Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1991 от 04.10.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 3828/2023
Вид
Решение № 1991
Подписан
04.10.2023
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 431, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 482 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1991 гр. Бургас, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120103828 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е въз основа на молба вх. № 24227/27.06.2023г., уточнена съответно с молби вх. № 25176/03.07.2023г. и вх. № 25418/05.07.2023г., от Г.

А. А., ЕГН **********, в която е обективирано искане по реда на чл. 537, ал.

2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № ........., том ........., дело № ..............г. на нотариус при РС – Бургас, с който М. М. Д., ЕГН ********** и Д. Д. Д., ЕГН **********, са признати за собственици на апартамент № ...., находящ се ......................., .................

Сочи се, че с влязло в сила Решение № 24/17.01.2005г. по гр. д. № 4066/2004г. по описа на Районен съд – Бургас е уважен предявеният от А. Ж.

Д., ЕГН ********** /баща на Г. А. А./, срещу М. М. Д., ЕГН ********** и Д.

Д. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет горепосочения недвижим имот и като последица от уважаването на последния се моли да бъде постановена отмяна на издадения в полза на ответниците по иска за собственост констативен нотариален акт.

Съдът, съобразявайки, че искането за отмяна на процесния констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК не представлява самостоятелен иск, а уредена от закона правна последица от уважаване на иска относно материалното право на собственост, засегнато от акта /в този см. мотивите на Тълкувателно решение № 3/2012г. от 29.11.2012г. на ОСГК на ВКС;

Тълкувателно решение № 178/30.06.1986г. по гр. д. № 150/1985г. на ОСГК на ВС; Решение № 123 от 12.01.2021г. на ВКС по гр. д. № 4730/2019г., II г. о., ГК 1 и др./, която се прилага служебно от съда, е квалифицирал иницииралата настоящото производство молба като такава по чл. 247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 24/17.01.2005г. по гр. д. № 4066/2004г. по описа на Районен съд – Бургас чрез постановяване на изричен диспозитив за отмяна на горепосочения нотариален акт.

Препис от същата, както и от уточняващите я молби, е изпратен на насрещните страни по гр. д. № 4066/2004г. по описа на Районен съд - Бургас – М. М. Д. и М. Д. Д. /наследник на починалия Д. Д. Д./, които в срока по чл.

247, ал. 2 ГПК са депозирали отговор, в който е застъпено становище за недопустимост и неоснователност на молбата.

Съдът, като взе предвид, че молбата е подадена от легитимирано лице и същевременно законът не ограничава инициирането на производство за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение със срок, намира че същата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е и основателна по следните съображения.

По съществото си очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт.

С влязлото в сила Решение № 24/17.01.2005г. по гр. д. № 4066/2004г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по отношение на М. М.

Д., ЕГН ********** и Д. Д. Д., ЕГН **********, двамата от ............................., че А. Ж. Д., ЕГН **********, от ........................., е собственик на следния недвижим имот — АПАРТАМЕНТ № ...., находящ се в ................................, с площ от 94.14 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение и антре, с граници: изток и запад - външни зидове, север стълбище и М. Д., юг - вх. А,отгоре - И. С., отдолу — магазини, ведно с таванско помещение № .......... с площ от 16.04 кв. м., при граници: изток — външен зид, запад — коридор, север М. Д., юг — вх. А, както и припадащите се 1.847 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния терен, като двамата ответници са осъдени да предадат на ищеца владението върху процесния имот.

С процесния Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК „А.“ № ......., том ......, дело № ..............г. на нотариус при РС – Бургас, ответниците по гр. д. № 4066/2004г. по описа на Районен съд - Бургас – М. М. Д. и Д. Д. Д. са признати за собственици на процесния апартамент – предмет на гр. д. № 4066/2004г.

С Решение № 24/17.01.2005г. по гр. д. № 4066/2004г. по описа на Районен съд – Бургас не е приложена нормата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, аналогична на чл. 537, ал. 2 от действащия ГПК, като липсва диспозитив за отмяна на горепосочения нотариален акт.

Неотразяването в диспозитива на част от формираната в мотивите воля /че ищецът А. Ж. Д., ЕГН **********, е едноличен собственик на процесния апартамент, което като абсолютно право изключва правото на собственост на ответниците върху същия, признато им с Нотариален акт № ........., том ........., дело № ..............г. на нотариус при РС – Бургас/ представлява очевидна 2 фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. В този смисъл е и Определение № 98 от 23.04.2019г. на ВКС по гр. д. № 3270/2018г., I г. о., ГК, с което произнасянето на Окръжен съд – Монтана по идентично искане, разгледано обаче по реда на чл. 250 ГПК, е обезсилено като недопустимо, с мотиви, че макар молителите да са поискали допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 ГПК, искането им следва да се квалифицира като такова за допускане поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, тъй като в случая се касае за направено от молителите искане за отстраняване на несъответствието между волята на съда, изразена в мотивите към решението и тази обективирана в самото решение (диспозитива), а неотразяването в диспозитива на част от формираната в мотивите воля представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК.

