Решение № 260140 от 05.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 260140

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Пловдив, 05.04.2021 година

ОКРЪЖЕН СЪД -

ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА

ПЛОЩАКОВА при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т. д. №

1 0 6 0 по описа за 2 0 1 9 г., намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 05.12.2019 год. от „Пътинженеринг”

ЕООД против Община Пловдив. Предявени са осъдителни искове за присъждане на сума в общ размер на 796 484,83 лв., дължима на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че след проведена процедура по ЗОП с проект

„Реконструкция и разширение на част от бул. „Източен“ и реконструкция на кръстовище бул. „Цар Симеон“ с „Ягодовско шосе“, гр. Пловдив, ремонт на улици, инженеринг – комплексно изпълнение, проектиране и строителство на реконструкции на улици в райони „Източен“ и бул. „Тракия“ гр. Пловдив, съгласно списък по „Проекта за управление на публичната техническа инфраструктура“, бил сключен Договор № 13 от 18.12.2006 г. между Община Пловдив, в качеството на възложител и „Пътинженеринг“ ЕООД, в качеството на изпълнител. По силата на договора ищецът се задължил да извърши ремонт на улици в район „Източен“ и район „Тракия“, съгласно програма за управление на техническата инфраструктура на Община Пловдив – реконструкция, преасфалтиране, кръпки; разширение на бул. „Източен“ и реконструкция на бул. „Цар Симеон“.

В чл. 94.1. от договора била договорена обща цена за извършването на проектните и строително-монтажните работи в размер на 9 070 835,51 лв., разпределена по години, както следва: 2006 год. – 1 814 491 лв.; 2007 год.

– 4 583 213,51 лв.; 2008 год. – 2 012 586 лв.; 2009 год. – 660 545 лв. Тази сума включвала цялостното извършване на проектните и строително-монтажни работи, включително цената на вложените материали, извършените работи и разходи за труд, механизация, енергия, складиране, всички такси, застраховки по ЗУТ, начисления и допълнителни разходи.

С констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 29.10.2008 год.; протокол на ДПК за установяване на годността за ползване на строежа от 31.03.2009 год.; разрешение за ползване от 30.04.2009 год.; сметки от 1 до 12; протоколи обр. 19 към тях, количествени сметки и сертификати за качество на приетата работа, изпълнителят по договора изпълнил задълженията си качествено и в срок, като извършените СМР били приети от възложителя.

Според чл. 46 от договора, носещ заглавие „Ревизия на цени“, когато цените по договора можели да бъдат ревизирани, такава ревизия трябвало да вземе предвид колебанията в цените на значими местни и външни елементи, които са служили като база за изчисление на офертната цена, като например работна сила, услуги, материали, доставки, като се вземат предвид също и таксите, установени със закон или нормативен акт.

В чл. 94.3. било предвидено, че действителните количества и стойности на изпълнените работи се доказват с акт, изготвен по единични цени от предложението на изпълнителя.

Единичните цени се актуализирали по тримесечия, като намалявали или нараствали с процента на промяна на идентичните цени от „Справочник на цените в строителството“, издание на Строително-консултантска агенция „Стройексперт – СЕК“, при база последното тримесечие на 2006 год. А в чл. 94.4. от договора било предвидено, че изпълнените СМР, за които липсват договорени единични цени, се доказват с акт, изготвен по анализни цени по УНС и РЦ при описаните технико-икономически показатели.

По силата на посочените договорни клаузи и вследствие на променените икономически отношения ищецът извършил индексация на цените по договора, както следва:

- на основание Сметка №

1 от м. 12.2008 год. и констативен протокол № 1/17.12.2008 год. от Община Пловдив била приета актуализация на цените за периода от 01.04.2007 год. до 31.12.2007 год. на обща стойност 97 663,01 лв. с ДДС. За тази сума била издадена фактура № 1542/19.12.2008 год. и сумата била изплатена от ответника през 2009 год. без включената в нея гаранция за добро изпълнение;

- на основание Сметка №

2 от м. 12.2008 год. и констативен протокол № 2/22.12.2008 год. от Община Пловдив била приета актуализация на цените за периода м. 02.2008 год. на обща стойност 30 644,34 лв. с ДДС. За тази сума била издадена фактура № 1543/22.12.2008 год. и сумата била изплатена от ответника през 2009 год. без включената в нея гаранция за добро изпълнение;

Така, общият размер на изплатената от Общината сума за индексации на цени по този договор бил 128 307,35 лв. с ДДС.

