Решение № 1365 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20241100114771 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, предявен от К. Д.

К., ЕГН **********чрез пълномощника му адв. И. В., против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, , първоначално предявен за сума от 120 157.96 лв. общо имуществени и неимуществени вреди, а след присъединяване на искът предявен по гр.д. № 5472/2025 г. на СГС - ГО - 1 - 18 състав за сума от 29 400 лв. /имуществени вреди/ общата цена на искът по делото е в окончателен размер от 149 557.96 лв.

Излага, че на 18.05.2010 г. с първото действие по разследването е образувано досъдебно производство ДП № 109/2010 г. по описа на РУП – Мадан (пр.пр. № 801/2010 г. на ОС – Смолян) за престъпление по чл. 252 НК. На същата дата били извършени претърсвания и изземвания, при които били иззети парични средства – 5 972 лв. и 300 евро от апартамент в хотел „Корона“, както и 2 965 лв., 100 долара и 245 евро от офис в заложна къща „Корона“, или общо 8 937 лв., 100 долара и 545 евро, както и златни накити – 10 монети, 1 гривна, 5 медальона, 4 плочки, 4 комплекта обеци, 1 обеца, 8 ланеца и 20 пръстена. Ищецът сочи, че е бил задържан за 24 часа, а впоследствие – на 26.05.2010 г. – поради започнатото ДП му били отнети ловното оръжие и боеприпасите към него на основание приложимия законов режим за ВВООБ.

Твърди, че на 27.01.2011 г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 109/2010 г., с повдигнато обвинение по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. На 08.02.2011 г. прокурор от ОП – Смолян внесъл искане за обезпечителни мерки за глоба и конфискация, уважено на 09.02.2011 г. по ч.н.д. № 8/2011 г. на ОС – Смолян, с което били възбранени 13 недвижими имота и запорирани 9 МПС на ищеца.

Ищецът излага, че наказателното производство преминало през многократни разглеждания, множество заседания и различни инстанции. С присъда от 10.12.2019 г. по н.о.х.д.№ 103/2018 г. на ОС - Смолян бил признат за виновен по чл.252, ал.2 вр. ал. 1 от НК и осъден ефективно наказание „ лишаване от свобода" , глоба и конфискация.Тази присъда № 260002/25.07.2022 г. по в.н.о.х.д. № 14/2020 г. на АС – Пловдив присъдата на първата 1 инстанция е била отменена и бел признат за невиновен. Сочи, че окончателно наказателното производство е приключило с потвърждаване на оправдателната присъда на АС Пловдив с решение на ВКС от 30.04.2024 г. н.д.№ 930/2022 г. на ВКС, 2 н.о, като решението е окончателно.

Ищецът твърди, че през периода от 18.05.2010 г. до 30.04.2024 г. е търпял тежки морални страдания, унижение, обществено уронване на доброто му име, срив на бизнеса и стеснение в професионалната и личната сфера. Поддържа, че обвинението е било широко отразено в медиите, като са публикувани и снимки на иззети вещи, с което негативният ефект е бил засилен. Навеждат се твърдения, че поради обезпечителните мерки не е могъл да се разпорежда с имущество, а МПС са се амортизирали и обезценили, като ограниченията са продължили и след оправдаването му. Отделно сочи, че е бил лишен от възможността да упражнява любимото си хоби – лов – в продължение на години, като поради продължителността на производството е бил принуден да прехвърли собствеността върху оръжието си на друго лице.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000 лв., както и имуществени вреди – адвокатски възнаграждения 24150 лв., пропуснати ползи от законна лихва върху иззети средства 14 798.39 лв., пропуснати ползи от законна лихва върху стойността на иззети вещи 9440.67 лв., както и разходи за път 1768.90 лв., ведно със законна лихва от 30.04.2024 г.

След предявяване на исковете по настоящото дело, с молба от 15.05.2025 г., подадена от ищеца чрез пълномощника му адв. И. В., е заявено, че е образувано гр.д. № 5472/2025 г. по описа на СГС, ГО I-18 състав, между същите страни и във връзка със същото наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 30.04.2024 г., като предметът на това новообразувано дело обхваща допълнителни имуществени вреди, които ищецът твърди, че са били пропуснати при формулиране на исковата молба от 19.12.2024 г.

По делото № 5472/2025 г. е предявен иск за сумата 29400 лв. – имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения на адв. К.И. за представителство по: н.о.х.д. № 24/2011 г. на ОС – Смолян; в.н.о.х.д. № 331/2013 г. на АС – Пловдив; н.о.х.д. № 28/2014 г. на ОС – Смолян, като се сочи, че всяко от възнагражденията е в размер на 9 800 лв., а делата са с висока фактическа и правна сложност и с множество проведени заседания.

В същата молба е отправено искане исковете да бъдат съединени и разгледани в едно производство, като се сочи идентичност на страните и връзка на предмета – вреди от едно и също незаконно обвинение.

С определение от 05.06.2025 г. съдът е присъединил към настоящето дело исковата молба и материалите по гр.д. № 5472/2025 г. на СГС – ГО – I-18 състав. С оглед на това, в рамките на настоящото производство подлежат на разглеждане, наред с първоначално предявените искове, и присъединената претенция за сумата 29 400 лв. – заплатени адвокатски възнаграждения, претендирани като имуществени вреди по чл. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Моли съдът да уважи претенциите в пълен размер и претендира разноски.

В срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че по делото липсват доказателства за действия извън правно регламентираните в наказателния процес; че в тежест на ищеца е да докаже вредите, пряката причинна връзка и размера им. Поддържа, че през по-голяма част от времето производството е било в съдебна фаза, където прокуратурата няма ръководни функции, а евентуални забавяния се дължат на съда. Оспорва се претенцията за пропуснати ползи с аргумент, че пропуснатата полза следва да бъде реална, а не хипотетична вреда, като се позовава на разясненията, дадени в ТР № 3/12.12.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва се и искът за адвокатски възнаграждения поради липса на доказателства за реално плащане, като се сочат указанията по ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС. Прави се възражение, че неимуществените вреди не се предполагат и следва да се установят с 2 конкретни доказателства; че претендираният размер е завишен спрямо икономическия стандарт и съдебната практика, включително практиката на ЕСПЧ. Противопоставя се на разпит на свидетели поради неуточняване на обстоятелствата, както и на назначаване на счетоводна експертиза. Поддържа възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, включително на тези, предмет на присъединеното дело, като изтъква несъответствие с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. и липса на обосновка за значително завишени хонорари.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено съобщение за образувано ДП № 109/2010 г. по описа на РУП – Мадан, както и протоколи за претърсване и изземване от 18.05.2010 г., от които се установява, че от обекти, ползвани от ищеца, са иззети парични средства – 8 937 лв., 100 щатски долара и 545 евро, както и описаните златни накити. Представена е заповед за задържане от 18.05.2010 г., от която се установява, че ищецът е задържан за срок от 24 часа.

Представени са заповед от 26.05.2010 г. на РУ – Мадан и протокол за приемане на ВВООБ, от които се установява отнемането на ловно оръжие и боеприпаси. С постановление за привличане на обвиняем от 27.01.2011 г. на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С определение от 09.02.2011 г. по ч.н.д. № 8/2011 г. на ОС – Смолян са наложени обезпечителни мерки – възбрани върху недвижими имоти и запори върху МПС, подробно описани в съдебния акт. По делото са приложени извадки от протоколи от съдебни заседания по НОХД № 24/2011 г., ВНОХД № 331/2013 г., НОХД № 28/2014 г., НОХД № 103/2018 г., ВНОХД № 14/2020 г., както и протоколи от заседания пред ВКС. От представените съдебни актове – присъди и решения – се установява, че наказателното производство е преминало през няколко разглеждания, включително осъдителни актове, отменени от въззивната инстанция, последващи нови разглеждания и окончателно оправдаване на ищеца.

Установява се, че с присъда № 260002/25.07.2022 г. по ВНОХД № 14/2020 г. на АС – Пловдив ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение в неговата цялост, а с решение № 266/30.04.2024 г. по н.д. № 930/2022 г. на ВКС, 2 н.о., въззивната оправдателна присъда е потвърдена окончателно. С оглед последното наказателното производство спрямо ищеца е приключило на 30.04.2024 г. с влязъл в сила окончателен съдебен акт.

Към доказателствата по делото са приложени медийни публикации от 2010 г. и следващи години относно задържането и обвинението на ищеца, включително публикации, в които се сочи, че са показвани снимки на иззети вещи. Представени са и две статии, представени в съдебно заседание като нововъзникнали, по повод насилствената смърт на сина на ищеца, в които отново се съдържа информация за процесното наказателно производство; съдът ги приема като относими към твърденията за продължаващо негативно медийно влияние.

Представени са договори за правна защита и съдействие и документи за плащане, от които се установява заплащане на адвокатски възнаграждения в общ размер на 24150 лв. По присъединената искова молба (гр.д. № 5472/2025 г.) са приложени допълнителни договори за правна защита и съдействие с адв. К.И. (датирани съответно 03.09.2012 г., 22.01.2014 г. и 24.06.2014 г.), както и съответните доказателства за плащане, на които ищецът основава претенцията си за още 29 400 лв. като имуществени вреди (по 9 800 лв. за всяко от трите съдебни производства). Приложени са също извадки от протоколите по тези дела относно броя на заседанията, както и данни за фактическата и правната сложност, която ищецът твърди.

Представени са разпечатка от БНБ относно курс долар/лев към 18.05.2010 г., справки за законна лихва и разчети относно левовата равностойност на иззетите суми. Представени са разпечатки от Google карти за разстоянията между Мадан и съдебните палати в Смолян и Пловдив, технически характеристики на МПС, както и справки за средните цени на бензина през релевантните периоди, въз основа на които е изчислена сумата 1768,90 лв. разходи за 3 път.

В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят В.М.Р., който заявява, че познава ищеца от около 30 години и поддържат постоянни контакти. Сочи, че след задържането през 2010 г. на ищеца са били наложени запори и възбрани, които са затруднили бизнеса му; че клиенти са се отдръпнали, а част от длъжниците по заложната къща са отказвали да изпълняват задълженията си. Свидетелят излага, че ищецът е бил общински съветник и репутацията му е пострадала, както и че делото е било постоянен източник на стрес, депресивни състояния и отдръпване от обществени контакти. Посочва, че ищецът е бил лишен от хобитата си и е бил принуден да подчинява ежедневието си на участията в множество заседания. Свидетелските показания се отнасят до общото отражение на наказателното преследване в продължение на годините и се отчитат от съда при преценката за интензитета на моралните вреди.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Легитимиран ответник по предявения иск е Прокуратурата на Република България като процесуален субституент на държавата по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. На обезвреда подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.