Решение № 17494 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17494 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110171594 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на искова молба на ищеца „АПС бета България“ ЕООД срещу ответницата П. А. Д., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати следните суми: 869,20 € (равностойност на 1700 лева) – главница, ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до изплащане на вземането; 690,50 € (равностойност на 1350,60 лева) възнаграждение за възмездно поръчителство, ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до изплащане на вземането; 206,17 € (равностойност на 403,24 лева) – възнаградителна лихва за периода от 04.12.2018 г. до 10.12.2019 г.;

506,44 € (равностойност на 990,52 лева) – обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до 05.08.2024 г., и 351,73 € (равностойност на 687,93 лева) обезщетение за забава върху цената по договора за поръчителство в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до 05.08.2024 г. – задължения на длъжницата към „Ай тръст“ ЕООД по Договор за осигуряване на поръчителство от 04.12.2018 г., с който дружеството поело задължение да поръчителства за дълга на длъжницата по Договор за потребителски кредит № 1178064/04.12.2018 г., сключен между длъжницата и „Кредисимо“ ЕАД, като „Ай тръст“ ЕООД било платило на 23.02.2021 г., като вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия от 02.03.2021 г., за което се твърди, че длъжницата била надлежно уведомена.

Ищецът твърди, че ответницата била сключила с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 1178064/04.12.2018 г., по силата на който била получила 1700 лева, като договорът бил сключен по електронен път с потвърждение чрез натискане върху хипервръзка в съобщение, пратено по електронна поща – това бил обикновен електронен подпис, уговорен в общите 1 условия на кредитодателя, а ответницата била избрала сама и напълно доброволно, като договорът за поръчителство не бил задължителен за сключване, е задължението да се обезпечава с поръчителство от „Ай тръст“ ЕООД. Ответницата следвало да върне кредита на 12 вноски по 175,27 лева в срок до 20.11.2019 г., като плати и лихва от 41,24 % годишно, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 50 %. Договорът за поръчителство бил сключен също на 04.12.2018 г. с неучастващото по делото „Ай тръст“ ЕООД, като включвал задължение ответницата да плати на съгласилото се да поръчителства дружество 1350,60 лева възнаграждение за тази услуга. Тъй като ответницата не била плащала по кредита, на първоначалният кредитор отправил до поръчителя „Ай тръст“ ЕООД покана заплащане, и последното платило на 23.02.2021 г. сумата от 2449,07 лева за погасяване на кредита на ответницата. След това последното дружество сключило с ищеца на 02.03.2021 г. договор за прехвърляне на вземания, в който като приложение били изброени прехвърлените вземания, вкл. и това срещу ответницата. При сключване на договора поръчителят упълномощил ищеца да съобщи за извършеното прехвърляне на ответницата. Поради това се поддържа, че се дължат описаните в първия абзац на решението суми и се иска осъждане на ответницата да ги плати. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – П. А. Д., чрез особения представител адв. А., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че няма доказателства договорът между страните да носи електронен подпис на ответницата, като в исковата молба е описана процедура за сключване, но няма доказателства, че е приложена към ответницата. Не било установено и кой е адресът на електронна поща на ответницата. Оспорва се и че уредената процедура може да има значение на електронен подпис, като се поддържа, че няма квалифициан такъв, и не е доказано съгласие за ползване на обикновен електронен подпис. Не било установено и изплащане на пари на ответницата. Прави се възражение, че клаузите на договора неоснователно оскъпяват дълга, вкл. и възнаграждението на поръчителя. Оспорва се и това ответницата да е уведомена за извършеното прехвърляне на вземане, като се поддържа, че следвало да има писмена покана до ответницата преди образуване на делото, за да бъде искът основателен. Иска се отхвърляне на исковете.

В съдебното заседание страните не изпращат представител, ищецът заявява с писмена молба, че поддържа исковете.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На лист 51 – 56 от делото е представен Договор за потребителски кредит № 1178064/04.12.2018 г., като документът не носи подписи върху себе си (ищецът твърди, че е подписан електронно), според чието приложение № 1 на ответницата дружеството „Кредисимо“ ЕАД следвало да преведе 1700 лева, които ответницата да върне на 12 равни месечни вноски, които при приложен лихвен процент от 41,24 % годишно следва да са по 175,27 лева, или общото 2 задължение било 2103,24 лева. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) от 50 %. Съгласно чл. 4 от договора, ако ответницата предостави на кредитодателя банкова гаранция или одобрен от кредитодателя поръчител, срокът за одобрение на договора е 24 часа, а ако не бъде осигурено обезпечение, сумата по кредита се отпуска до 14 дена от подаване на искането за кредит.

