Решение № 23 от 03.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. ХАСКОВО, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Т. К.ОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело № 20225600900017 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от Г. Д. Д. от град Свиленград, Хасковска област, подадена чрез упълномощено Адвокатско дружество „Г. и Марков“. Предявява се иск срещу Гаранционен фонд – София, с правно основание чл. 558 ал. 5 във връзка с чл. 557 ал. 1 т. 2 б.а“ от КЗ във връзка с чл.

45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Претендира се сумата 60000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 430,68 лева – обезщетение за имуществени вреди, двете ведно със законните лихви от 14.01.2021 година до окончателното разплащане. Претендират се и направените в съдебното производство разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Ищецът твърди, че на 06.08.2020 година бил пострадал при ПТП, в резултат на което му били причинени телесни увреждания. Позовавайки се на съставените във връзка с ПТП официални документи, ищецът твърди следния механизъм на ПТП: На процесната дата, около 15.00 часа той се движил по ул.

„Х. Шишманов“ в град Свиленград, с посока на движение от ул. „Стефан Стамболов“ към ул. „Иван Вазов“, управлявайки мотопед /скутер/ марка „******“, с рег. № ****** В същото време, по ул. „Иван Вазов“ със забранена за движение посока от ул. „Самарско Знаме“ към ул. „Х. Шишманов“ в гр.

Свиленград се движил водач на МПС А. Х., управлявайки автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № ****** /холандски регистрационен номер/.

Приближавайки кръстовището с ул. „Х. Шаламанов“ водачът на лекия автомобил не се съобразил и не спрял на пътен знак „Б-2“ /СТОП/, вследствие на което отнел предимството на движещия се по ул. „Х. Шишманов“ със 1 скутера Г. Д.. В резултат на действията на водача на лекия автомобил - А. Х., настъпило ПТП, при което ищецът бил пострадал.

След пътния инцидент ищецът бил откаран по спешност в „МБАЛСвиленград“ ЕООД, където бил хоспитализиран за периода от 06.08.2020 г. до 09.08.2020 година. В болничното заведение Г. Д. бил приет без спомен за случилото се и с оплаквания от главоболие, замайване, гадене, светобоязън, повишено потене, болки в дясна шийна област и дясно ходило, сомнолентен.

След направени му редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите установили следните увреждания: Контузия на главата; Мозъчно сътресение;

Средно тежка черепно-мозъчна травма; Фрактура на 2 и 3 метатарзални кости на дясно стъпало; Фрактура на дясна ключица; Оток с болка в дясна стерноклавикуларна става. Престоят на ищеца в болничното заведение продължил до 09.08.2020 година, последвало лечение в домашни условия, при спазване на строг хигиенно-диетичен и хранителен режим. Тъй като ищецът продължил да изпитва много силни болки, на 11.08.2020 година той потърсил медицинска помощ от специалист ортопед-травматолог. При прегледа било установено счупване на метатарзалната кост; фрактура клавикуле декстра, фрактура осис метатарзи 2-3 педис декстра, а също и оток и палпаторна болка в областта на ключицата; наличие на оток в областта на ходилото; невъзможно стъпване. Тъй като фрактурата в областта на дясното ходило трябвало да се обездвижи, на ищеца била поставена гипсова имобилизация /гипсов чепик/, който последният носил за период от 30 дни, т.е. до 08.09.2020 година. По лекарски препоръки и предписания, обездвиженият крак не трябвало да се натоварва, поради което за да се придвижва, пострадалият използвал 2 бр. помощни средства - патерици. Тъй като болките в областта на врата и шията, които ищецът изпитвал, неутихвали, на 14.08.2020 година пострадалият отново потърсил помощта на специалист ортопед-травматолог, който при прегледа му поставил диагноза: „травматично разкъсване на междупрешленен диск на ниво шия“ и му поставил гипсова и шийна имобилизация. На 19.08.2020 година Г. Д. направил нови изследвания за проследяване и контрол на нараняванията си, за което посетил лаборатория за образна диагностика.

