Протокол № 62 от 25.03.2021, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 62 гр. Разград , 24.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов и прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)

Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно наказателно дело № 20213300600074 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИТЕ С. А. С. и А. С. А. се явяват лично. За двамата се явява защитник адвокат Б., преупълномощена от адвокат П..

ЗА РзОП се явява прокурор Е..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки по хода на делото.

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА от съдията-докладчик, съдия Стоев:

Въззивното производство е по чл.64, ал.7 от НПК, образувано по жалба от адвокат Б., защитник на обвиняемите С. А. С. и А. С. А., преупълномощена от адвокат П., против Определение от 15.03.2021г., постановено по ЧНД №177/2021г., обединено с ЧНД №178/2021г. на РзРС, с което съдът е взел спрямо С.С. и А.А. мерки за неотклонение задържане под стража по ДП №1873 Зм-116/2021г. по описа на РУ на МВР-Разград.

Оплакванията в жалбата са, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са налице условията за определяне на най-тежката мярка за неотклонение. Искането е за 1 отмяна на определението и постановяване на по-лека мярка за неотклонение.

Постъпило е допълнение към жалбата от адвокат П., защитник на обвиняемите С.С. и А.А., в който се излагат доводи, че е допуснато процесуално нарушение с обединяването на двете дела, тъй като това нарушава основни принципи на правото поради това, че мерките за процесуална принуда са индивидуални, макар да се касае за престъпление, извършено в съучастие. Защитникът излага доводи, че е неправилен изводът на съда за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление, като според защитника не се намира подкрепа в нито едно от доказателствата. Освен това защитникът изтъква, че не е преценено дали целите на мерките за неотклонение могат да се постигнат с по-лека мярка за неотклонение. Според изложеното в жалбата с всяка друга мярка за неотклонение биха се постигнали целите. Поддържа се искането за отмяна на определението и постановяване на друга мярка за неотклонение.

АДВ. Б.: Поддържаме жалбата. Поддържаме така депозираното допълнение към жалбата. Нямаме доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ:

Считам жалбата за неоснователна.

Нямам искания по доказателствата.

С оглед становищата на страните СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. Б.: С Определение от 15.03.2021г. РзРС взе най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на двамата обвиняеми С.С. и А.А.. Моля да отмените определението на РзРС и постановите по-лека мярка за неотклонение, ако не за двамата, поне за единия, тъй като С.С. в момента на извършеното деяние въобще не е бил в гр.Разград. Дори това да е следващата по тежест мярка за неотклонение домашен арест. По отношение на него имаме единствено доказателства, че е държал в двора на баща си с ръце метален прът, който е приличал на откраднатите табели. Това, че липсват каквито да е други доказателства, е очевидно. Какви други ще се съберат, тъй като 10 дена са изминали, за нас не става ясно, тъй като вече са събрани доста доказателства и считам, че други такива няма да могат да бъдат събрани. Не са обсъдени общите правила при определяне на мярка за неотклонение задържане под стража. Първата и основна цел е обезпечаване правилното протичане на наказателното производство, но съобразно с принципа, че не бива да се създават затруднения за обвиняемия и неговото семейство. Още един важен принцип е, че никога, дори да е са налице условията за вземане на мярка за неотклонение, няма нужда винаги да се вземат най-тежката мярка. От събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания – на полицейските служители Д. и С., те са единодушни, че в имота, където са открити останки от откраднатите пътни знаци, че в него живеят много мъже и деца. Част са непълнолетни, а други малолетни. На всеки е ясно, че тези деца са отглеждани 2 само от двамата обвиняеми, тъй като няма други пълнолетни лица които да се грижат са прехраната и тяхното семейство. Само това обстоятелство доказва, че семейното положение на С. и А. не е отчетено при вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.

Потвърждаването на мярката ще доведе до такива изключително тежки последици за тези пет деца, които са непълнолетни и малолетни, защото няма кой да се грижи за тях.