На лист 57 – 63 от делото е представен от ищеца неподписан (твърди се, че е подписан електронно от ответницата) Договор за предоставяне на поръчителство от 04.12.2018 г., който е сключен от „Ай тръст“ ООД според твърденията на ищеца – с ответницата, като последното дружество се съгласило да поръчителства по договора за потребителски кредит от последния абзац срещу възнаграждение от по 112,56 лева за 12 месеца, т.е.

1350,72 лева. Съгласно представен на лист 64 от делото договор за поръчителство дружеството е поело такова задължение към кредитодателя.

Съгласно приета в откритото съдебно заседание по делото представена от ищеца разписка от „Изипей“ (на лист 134 от делото) ответницата е получила от „Кредисимо“ ЕАД сумата от 479,45 лева на 04.12.2018 г. с основание „credissimo плюс“, не е посочен номер на договор.

Съгласно представен на лист 12 – 24 договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. дружествата „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ООД са прехвърлили на ищеца вземания по кредити, отпуснати от първото и гарантирани от второто дружество, по списък. Представени са първа и последна страница от този списък на лист 30 и 32 от делото, а на лист 31 има отделно име на ответницата, но с различно форматиране – вертикално, а не хоризонтално, с по-малко колони, и никакъв текст, който да показва смисъла на отделния ред с името на ответницата.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответницата да плати на частен правоприемник (цесионер) на встъпил в правата на кредитодател по договор за потребителски кредит поръчител, платил вземанията за главница и лихви по кредита, и с право на възнаграждение за поръчителството, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл. 86, ал. 1 ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗД, и чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора – чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като по-специално ще провери на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр дали посоченият в договора годишен процент на разходите отговаря на методологията в закона и включва всички разходи по кредита, които представляват търговски условия за отпускането му при параметрите, които е получила ответницата, като заплащането за поръчител може да се окаже такъв разход, ако е предпоставка за по-бързо усвояване на кредита, намалена лихва или други облекчения за ответника, а също така съдът ще следи служебно и за преклузивния срок за прекратяване на поръчителството по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – ако не е предявен иск срещу главния длъжник в срок от 6 месеца от последния падеж по договора за кредит.

3

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответницата е сключила договор за кредит с първоначалния кредитор по реда на ЗПФУР, т.е. е потвърдила текста на договора по реда на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР – чрез използване на обикновен електронен подпис, за което ответницата следва да е дала съгласие чрез потвърждаване на договора по начин, който не поставя самоличността под съмнение, че в договора са посочени условията за връщане на кредита – срок, лихвен процент, процент на разходите, периодичност на връщане, както и че сумата по договора за кредит е получена от ответницата.

На следващо място, следва да се установи по претенцията за възнаграждение на поръчителя уговарянето на такова. Исковете ще се уважат само ако се установи, че частният праводател на ищеца – поръчителят, е платил задълженията на ответницата към първоначалния кредитор, и е сключил договор за поръчителство, но въпреки това искът ще се отхвърли, ако се установи, че поръчителството е било прекратено поради изтичане на 6 месечен срок на непредявяване на иск към ответницата. Накрая, ищецът следва да установи и наличие на валидно прехвърляне на вземането – договор за прехвърлянето между него и поръчителя, който включва в предмета си вземането по договора за кредит на ответницата, и уведомяване на последната от платилия поръчител или упълномощено от последния лице.

Исковете са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – след отхвърляне на претенцията на ищеца по настоящото дело за издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 50050/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав, като претенциите са предявени с осъдителен иск, който не представлява продължение на заповедното дело, освен за целите на ползване на държавната такса.

За да уважи предявеният иск, съдът следва първо да установи дали договорът, сключен между ответницата и първоначалния кредитодател е бил действителен, тъй като вземането и на платилия поръчител, и на ищеца по делото като негов цесионер зависят от наличието на задължение по договора за кредит – това следва от чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално 4 съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.