В разглеждания от ВКС казус, както и в настоящия случай, е налице влязло в сила съдебно решение, в мотивите на което е прието, че ищецът е собственик на процесния имот, съответно е отречено правото на собственост на ответниците, удостоверено с издадения в тяхна полза констативен нотариален акт, но така формираната воля не е обективирана в решението, доколкото липсва диспозитив за отмяна, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, съотв. чл.

431, ал. 2 ГПК /отм./, на посочения нотариален акт.

По отношение на характера на процесния Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК „А.“ № ......., том ........., дело № ...............г. на нотариус при РС – Бургас, като охранителен такъв, настоящият състав на съда съобразява Решение № 685 от 03.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 1201/2009 г., III г. о., ГК, съгласно което, въпреки особеностите му, защитата на трети лица срещу съставения нотариален акт при предпоставките на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК е уредена чрез института на чл.

431, ал. 2 от ГПК /отм./, съответно в чл. 537, ал. 2 от действащия ГПК.

Изрично е посочено, че като е изтъквал в свои решения конститутивните последици от този акт спрямо вещното право на собственост за членкооператора или като е отчитал спецификата на придобивния способ по ЗЖСК, ВКС не е определил различна правна природа на самия акт в качеството му на нотариално удостоверяване на признато вещно право по чл.

483, ал. 1, вр. ал. 3 от ГПК /отм./ и доколкото същият се съставя в охранителното производство, то се касае за акт, с който се констатира вещно право на собственост за член - кооператора след проверка на материалните предпоставки за възникването му, а не за извършване на нотариален акт по сделка /чл. 482 от ГПК, отм./ в предвидена от закона форма. Последното от своя страна, според ВКС, обуславя приложното поле на чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./, съотв. чл. 537, ал. 2 от действащия ГПК и всеки заинтересован може да се защити срещу нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК, като предяви съответния за защита на това свое право иск, срещу член-кооператора, ползващ се от него.

Съгласно чл. 537, ал.2 от ГПК, съотв. чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, когато охранителен акт за собственост засяга права на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът 3 се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска, издаденият акт се отменя или изменя, като съгласно трайната практика на ВКС, включително и тълкувателна такава / ТР № 178/1986г. на ОСГК/ предвидената в цитираната разпоредба отмяна /или изменение/ на констативен нотариален акт е предвидена от законодателя последица при уважаване на иск за собственост срещу третото лице, което се ползва от акта, която съдът е длъжен да приложи дори и без да е предявено искане от ищеца по иска.

В случая, както бе посочено по-горе, с влязлото в сила Решение № 24/17.01.2005г. по гр. д. № 4066/2004г. по описа на Районен съд – Бургас е уважен ревандикационният иск на А. Ж. Д. срещу М. М. Д. и Д. Д. Д. с предмет недвижимият имот, право на собственост върху който е признато на ответниците Д. с Нотариален акт № ..........., том ..........., дело № ............... г. на нотариус при РС – Бургас. Липсата обаче на постановяване на изричен диспозитив за отмяна на горепосочения констативен нотариален акт е довела до несъответствие между част от формираната в мотивите на съдебното решение воля и диспозитива на същото, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА, на осн. чл. 247, ал. 1 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 24/17.01.2005г., постановено по гр. д. № 4066/2004г. по описа на Районен съд – Бургас, като след текста „ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. Д., ЕГН ********** и Д. Д. Д., ЕГН **********, двамата от ............................., че А. Ж. Д., ЕГН **********, от ........................., е собственик на следния недвижим имот — АПАРТАМЕНТ № ......, находящ се в ................................, с площ от 94.14 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение и антре, с граници: изток и запад - външни зидове, север - стълбище и М. Д., юг - вх.

А,отгоре - И. С., отдолу — магазини, ведно с таванско помещение № .......... с площ от 16.04 кв. м., при граници: изток — външен зид, запад — коридор, север М. Д., юг — вх. А, както и припадащите се 1.847 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния терен, И ОСЪЖДА двамата ответници да предадат на ищеца владението на описания недвижим имот. “ да се чете: „ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК „А.“ № ........, том ........., дело № ...........г. на нотариус при РС – Бургас, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, съотв. чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./.

Настоящото решение е неразделна част от Решение №

24/17.01.2005г., постановено по гр. д. № 4066/2004г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5