Акт от 03.08.2020, Районен съд - Елхово

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260017

Гр.Елхово, 03.08.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА при секретаря П. Н., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 42 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М.И.М.

***, съдебен адрес ***, адв. М.Д. ***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР – за заплащане на сумата от 1394.25 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – общо 214.5 часа, положен за периода от 27.01.2017г. до 27.01.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 131.26 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента на забавата – 30.04.2017 година до датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020 година. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че през периода от 27.01.2017 г. до 27.01.2020 г. ищецът е работил като „ст. полицай“ в ГПУ – Болярово при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че през посочения по – горе времеви период е работил на смени с продължителност по 12 часа, като по този начин е положил общо 1500 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1714.5 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до положен извънреден труд от 214.5 часа за периода, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на работодател. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.186, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран, поради което и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1394.25 лева. Ищецът твърди, че върху посочената сума му се дължи и лихва за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение в общ размер на 131.26 лв., начислена от момента, в който ответникът е изпаднал в забава - от последно число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаване на исковата молба в съда– 27.01.2020г. Във връзка с горното се твърди, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР с изтичането на тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено работното време на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана писмена молба по делото процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове по основание. Досежно размерът им, в хода на провелото се на 30.06.2020 г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато по искане на процесуалният представител на ищеца изменение в размера на предявените искови претенции, както следва: увеличаване на размера на главния иск от 1394.25 лева на 1564.99 лева и увеличаване на размера на предявения акцесорен иск за лихви за забава от 131.26 лева на 186.91лева. В представена по делото писмена защита се излагат подробни съображения за доказаност на предявените искове както по основание, така и по размер. Претендира се присъждане и на направените разноски в процеса.

Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно, в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. В хода на устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В писмени бележки, представени по делото, се излагат подробни доводи за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период – 27.01.2017г. до 27.01.2020г. ищецът М.И.М. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „ст. полицай“ в ГПУ – Елхово при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София.

Предвид на това ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.

Безспорно е между страните, а и се установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, че за периода от 27.01.2017 година до 27.01.2020 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1503 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1503 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1717.93 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 214.93 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1564.99 лева.

За месеците октомври, ноември и декември 2019 година и за периода от 01.01.2020г. до 27.01.2020г. вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 165 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 188.61 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 23.61 часа.

Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците октомври, ноември и декември 2019г. и от 01.01.2020г. до 27.01.2020г. възлиза на сумата от 193.00 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката- месец май 2020 година.

Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 186.91 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице от 30.04.2017 година до датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020 година върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от 27.01.2017 година до края на м. септември 2020 година.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1564.99 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.01.2017г. до 27.01.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 1564.99 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 186.91 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда – 27.01.2020г.

Предявените в обективно съединяване искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.

Разгледани по същество:

Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.