Определение № 652 от 14.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Кюстендил, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500448 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 8220/30.07.2024 г., депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, с адрес гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв.

„Малинова долина“ ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, чрез пълномощника юрисконсулт В.И., насочена против определение № 761/11.07.2024 г. по гр. д.

№ 643/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което била оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното решение в частта му относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и несъобразено с фактическите обстоятелства по делото. Поддържа, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение 1 500 лева е прекомерен и не е съобразен с ниската правна и фактическа сложност на делото.

Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и цитирана съдебна практика на ВКС и окръжни съдилища в подкрепа на становището, че при определяне размер на адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС, респективно от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, препращащо към нея, а следва да съобрази единствено действителната фактическа и правна сложност на селото, респективно положения от адвоката труд за осъществяване на защитата по това дело.

По изложените доводи заявява искане за отмяна на обжалваното определение и изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна С. Д. Т. чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. И. С. от АК - Перник, е депозирала отговор по частната жалба, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че с оглед пълното уважаване на предявените от страната обективно кумулативно съединени 7 броя искове, дължимият адвокатски хонорар би следвало да бъде 5 075,61 лева, т.е. присъденият 1 от районния съд размер е над 3 пъти по-малко от реално дължимия хонорар.

Иска се частната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото, доводите в частната жалба и отговора към същата, и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Дупница по гр. д. № 643/2024 г. е образувано въз основа на искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от С. Д. Т. срещу "ЕОС Матрикс" гр. София с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите, претендирани по изпълнително дело № 1006/2009 г. по описа на ЧСИ М. Бъзински и впоследствие по изпълнително дело № 12634/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Митев, както и по договор за кредитна карта от 21.04.2008 г.: 9740, 76 лева - главница, 705, 55 лева - договорна лихва за периода от 20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., наказателна лихва за забава - 6, 11 лева за периода от 20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 209, 05 лева - държавна такса и 550, 86 лева – адвокатско възнаграждение, а по договор за кредитна карта от 21.04.2008 г. главница в размер на 850 лева . Исковата молба е депозирана чрез пълномощника на Т. – адв.

И. С. от АК - Перник.

В отговора на исковата молба ответникът, след като оспорил претенциите, отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане минимален размер на разноски за адвокатски хонорар съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

По делото било представено пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие, с основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАДв. На 29.05.2024 г. било проведено съдебно заседание по делото, в което участвала адв. С., която представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК с претендирано адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 в размер 2 860 лева.

С решение № 275/03.06.2024 г., постановено по делото, предявенит е о т С. Т. искове били изцяло уважени. Съобразявайки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, Дупнишкият районен съд приел, че същото е основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, като намалил размера на претендираното от ищцата такова до размер на 1500,00 лева.

След проведено производство по реда на чл. 248 ГПК с определение № 761/11.07.2024 г., първоинстанционният съд оставил без уважение искането на ответното дружество за изменение на решението в частта му за разноските. Посочил е, че при определяне на дължимото възнаграждение съдът не се е позовал на Наредба № 1 за МРАВ предвид разрешението дадено по съединени дело С-427/16 и С-428/16 на Съда на Европейския съд.

Приел е, че преценката за размера на възнаграждението е съобразена с правната и фактическа сложност на делото, както и цената на предявените искове, като в случая защитавания имуществен интерес е на сравнително висока стойност, което обуславя и повисок размер на адвокатското възнаграждение.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща 2 заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Действително, след постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл.

633 от ГПК, настоящият национален съд не следва да прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно предвидените в нея минимални размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай, е уговорено адвокатско възнаграждение да бъде определено на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв., като в случая определеното от съда адвокатско възнаграждение е в размер на 1500, 00 лева. Настоящият състав, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че определеното от районния съд възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство от образуването му, до приключване на устните състезания, включително за изготвяне на искова молба и участие в съдебно заседание, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер.

Касае се за процесуално представителство по установителни искове за недължимост на вземания на ответника, за които е б и л о образувано изпълнително производство срещу ищцата; цената и броя на предявените искове /предявени са 4 кумулативно обективно съединени иска с цена 9740, 76 лева - главница, 705, 55 лева - договорна лихва за периода от 20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., наказателна лихва за забава - 6, 11 лева за периода от 20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., и по договор за кредитна карта от 21.04.2008 г. - главница в размер на 850 лева./; изготвяне на искова молба; участие в събиране на доказателства; явяване в съдебно заседание; изцяло уважаване на претенцията. Така извършените от адвоката – пълномощник процесуални действия /включително и предварителното запознаване с казуса/, съобразено с постигнатия резултат и определения от районния съд размер на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата, според съда, не следва да бъдат оценявани като нарушаващи законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като обуславящи прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника, като настоящият състав намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението на Районен съд – Кюстендил следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното с отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, производството по чл.

248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.

Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. С оглед на това присъждането на разноски в това производство би означавало добавянето на нови такива към извършените в основното производство, без да са налице предпоставките за това.

Предвид изложеното и искането на ответника по частната жалба се явява неоснователно, доколкото разноски в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат. След като не се дължат разноски в производството по чл. 248 ГПК, няма основания за присъждане 3 на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 761/11.07.2024 г. по гр. д. № 643/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4