Решение № 335 от 07.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Велико Търново, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500172 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от П. М. Б. с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. А. Ч. - ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 1424/17.12.2021г. по гр.д.

№ 1731/2021г. по описа на ВТРС, с което първоинстанционният съд е осъдил въззивната страна на основание чл.266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, да заплати на “Й.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

В., ул. “И.Б.", сумата от 6460,57 лв. без ДДС /шест хиляди четиристотин и шестдесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги № 36 от 04.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 4871,27 лв. /четири хиляди осемстотин седемдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, съставляваща уговорена между страните мораторна неустойка за периода 29.05.2020г.-11.06.2021г., като е отхвърлил исковата претенция до пълния й предявен размер, както по отношение на главното задължение, така и по отношение на акцесорното.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, в осъдителната му част, като вместо него се постанови отхвърлително съдебно решение по така предявените обективно съединени осъдителни искови претенции, поради неоснователност и недоказаност на същите. Наведени са доводи /оплаквания/ за неправилност на изводите на първоинстанционния 1 съд, поради несъответствието им със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въззивният жалбоподател поддържа, че въззиваемото дружество е неизправна страна по валидно възникналото между тях облигационно правоотношение с предмет предоставянето на услуги, като поради това, че е налице неизпълнение, договорът между тях е изцяло развален по вина на въззиваемия и възнаграждение в негова полза не следва да се дължи. Навеждат се и съображения за нищожност на уговорените клаузи за дължимото по облигационното правоотношение - възнаграждение, както и уговорената неустойка за забава.

Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски.

В подадения отговор на въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че между страните е валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение с посочения предмет, като правилно и законосъобразно, след преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство, съдът е приел, че въззиваемото дружество частично е изпълнило възложеното му с договора, като съобразно с изпълненото, му се следва възнаграждение, което не е получил от насрещната по договора, страна /въззивната страна/. Поради основателността на претенцията за дължимост на възнаграждението по договора, както и с оглед констатираното неизпълнение на това задължение от страна на въззивника, в полза на въззиваемото дружество е възникнало и правото на обезщетение за забавеното изпълнение на основание уговорената изрично между страните, клауза за мораторна неустойка. С оглед на гореизложеното, въззиваемата страна изразява становище за правилност на постановеното първоинстанционно съдебно решение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

В рамките на проведените пред настоящата инстанция, няколко на брой открити съдебни заседания, въззивната страна не се явява, като се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител, който от името и за сметка на своята доверителка, заема становище по същество на правния спор, като се поддържа доводите, изложени във въззивната жалба. Въззиваемата страна не изпраща свои представител, като в подадената от името и за сметка на дружеството, писмена молба с вх. № 4535/02.06.2022г., чрез своя процесуален представител, заявява, че поддържа своето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на провеждане на откритите съдебни заседания, при преценка на събраните в хода му писмени и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и 2 относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

Подадена е искова молба от “Й.К.” ЕООД, ЕИК ***. Ищецът твърди, че сключил с ответната страна П. М. Б. с ЕГН **********, писмен договор за консултантски услуги от 04.05.2015г., по силата на който същият се задължавал да изготви бизнес план и заявление за проект на ответницата по Програмата за развитие на селски райони 2014- 2020г., подмярка 4.1.

“Инвестиции в земеделски стопанства” при Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/, като ответната страна се задължавала да заплати възнаграждение на ищеца, в срокове и размер, уговорен от страните и изрично посочен в сключения помежду им договор.

Ищецът твърди, че е изпълнил точно според уговореното му с ответната страна, своето договорно задължение, изготвяйки бизнес плана и заявлението за кандидатстване, като поддържа, че същите били одобрени без забележки и възражения от ответната страна с подписването на двустранен Приемнопредавателен протокол от 05.06.2015г., като на същата дата страните, съобразно уговореното в договора, подписали Приложение № 1, с което определили конкретния размер в лева на остатъка от дължимото по договора, възнаграждение.

Ищецът твърди още, че е отстранил своевременно, съобразно дадените от ДФЗ с писмо от 14.09.2015г. - указания, констатираните нередовности и непълноти в изготвения бизнес план, като представил коректно попълнени необходимите документи. Тези действия, били надлежно приети без възражения от ответната страна с изготвянето на Приемно-предавателен протокол от 02.10.2015г.

В резултат на изготвените от дружеството - ищец - бизнес план и заявление, ДФЗ издало Заповед № 03-РД/3526 от 13.04.2020г., с която частично уважило подаденото заявление и на ответната страна било предоставено финансиране по сключен между нея и ДФЗ - договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 07.05.2020г.