Единствените мъже, които гледат това семейство са двамата обвиняеми. Повече от 10 дена вече двамата обвиняеми са задържани без това да е наложителни и задължително. От друга страна двамата са осъждани. Последното е от 2013г. и имаме период от 8 години, в който не са извършвали други престъпления. От друга страна имаме данни, че всички доказателства, които са намерени в имота са иззети, т.е. няма начин нещо да бъде укрито от доказателствата по делото. При липса на доказателства за авторството на престъплението, за което е образувано настоящото производство не само не може да се определи мярка за неотклонение, но не може да се презумира страха от наказание. Ето защо изводите на РзРС в протокол №206/15.03.2021г. за някаква причастност, че може да бъде извършено това престъпление не може да задоволи изискванията на закона за обосновано предположение, че който да е от обвиняемите е автор на извършеното престъпление кражба. Защото прокуратурата счита, че деянието е извършено от двама души с помощта на две каруци, за нас не става ясно. Досъдебното производство може да продължи и като се вземат по-леки мерки за двамата. Трябва да се отчете тяхното семейно положение. Има 5 деца, които се отглеждат от тях. Нямаме данни в предишните им деяния да са препятствали извършване на действия по разследването и с оглед на това, че бащата А. е на 60 години и е възрастен считам, че няма условия да се укрият или извършат престъпление. Моля да отчетете обстоятелството, че още преди да тръгне делото за мярка, сме възстановили всички щети и с моля това да се отчете при определяне на мерките за неотклонение за двамата. Моля да имате всичките ни съображения, направени от защитника адвокат П. пред първата инстанция, както допълнението към жалбата, както днешните доводи от наша страна. Моля да определите по-лека мярка на обвинямите, дори това да е домашен арест.

ОБВИНЯЕМИЯТ А.А.: Поддържам това, което каза адвокат Б.. Искам да бъдат при децата си.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.С.: Поддържам становището на адвокат Б.. Както каза адвоката, пет деца имам непълнолетни. Тях аз ги гледам. Аз отивам частно на работа, аз ги гледам.

Социални грижи не получавам. За най-малката ми дъщеря март месец за пръв път беше, тя е на четири години. Четири години стотинка не вземам от никъде. Аз не съм виновен за тази работа. Те ми казаха, че аз съм от един адрес. Аз бях седнал вкъщи със зетя. Три часа не съм излязъл от вкъщи. Аз се ядосах на баща ми тогава. Щом ги е намерил той не вижда ли че са нови, защо са ги взели. Аз не съм виждал. Полицаят каза, че съм на един адрес и аз трябва да дойда. Имам една баба на 80 години, да вземат всички. Аз с извинение аз я докарвам до тоалетната. Сега знам, че на 15 години дъщеря ми тя я закарва на тоалетната.

ПРОКУРОРЪТ: Аз ще помоля да потвърдите определението на РзРС, с което спрямо двамата обвиняеми С.С. и А.А. е взета мярка за неотклонение задържане под стража, като 3 съображенията ми за това са следните. Ще започна първо от това, че производството е на ранна фаза от дата на неговото образуване до настоящия момент. Започнало с първото действие на 10.03.2021г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК с оглед на местопроизшествието. За тези няколко дни от образуване на производството до настоящия момент считам, че са проведени редица процесуални следствени действия, които водят до наличието на първата предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК, а именно да се направи обосновано предположение в авторството на деянието от страна на С. и А., за което им е повдигнато обвинение. В подкрепа на това мое твърдение са следните писмени доказателства – извършеното претърсване и изземване у дома на С. и А., при което са иззети вещи част от предмета на престъплението - въпросните пътни знаци, иззета е и ножовка, която е с характерен цвят оранжев, като се наблюдават следи от тази ножовка от този цвят, останал по пътните знаци, които са били отнети и разбира се съответното отъркване по самата ножовка. Тук определено може да бъде направен извод за наличие на косвено доказателствено средство, което е послужило да бъде отнета вещта и се намира в дома на обвиняемите, на второ място част от предмета на престъплението се намира у обвиняемите. Други косвени доказателства са обстоятелството, че двамата обвиняеми дават изключително противоречиви обяснения пред полицейските служители, извършили проверка по повод откраднати пътни знаци относно пребиваването на същите в дома на обвиняемите. Нещо повече при посещение в дома, обвиняемият С. буквално бяга от дома си, като оставя своя родител да се, меко казано, да се оправя с полицейските служители. На следващо място в хода на производството като защитна теза относно посегателство и авторство на деянието от страна на С. се прокрадва тезата, че по време и място той не е пребивавал на територията на селото, а е бил на територията на гр.Разград. В тази посока гласните показания на полицейския служител, извършващ оперативно издирвателни мероприятия във връзка с въпросния предмет на престъпление Н. К. установява, че за времето когато се твърди от обвиняемия С., че не е пребивавал на територията на населеното място, същият е заснет от магазин за строителни материали в Стражец, от където закупува средството, посредством което е отнет и предметът на престъплението. Смея да твърдя, че е средството, тъй като от експертна справка става ясно, че следите от отърквания съвпадат с тези по механизъм по самия предмет на престъплението. Отново казвам, че производството е в прекалено ранна фаза, за да се съберат всички доказателства, които да обосноват предположението в авторството в посока именно изземването при предаването на въпросните видеозаписи, за да бъде изготвена експертиза, която да възпроизведе действително пребиваването на С. във въпросния магазин по закупуването на средството за извършване на престъплението.