Посочено от ищеца е, че по силата на решение на ВКС от 27.04.2017 год. по гр.д. № 60023 / 2016 год. клаузата на чл. 94.3., изр. второ от специалните условия на договора била призната за нищожна, като противоречаща на чл. 43, ал. 1 от ЗОП /отм./. Със същото решение „Пътинженеринг“ ЕООД бил осъден да върне на Община Пловдив получената сума от 128 307,35 лв., платена на основание нищожната клауза на чл. 94.3. В изпълнение на влязлото в сила решение „Пътинженеринг“ ЕООД заплатил на Община Пловдив всички суми, присъдени в нейна полза.

Междувременно, през м. 08.2011 год. „Пътинженеринг“ ЕООД съставил и Констативен протокол № 3 и Сметка № 3 въз основа на извършени и приети от Община Пловдив СМР по двустранно подписани актове обр. 19, с които определил размера на дължимите актуализации на цените. В исковата молба те са описани по пера - по актове обр. 19 и по години. Според ищеца дължимата му се индексация на цените на извършените от него СМР през 2007, 2008 и 2009 год. е в общ размер на 556 814,57 лв. без ДДС или 668 177,48 лв. с ДДС. За част от тази сума, а именно 144 000 лв. с ДДС, ищецът издал фактура № 3324/05.11.2012 год. С писмо от 29.11.2012 год.

Общината отказала плащане на сумата по фактурата, навеждайки доводи за нищожност на клаузата на 94.3 от договора и върнала счетоводния документ на ищеца.

Ищецът счита, че от цялостното поведение на Община Пловдив – приемането на СМР, заплащането на тяхната стойност, приемането на индексацията на цените по договора и частичното изпълнение може да се направи извод, че ответникът е съгласен и приема условията и цените за извършената работа. Доводите на възложителя, изразени в писмото, не били основателни, той не се е възползвал от възможността по чл. 43, ал. 4 ЗОП да прекрати договора ако в резултат на обстоятелства, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения.

Според ищцовото дружество Община Пловдив се е обогатила без основание с размера на дължимото, но незаплатено възнаграждение по процесния договор в общ размер на 796 484,83 лв.

Предвид изложеното е предявен осъдителен иск, като се настоява Община Пловдив да бъде осъдена да заплати на „Пътинженеринг“ ЕООД сумата 796 484,83 лв., дължима на плоскостта на неоснователното обогатяване, представляваща стойността на извършената, но незаплатена работа по сключения договор № 13 / 18.12.2006 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се сторените по делото разноски.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Ищецът е дал точна правна квалификация на исковата си претенция – тя е с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Ответникът Община Пловдив е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание.

На първо място се акцентира, че с иск по чл. 59 ЗЗД разполага само лицето, което въобще не е можело да защити правата си с друг иск, като същевременно ищецът основава правата си на договор № 13 / 2006 год., което правело претенцията неясна, противоречива и напълно недоказана.

Въведено е възражение за изтекла погасителна давност – възражение с правно основание чл. 110 ЗЗД.