С подадената искова молба, ищецът отправя искане ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата от 9597.97лв., представляваща дължима, но незаплатена част от възнаграждението по договора за консултантски услуги, ведно със законната лихва, както и сумата от 7238.40 лв., съставляваща мораторна неустойка за периода от 29.05.2020г. до датата на подаване на исковата молба

В постъпилия отговор на исковата молба, ответната страна не оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца, както и че му е заплатила част от възнаграждението по сключения договор за консултантски услуги, съобразно уговореното между страните. Ответната страна оспорва твърдението, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора, както и обстоятелството, както и че е приела без възражения извършената работа.

Твърди, че именно с оглед некачественото изпълнение на задължението на ищеца, заявлението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФЗ е било частично уважено и то след относително продължителен времеви 3 период. Поддържа още, че поради множеството недостатъци на изпълнението от страна на ищцовото дружество, същата се е отказала от сключения договор за консултантски услуги, поради което възнаграждение в полза на ищеца за изпълнение на възложеното му, въобще не се дължи. Ответната страна твърди още, че клаузите за определяне на дължимото възнаграждение по договора за консултантски услуги, както и тези определящи дължимостта на неустойка при забавено изпълнение на задължението на възложителя по същия договор, са нищожни.

След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Между ищцовото дружество и ответната страна е налице валидно възникнало договорно правоотношение, което се установява от представения като писмено доказателство писмен договор за консултантски услуги от 04.05.2015г. По силата на същото писмено съглашение, ищецът се задължавал да изготви бизнес план и заявление за проект на ответницата по Програмата за развитие на селски райони 2014- 2020г., подмярка 4.1. “Инвестиции в земеделски стопанства” при Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/, като ответната страна се задължавала да заплати възнаграждение на ищеца, в срокове и размер, уговорен от страните и изрично посочен в сключения помежду им договор. Ищецът изготвил бизнес план и заявление за кандидатстване, като съобразно дадените от ДФЗ с писмо от 14.09.2015г. указания, констатираните нередовности и непълноти в изготвения бизнес план, били отстранени с представяне на коректно попълнени документи.

Ищецът и ответната страна подписали Приемно-предавателен протокол от 05.06.2015г. и Приемно-предавателен протокол от 02.10.2015г., като вторият протокол бил изготвен и подписан след представяне на корегираната и допълнена документация, съобразно указаното от ДФЗ. Ответната страна заплатила на ищцовото дружество сума в размер на 1500 лв., като съобразно уговореното в договора, страните подписали и Приложение № 1 от 05.06.2015г., с което определили конкретния размер в лева на остатъка от дължимото по договора, възнаграждение.

По подаденото заявление и изготвения бизнес план, ДФЗ издало Заповед № 03-РД/3526 от 13.04.2020г., с която частично уважило подаденото заявление и на ответната страна било предоставено финансиране по сключен между нея и ДФЗ - договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 07.05.2020г.

Горните факти и обстоятелства, се установяват от представените писмени доказателства и приобщената преписка пред ДФЗ.

От така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция формира следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени - иск с правно основание чл.266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД, дължима, но незаплатена част от възнаграждението по сключения между страните договор за консултантски 4 услуги, както и иск с правно основание чл. 92 ЗЗД - за заплащане на мораторна неустойка върху незаплатената част от възнаграждението по същия договор,

1. По основателността на исковата претенция с правно основание чл.266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, за настоящата съдебна инстанция се формира правния извод, че между страните е съществувало договорно правоотношение, възникнало на основание сключен помежду им договор за консултантски услуги от 04.05.2015г., ведно с Приложение № 1 от 05.06.2015г., към същия. Ясно и недвусмислено е посочен и предмета на съглашението, в т.ч. сроковете и начинът за заплащане на възнаграждението на изпълнителя.

Настоящата съдебна инстанция намира, че така предявената искова претенция е основателна в пределите, уважени в хода на първоинстанционното производство.

От представените писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че са били изготвени както бизнес проект, така и заявление за кандидатстване по посочената програма за получаване на безвъзмездна финансова помощ, каквито всъщност за били задълженията на дружеството -ищец по сключения договор. Действително в хода на провеждане на процедурата по кандидатстване пред административния орган - ДФЗ, са констатирани известни неточности и нередовности в подадената и изготвена документация, като от страна на дружеството -ищец са положени усилия в насока на отстраняването им в необходимия срок. Не следва обаче, единствено в тежест на дружеството -ищец да бъдат възложени неблагоприятните последици от продължилата процедура по кандидатстване и одобрение на административния орган, като следва да бъде отчетен постигнатия фактически и правен резултат от същата, а именно, че ответната страна е била одобрена, макар и частично й е била предоставена безвъзмездна финансова помощ по изготвения бизнес - проект, т.к. позитивният интерес на кредитора по сключеното между страните съглашение /ответната страна/, макар и частично е бил удовлетворен. С оглед на това обстоятелство, следва да се приеме, че ищецът има право на възнаграждение за незаплатената част, дължима от ответната страна, но съразмерно на частта, с която имуществения й интерес от изпълнението на ищцовото задължение е бил удовлетворен.