При извършените му в лабораторията изследвания било установено, че вследствие на пътния инцидент настъпила „дискогенна стеноза в цервикалния отдел на гръбначния стълб“. На 11.08.2020 година Г. Д. бил освидетелстван от съдебен лекар, за което му било издадено съдебно-медицинско удостоверение № 318/2020 година, с констатации за следните травматични увреждания:

„контузия на главата - хематом в теменната област, леко мозъчно сътресение, със степенно помрачение на съзнанието; счупване на дясната ключица; счупване на междинни кости 2 и 3 на дясното ходило. Трайно затруднение на движението на дясната ръка, по смисъла на чл. 129 от НК, дължащо се на счупването на дясната ключица. Трайно затруднение на движението на десния крак, по смисъла на чл. 129 от НК, дължащо се на счупването на две от междинни кости на дясното ходило.“

За периода от 06.08.2020 година до 08.09.2020 година ищецът бил в 2 отпуск поради временна нетрудоспособност, за което му бил издаден болничен лист № Е20201448151/10.08.2020 година. Общият оздравителен и възстановителен период продължил за период от около 6 до 10 календарни месеца. Първия месец и половина след злополуката ищецът бил почти напълно обездвижен, не можел да извършва каквито и да било движения с дясната си ръка, не можел да се храни самостоятелно, да се бръсне, да се къпе, да мие зъбите си и т.н. Също така поради гипсирането и обездвижването на десния му крак, не можел да става и да ляга сам от леглото, да сяда и да става от тоалетна чиния. Това налагало за дълъг период от време денонощно да ангажира своите близки да му помагат при извършването на каквито и да било битови и хигиенни нужди.

От получените тежки травматични увреждания ищецът изпитвал множество силни и продължителни болки, поради което му се налагало поС.но да приема обезболяващи и седативни медикаменти. Според лекарските прогнози, болките щели да намалят интензивността си, но имало вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване.

Отделно от това лекарите не давали прогноза дали обемът на движенията в областта на фрактурите няма да остане ограничен и болезнен. Като цяло, в резултат на преживяното ПТП, здравословното съС.ие на ищеца се влошило и това дало отражение на психиката му. Вследствие на изживения шок той страдал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. За продължителен период от време му се налагало да приема сънотворни медикаменти и хранителни добавки.

Във връзка с лечебния си и възстановителен период ищецът извършил имуществени разходи в общ размер на 430.68 лева, за което били издадени фактура № № 0000055688/10.08.2020 г., издадена от „МБАЛСвиленград“ ЕООД, на стойност 17.40 лева – за потребителска такса; фактура № 1980001243/13.08.2020 година, издадена от „Хасково Фарма“ ООД, на стойност 92.28 лева - за медикаменти Репарил, Ендотелон, Дексофен, Ксарелто; фактура № 1000000162/19.08.2020 година, издадена от лаборатория „Русев-91“ ЕООД, на стойност 300 лева - за извършено изследване ЯМР; фактура № 0000007072/21.08.2020 година, издадена от „ПРОМЕД“ ЕООД, на стойност 21 лева - за шийна мека яка.

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 190/06.08.2020 година по описа на РУ на МВР – Свиленград по описа на РУ на МВР-Свиленград, от съдържанието на който се установявало, че автомобилът марка „******“, модел „******“, с p e r. № ******, управляван от виновния водач е с Нидерландска регистрация и застраховка гражданска отговорност, сключена по системата Зелена карта с Полица № 1079835/30.07.2020 година.

На 22.10.2020 година ищецът отправил застрахователна претенция, както и запитване до Национално бюро на българските автомобилни 3 застрахователи, относно това коя е застрахователната компания на виновния водач и има ли същата кореспондент в Република България. По повод на претенцията била образувана преписка по щета № BG-20-NL-00408, по описа на НББАЗ. В отговор на подадената претенция, на 30.12.2020 година ищецът получил писмо с изх. № 1-2367 по описа на НББАЗ, с което бил уведомен за отказ на

Холандския/Нидерландския застраховател да изплати застрахователно обезщетение. Поради това ищецът се обърнал към Гаранционен фонд, където била образувана преписка по щета № 21210010/14.01.2021 година. На 12.03.2021 година ищецът получил от Гаранционен фонд предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 14 301.48 лева.

