Определение № 1767 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1526/2026
- Вид
- Определение № 1767
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1767 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлана Изева
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501526 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.247 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. Г. Б., ЕГН - **********, чрез ЕАД „************“, представлявано от адв.************, против Определение № 5966/14.05.2026г. по гр.д.№ 15998/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с., с което е оставена без уважение подадената Молба вх. № 35494/06.04.2026 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1907/23.04.2025 г., постановено по делото, в частта за разноските.
Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се допусне очевидна фактическа грешка.
Въззиваемата страна „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, не е депозирала писмен отговор в указания срок.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
Пред Районен съд - Пловдив от Г. Г. Б. е подадена Молба вх. № 35494/06.04.2026 г., с която е посочено, че с Решение № 1907/23.04.2025 г., постановено по делото, е приет предявеният иск за основателен. В мотивите на решението е посочено, че представените доказателства за разноски включват „депозит за ССчЕ в размер на 250 лв.“ Видно от платежните 1 документи, внесеният депозит за експертиза възлиза на 350 лв. Поддържа, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като волята на съда е била да присъди разноските в пълен размер съобразно изхода на делото, но при цифровото изписване е допусната неточност.
Препис от Молбата вх. № 35494/06.04.2026 г. по чл.247 от ГПК е връчен на „Фератум България“ ЕООД, но не е депозиран писмен отговор.
Районният съд, за да остави молбата без уважение, излага основни съображения, че от правна страна следва да се посочи, че очевидна фактическа грешка е налице, когато има несъответствие между действителната воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на съдебния акт. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК - т. 18, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на присъдено нещо. Единствено диспозитивът на решението представлява източника на силата на присъдено нещо. По делото липсва несъответствие между действителната воля на съда и външното изразяване в съдебното решение, затова не е налице очевидна фактическа грешка. Описаните доводи от ищеца в депозираната молба биха били относими към претенция за изменение на решението в частта за разноските, каквато не се прави от същия с оглед изтеклия срок от неговото постановяване.
С частната жалба на Г. Г. Б. са направени възражения, че с атакуваното определение неправилно е квалифицирано искането за отстраняване на техническа грешка в размера на внесения депозит за експертиза като претенция по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. По делото няма правен спор относно правото на ищцата да получи пълния размер на направените разноски, тъй като предявеният главен установителен иск е изцяло уважен. Грешката на съда се изразява в неволно цифрово разминаване при механичното пренасяне на сумата от платежния документ в текста на съдебното решение. В материалите по делото се съдържа писмено доказателство за реален внесен депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 178,95 евро, докато съдът в мотивите си погрешно е 2 изписал сумата от 127,82 евро. Това цифрово несъответствие представлява явна аритметична грешка, допусната при сумирането на общия размер на разноските. Посочено е, че в постановеното предходно Определение № 7332/04.06.2025г., с което диспозитивът на решението вече е бил изменен по реда на чл.248 от ГПК и общата сума на разноските е била заложена на 1384,17 евро. Поддържа, че Районният съд е мотивирал новия отказ върху неактуален диспозитив. Поддържа искането да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка като се коригира размера на присъдения депозит за експертиза на 178,95 евро, а крайният общ размер да бъде увеличен на 1435,31 евро.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., констатира следното:
С Решение № 1907/23.04.2025 г. е признато за установено по предявения от Г. Г. Б. срещу „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.22 от ЗПК, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1004084/05.04.2021 г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и е осъдено дружеството да заплати на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 2107 лв.
В мотивите на решението по отношение на разноските е записано, че при този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 52 лв., за депозит за ССчЕ в размер на 250 лв. и за съдебно удостоверение в размер на 05,00 лв. В производството по делото ищецът е представляван от адв. ************ въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. за осъществяване на процесуално представителство по делото, които подлежат на присъждане на ищеца.
От Г. Г. Б. е подадена Молба с вх.№ 50291/07.05.2025г. с искане по чл.248 от ГПК /на л.81 по делото/ за присъждане на допълнителни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на още 600 лв. /с ДДС/ над присъдения размер 1800 лв. /с ДДС/. С Определение № 7332/04.06.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, Районният съд е приел искането за основателно и е изменил Решение № 1907/23.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 15998/2024 г. на Районен съд - Пловдив, VII гр. с., в частта му за 3 разноските, като е увеличил сумата, с която „Фератум България“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. Г. Б. разноски по делото от сумата в размер на 2107 л в . на сумата в размер на 2707 лв. Постановеното Определение № 7332/04.06.2025г. не е обжалвано и е влязло в сила.
Подадената на осн. чл.247 от ГПК Молба за поправка на очевидна фактическа грешка е с вх. № 35494/06.04.2026 г.
Въззивният съд намира, че в случая не се касае за очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице несъответствие на изразената воля в мотивите на съда и написания диспозитив. Това е така, защото в мотивите на Решение № 1907/23.04.2025 г. е записано, че на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 52 лв. – за държавна такса, 250 лв. – депозит за ССчЕ, 5 лв. – за съд. удостоверение и 1800 лв. за адвокатско възнаграждение, тоест общо 2107 лв., които са отразени и в диспозитива.
След произнасяне по Молба с вх.№ 50291/07.05.2025г. общата присъдена сума за разноски, след Определение № 7332/04.06.2025г., е завишена от 2107 лв. на 2707 лв.
Неоснователно е възражението на Г. Б., че Районният съд с атакуваното Определение № 5966/14.05.2026г. е мотивирал новия отказ върху неактуален диспозитив. Това не е така, защото с Определение № 7332/04.06.2025г. размерът на адвокатското възнаграждение е завишен с още 600 лв. /с ДДС/ по отношение на вече присъдения размер от 1800 лв., също за адвокатско възнаграждение, и не е била налице корекция на сумата за депозита, защото изобщо е нямало искане в тази насока за сумата 250 лв. Допуснатата неточност от Районния съд при присъждане на разноските на депозит е можело да бъде отстранена, но не по реда на чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, каквато няма в решението, а по реда на чл.248 от ГПК, което не е било инициирано от страната в законоустановения срок.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
4
П о т в ъ р ж д а в а Определение № 5966/14.05.2026г.
15998/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с. по гр.д.№
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5