09.2021г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14дневен срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява 1 процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 12.12.2020 г. в 08,58 часа на Републикански път II-64, км 50+400, посока с. Труд към гр. Пловдив, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, с пътен знак В26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил с рег. № **, се движел с установена наказуема скорост- 77 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 17 км/ч. Колата е била собственост на Р.В.А.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост НЕ се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл.

16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на автомобила в размер на 80 км/ч. Същевременно обаче, видно от представената снимка, заснетият автомобил не е с номер **, какъвто е посочен в ЕФ, а е с номер РВ 0134 СМ, който видно от представената справка е собственост на друго лице, различно от жалбоподателя. Поради това и заснетият автомобил е собственост на друго лице, а не са представени никакви доказателства същият да е бил управляван от жалбоподателя, още повече че и с ЕФ се твърди нарушението да е извършено с друг автомобил. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи снимка, доказваща нарушението на автомобил с номер **, като такава не е била представена от административно-наказващия орган.

Поради това и обвинението се явява недоказано, поради което и ЕФ следва да бъде отменен.

Отделно от това, с ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, 2 за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В случая от представените доказателства се установява, че нарушението не е било извършено на място, попадащо под знак за ограничение на скоростта.

В електронния фиш е посочено, че мястото на извършване на нарушението е на Републикански път II-64, км 50+400, посока с. Труд – гр.

Пловдив. Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при 3 контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият, видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 50+400, при посока на контролираните МПС от с. Труд към гр. Пловдив. В протоколът било посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 400 метра. Контролът се е осъществявал спрямо преминаващите автомобили в посока от с. Труд към гр. Пловдив.

За установяване на точното местоположение на пътния знак и зоната му на действие, от съда е била изискана справка от ОПУ-Пловдив. Съгласно писмо изх. № 11-00-949/05.11.2021г. от ОПУ-Пловдив, както и представеното от жалбоподателя писмо изх. № 11-00-957/09.11.2021г. от ОПУ-Пловдив са посочили, че е налице пътен знак за ограничение на скоростта В26 на км 49+860 дясно в посока с. Труд към гр. Пловдив. Видно от представената към писмото извадка от ГИС на АПИ, действието на знака е ограничено до първото кръстовище, а именно – на км 49+942 дясно, където се намира кръстовището при обекта „Амек Тойс“ ООД. Към писмото е представена и снимка на пътния знак.

Към административнонаказателната преписка е представена снимка на 4 същият пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, като представения от ОПУ-Пловдив. Пътният знак видно от снимката е поставен непосредствено преди обекта Амек Тойс, находящ се приблизително на км 50 от пътя в посока с. Труд – гр. Пловдив. Представена е и снимка на МПС-то с рег. № РВ 5358 ВС, към което е било прикрепено техническото устройство, съгласно протоколът по чл. 10.

Съгласно чл. 50 от ППЗДВП з абраните, въведени с пътен знак В26, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая липсва допълнителна табела Т2, поради което действието на пътния знак е било ограничено до кръстовището на „Амек Тойс“, намиращо се на км 49+942. Така на мястото, посочено като място на нарушението в електронния фиш – км 50+400, т.е. на мястото, на което се установява да е бил заснет процесният автомобил, вече ще е престанало действието на пътния знак В26, посочен от административнонаказващия орган като нарушен.

Воден от горното, настоящият състав намери, че от представените доказателства не само не се доказа, но и напълно се опроверга при контрола на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС да е било определено така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, доколкото контролът и заснемането на процесния автомобил е било извършено, след като МПС-то е преминало кръстовището, до което е действал пътният знак В26.

Освен горното, в случая обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и поради грешка в процесуалния ред за налагането на съответния вид санкция.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на 5 местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. , като за наложената глоба се издава фиш.

Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш, а при оспорването на същия съответно развиване на административнонаказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.

Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН няма особени правила за административнонаказатления процес при нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което не е било съобразено от административно-наказващия орган.

В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН. Така процесният фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, поради което и същият се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Изрично в този смисъл е трайната практика на Административен съд – Пловдив, изразена както в решения от предходни години - Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. а. н. д.

№ 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, така и в найновата трайна практика на касационната инстанция - Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив и Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2561/2020 г. на Административен съд – Пловдив, съгласно които „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като 6 изключва издаването му“, Решение № 1324 от 25.06.2021 г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 1418/2021 г. , , Решение № 1031 от 20.05.2021 г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 740/2021 г. , Решение № 986 от 14.05.2021 г. на Административен съд Пловдив по к. а. н. д. № 668/2021 г. и др.