Според ответника вземането на ищеца се погасява с изтичането на петгодишна давност, която според чл. 114 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Позовавайки се на разрешенията, възприети в Постановление на Пленума на ВС № 1 / 1979 год., ответникът счита, че давността е започнала да тече от неоснователното разместване на блага, т.е. с извършването и предаването на описаните СМР, чиято реална цена е била по-висока според ищеца от тази, която е уговорена в договора. Ищецът сам описвал датите на съставянето на актове обр. 19, които датират от 17.05.2007 год. до 25.11.2009 год. На датите на съставянето на актовете обр. 19 е настъпило твърдяното неоснователно обогатяване и петгодишната погасителна давност отдавна е изтекла за всяка една от претенциите на изпълнителя. Аргументира се становището на ответната страна, че водените между страните дела във връзка с договора, а именно т. д. № 269/2013 год. и т.д. № 968 / 2013 год. по описа на ОС – Пловдив, не прекъсват течението на давността.

Ответната Община по същество счита, че не е възникнал фактическият състав на чл. 59 ЗЗД. С изпълнение на всички описани в исковата молба СМР ищецът е изпълнил договорните си задължения, произтичащи от договор № 13 / 2006 год. След като е налице конкретно договорно задължение, то всяка претенция, че има обогатяване без основание, е абсолютно неоснователна.

Обстоятелството, че в процеса на изпълнение на договора е имало изменение на цените на предоставените услуги и материали не отменяло задълженията на изпълнителя да предостави тези услуги и материали. С решението на ВКС изрично бил разрешен въпроса, че изпълнителят е бил длъжен да предостави всички описани в договора услуги и материали на цената, посочена в договора, без да има право да променя тази цена по какъвто и да е начин; че престацията е дадена от „Пътинженеринг“ ЕООД на правно основание, което само по себе си прави претенцията на ищеца неоснователна.

Ответникът счита, че уговорените в договора индексации са неотносими към спора, тъй като не доказват нито обедняване, нито обогатяване.

Те биха били относими единствено към иск, основан на договор и за ответника оставало неясно защо ищецът счита, че този начин на индексиране определя размера на обедняването и на обогатяването. Дори да се установяло по делото, че ищецът е извършил допълнителни разходи за труд и материали, това не би довело до извод за неоснователно обогатяване на възложителя на работите, а нормален стопански риск при търговските отношения в условията на пазарна икономика. Дори да е налице обедняване на ищеца, то същото не води автоматично до неоснователно обогатяване на Общината.

Възразява се от ответника, че при формирането на исковата претенция е включен ДДС. ДДС следвало да е платен реално от ищеца, за да се третира като разход; следвало да не е ползван данъчен кредит; следвало да се докаже дали изобщо ЗДДС е приложим в случая.

Счита за напълно ирелевантен за спора довода на ищеца дали общината се е възползвала от правото си по чл. 46.4 от договора или не, доколкото претенцията е на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на договорно основание.

Допълнителна искова не е постъпила в срока за това, който е изтекъл още на 15.09.2020 год. В първото по делото съдебно заседание ищецът е оспорил възраженията на ответника, заявявайки, че счита същите за неоснователни.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Въз основа на становищата на страните, с доклада по делото съдът е приел за безспорно между тях обстоятелството, свързано със сключването на договор № 13 / 18.12.2006 год. с описания в исковата молба предмет. Прието е за безспорно между страните и обстоятелството, че възложените с договор № 13 / 18.12.2006 год. СМР са извършени от изпълнителя и предадени на възложителя с описаните в исковата молба актове обр. 19 и че те са въведени в експлоатация. Не се спори и досежно факта, че пълният размер на договореното с договор № 13 възнаграждение от 9 070 835,51 лв. е бил изцяло заплатен от възложителя на изпълнителя.

Между страните е водено т.д. № 968 /2013 год. по описа на ОС – Пловдив /изискано и приложено по настоящото дело/, което е приключило с влязло в сила на 27.04.2017 год. съдебно решение. С решението по посоченото т.д. № 968/2013 год. клаузата на чл. 94.3, изр. второ от Специалните условия на договор № 13 / 18.12.2006 год. е нищожна като противоречаща на чл. 43, ал. 1 ЗОП.

Разпечатката съдържа 48 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/505fa9b7-3814-48eb-ae6d-6f77feb18a81