Посредством косвените показания на свидетеля К. към настоящия момент тези доказателства са закрепени. В цялата си съвкупност към момента имаме редица косвени доказателства, сочещи на авторство. На следващо място като предпоставка за вземане на най-тежка мярка за неотклонение, каквато е задържане под стража. С обвиненията, които са им повдигнати за извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода, като обвинението е тежко, тъй като наказанието за визираното престъпление е над пет години лишаване от свобода и само по себе си това, за което те са привлечени е тежко 4 по смисъла на чл.93, т.7 от НК. На следващо място има реална опасност обвиняемите да се укрият и да извършат друго престъпление. Това се извежда от бюлетина за съдимост на двамата обвиняеми. С.С. с последната влязла в сила присъда от 21.01.2021г. му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок и само по себе си това обстоятелство сочи, че с цел избягване реализиране на наказателна отговорност по настоящото досъдебно производство, той може да се укрие или извърши друго престъпление. Това му е втора поред присъда, намерила отражение в квалификацията на деянието - същото е извършено в условията на повторност. В тази връзка съобразно чл.63, ал.2, т.1 от НПК тук вече реалната опасност да извърши престъпление и да се укрие се презумира и тя не се оборва от събраните доказателства. Напротив, събраните доказателства са, че С. често напуска границите на страната. Наред с това бюлетина му за съдимост сам по себе си сочи, че макар с две присъди е лице с по-висока обществена опасност, като деянието по настоящото досъдебно производство е извършено в условията на срока на осъждането от 21.01.2021г. Относно А.А. също считам, че е налице реална опасност да се укрие или извърши друго престъпление. Многократно е осъждан. Към днешна дата присъдите влезли в сила по отношение на него са осем на брой и последната такава е отново по деяние, за което е бил осъден и неговият син и намира отражение в квалификацията и в настоящото досъдебно производство – престъпление срещу собствеността, извършено в рамките на 5годишен срок след изтърпяване на наказанието по чл.30, ал.1 от НК и разбира се отново с оглед тази съдимост се презумира реалната опасност да се укрие или извърши друго престъпление и тя не се оборва. В хода на производството съдът е отчел семейното положение, вменено от чл.56, ал.1 от НПК, като е обсъдил всички доводи относно вземане на мярка за неотклонение. В тази връзка считам за прекомерно твърдението, че двамата обвиняеми са лицата, които единствено и само полагат грижи за лицата от едно домакинство, като в тази връзка ще си позволя да коментирам гласните доказателства на свидетелката Е. С.а. В протокол за разпит същата сочи, че по принцип живее на друг адрес, а на адреса в с.Стражец живее брат и, баща и, жената на брат и, т.е. аз считам, че твърдението за това, че други, освен двамата обвиняеми не полагат грижи за децата си е голословно, не почива на сърбаните гласни доказателства и първоинстанционният съд е отчел всички тези обстоятелства, за да вземе най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража. В този смисъл моля да се произнесете.