Поискал преразглеждане на решението, но получил отказ, след което ищецът не приел предложението, намирайки обезщетението за крайно занижено.

С тези фактически доводи ищецът моли съда да осъди ответника ГФ да му заплати исковите суми, ведно със законните лихви, считано от датата, на която е уведомил ответника за настъпилото ПТП – 14.01.2021 година.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът Гаранционен фонд подава писмен отговор, с който оспорва предявения иск само по размер. Заявява, че не спори относно факта на настъпването на ПТП и моли съдът да го приеме за безспорно обстоятелство. Твърди, че по заведената при него щета N 21210010/14.01.2021 година Управителният съвет на Фонда определил на Г. Д. Д. обезщетение в размер на 20 430,68 лв., от които 20 000.00 лева - обезщетение за неимуществени и 430.68 лв. за свързаните е тях имуществени вреди. В същото време, тъй като били налице условия за намаляване на обезщетенията поради съпричиняване от страна на пострадалия ищец, общият размер на обезщетението бил намален с 30 %. Твърди, че Г. Д. допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като приближавайки се към кръстовище се движил с несъобразена с интензитета на движението скорост, а освен това бил без поставена предпазна каска, с което нарушил предписанието по чл. 183, ал. 4, т.

7 ЗДВП. С тези фактически доводи въвежда в исковия процес възражение за съпричиняване в размер на 30% и счита, че обезщетенията, които ще бъдат определени от съда, следва да се намалят със съответния размер на съпричиняването. Отделно от това акцентува върху обстоятелството, че част от твърдените от ищеца телесни увреждания не са подкрепени с доказателства и търсеното от него обезщетение е прекомерно по размер, не отговаря на действително понесените неимуществени вреди, икономическите условия в страната и съдебната практика. На следващо място, ответникът оспорва дължимостта от ГФ на законната лихва върху обезщетенията. Настоява, че Фондът се е произнесъл в законоустановения срок, за което ищецът е бил уведомен, но е отказал предложеното му обезщетение. Ето защо счита, че законните лихви са дължими едва от датата на предявяване на иска в съда.

В срока по чл. 372 ал. 1 от ГПК ищецът подава допълнителна искова молба. Поддържа предявените от него обективно съединени искове и всички въведени възражения и твърдения. Оспорва въведеното от ответника 4 възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Настоява, че в момента на ПТП ищецът е бил поставен с предпазна каска, макар и тя не е покривала цялото лице и глава. Освен това, ищецът се движил с мотопеда си в рамките на разрешената за пътния участък скорост, а следователно – правомерно. Поддържа, че предложеното от ГФ обезщетение е било в изключително занижен и поради това – неприемлив размер. Излага правни доводи относно дължимостта на законната лихва от датата на уведомяването на ГФ за деликта, като се позовава на разпоредбата на чл. 429 ал. 3 изр.2-ро от КЗ.

В срока по чл. 373 ал. 1 от ГПК ответникът ГФ подава допълнителен отговор, с който поддържа всички направени с първоначалния такъв доводи и възражения, но и въвежда ново правоизключващо твърдение: Заявява , че не е налице основание за ангажиране на отговорността на Фонда на основание чл.

557 ал. 1 т. 2 б. „б“ от КЗ, тъй като процесното събитие е станало извън 30дневния срок, визиран в тази законова разпоредба.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца настоява, че основанието му да претендира процесното обезщетение от Гаранционен фонд на Р. България са събраните от него доказателства за това, че превозното средство, с което е реализиран деликтът е с регистрационен номер, който не е валиден в Кралство Нидерландия, тъй като е свален от отчет в същата държава. Ето защо ищецът счита, че процесният увреждащ автомобил е с поС.но местопребиваване в България и с това обосновава материално-правната легитимация на ответника по делото.