Решение № 38 от 24.06.2025, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Административно наказателно дело 378/2023
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 24.06.2025
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2А, б. А · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Луковит, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20234320200378 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от В.В.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR], против Наказателно постановление ***, издадено на *** г. от П.С.П., на длъжност Началник група в ОД МВР - Ловеч, РУ - Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, за виновно извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат доводи, че издаденото НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като е издадено в нарушение на нормите на ЗАНН.
Жалбоподателят В.В.Г., редовно призован, не се явява.
Като негов процесуален представител се явява адв. Р. М. от ЛАК с пълномощно по делото. В съдебното заседание изцяло поддържа жалбата и излага твърдения, че не се доказаха обстоятелствата описани в наказателното постановление, а именно, че В. Г. е управлявал автомобила.
Наказващият орган - Началник група в ОД МВР - Ловеч, РУ – Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят В.В.Г. не притежава СУМПС. От представената по делото справка за нарушител/водач /л.11/ се установява, че за периода от 2006г. до 2023г. Г. е бил санкционирано за извършени нарушения по ЗДвП, а само за нарушения на чл. 150 от ЗДвП е бил санкциониран един път с влязло в сила наказателно постановление.
1
На ***г. в [заличен адрес по GDPR], около 02.55 часа на [заличен адрес по GDPR] жалбоподателят В.В.Г. управлявал лек автомобил марка „***“ *** с рег. № ***, собственост на фирма „А.Б.БГ“ ЕООД [заличен адрес по GDPR], съзнавайки, че не притежава СУМПС.
По същото време, полицейските служители от РУ - Луковит и свидетели по делото К. П. И. и Ц. Д. С. били дежурни на наряд и извършвали обход със служебен автомобил „***“ с рег.
№ *** по [заличен адрес по GDPR], когато на кръстовището, образувано с [заличен адрес по GDPR] забелязали да се движи горепосочения автомобил с посока на движение [заличен адрес по GDPR]. Служители познавали автомобила и знаели, че по принцип жалбоподателят го управлява, който е неправоспособен. Тъй като се усъмнили, че и в настоящия случай вероятно Г. е водач на моторното превозно, веднага го последвали. Свидетелят К. П. И., който управлявал полицейския патрул, го осветил с фаровете и подал на водача звуков и светлинен сигнал, след което автомобилът спрял на [заличен адрес по GDPR] пред дом № 14. Полицейският автомобил спрял непосредствено зад лекия автомобил „***“ на същата улица, на осветен участък. Двамата полицейски служители забелязали, че в превозното средство са три лица - едно от мъжки пол и две от женски пол. Всеки от двамата дежурни успял да възприеме, как веднага след спирането, лицето от мъжки пол се прехвърля, от мястото на водача на задната седалка, а на негово място сяда лицето от женски пол, което е било на задната седалка. Свидетелите К. П. И. и Ц. Д. С. предприели извършване на полицейска проверка и установили, че на задната седалка в лекия автомобил марка „***“, на задната седалка зад шофьорското място е седнал жалбоподателят В.В.Г.. На мястото на водача била заварена свид. Д. Б. Б. - жената, с която жалбоподателят живеел на семейни начала, а другото лице от женски пол, което се возел заедно с тях, била племенницата на Г. – свид. Х. Л. З..
След като се легитимирали, полицейските органи заявили, че са възприели прехвърляне през седалките на водача на автомобила и поискали от жалбоподателя да представи документи за самоличност, но той отказал да представи, твърдеейки, че не е управлявал автомобила. Жалбоподателят заявил, че са били тръгнали до денонощния магазин, за да си купят пица, както и че той не е собственик на автомобила, а на друго лице, което нарекъл с името Влади.
Предвид установеното нарушение от страна на жалбоподателя, актосъставителят К.
П. И. му съставил АУАН Серия GA №***, а свидетел при установяване на нарушението станал Ц. Д. С.. Актосъставителят приел, че на ***г. около 02:55 часа в [заличен адрес по GDPR] по улица [заличен адрес по GDPR] с посока на движение към [заличен адрес по GDPR], жалбоподателят В.В.Г. е управлявал лек автомобил марка „***“ *** с рег. № ***, собственост на фирма „А.Б.БГ“ ЕООД с БУЛСТАТ ***, с което е като нарушава: Управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП.
При съставяне на АУАН като доказателства за иззети СРМПС № *** и двете регистрационни табели на автомобила с № ***. При установяван на нарушението, на водача е бил издаден освен АУАН, и Протокол за предупреждение с рег. № ***г. Нарушителят е отказал да подпише и двата акта.
В АУАН жалбоподателят не вписал никакви възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е депозирал допълнителни писмени такива срещу констатациите в АУАН.
След като е разгледал административно-наказателната преписка, административнонаказващият орган П.С.П. - на длъжност Началник група ОД МВР - Ловеч, РУ – Луковит, на *** г. издал обжалваното Наказателно постановление № ***. В НП е пресъздадена същата фактическа обстановка, както тази установена в АУАН, поради което на жалбоподателя В.В.Г. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му било наложено наказание глоба в размер 2 на 200 лева.
От представената по делото справка за нарушител/водач /л. 11/ е видно, че В.В.Г. не притежава СУМПС.
От справка за МПС /л.13/ се установява, че автомобилът „***“ *** с рег. № *** е собственост на фирма „А.Б.БГ“ ЕООД с БУЛСТАТ *** с адрес: [заличен адрес по GDPR], [заличен адрес по GDPR].
От справка в търговския регистър от 16.05.2023г. /л.14/ се установява, че фирмата има клон в [заличен адрес по GDPR] на адрес: [заличен адрес по GDPR]. Управителят на клона е В.Л.Н..
От справка за нарушител/водач /л.50/ е видно, че Д. Б. Б. не притежава СУМПС, както и че срещу нея има издадено едно влезли в сила наказателно постановление, за извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП - а за периода от 2022г. до 2023г. била санкционирана с общо 68 на брой ел. фиша за нарушения на ЗДвП.
Със Заповед № *** от ***г. на „А.Б.БГ“ ЕООД, със законен представител В.Л.Н., е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС № *** и двата броя регистрационни табели № ***.
От съдържанието на писмо с рег. № ***г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР е видно, че при направената проверка от служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР в автоматизираната информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол“ за дата ***г. около 02:50-02:55 часа, не са установени налични /преиндексирани/ файлове за осъществен пътен контрол на полицейски служители, ползващи служебен автомобил „***“ с рег. № ***. Съгласно чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от M3 № 8121з-1154/ 01.09.2017 г., всички файлове е видео информация от АИС „ВПК“ се съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента или се преиндексират за срок от 2 години, когато са необходими за провеждане на наказателно или административно производство, след изтичане на този срок автоматично се извършва тяхното заличаване.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Като писмени доказателства са приети: заверено копие на НП № *** от ***г.-връчено; заверено копие на Докладна записка рег. № ***г.; заверено копие на АУАН серия GA, Акт № *** от ***г, заверено копие на Докладна записка рег. № ***г., заверено копие на Протокол за предупреждение рег. № ***г.; Справка за нарушител/ водач, Справка МПС, Справка от търговски регистър от 16.05.2023г.; заверени копия на съпроводителни писма с изх. № *** и изх. № *** и двете от ***г.; заверено копие на ЗППАМ № *** от ***г.; заверено копие на Заповед № ***г. на министър МВР, заверено копие на Удостоверение ***г. на Началник група „ОП“ РУ Луковит, заверено копие на Заповед № ***г. на директор ОД МВР - Ловеч;
Писмо УРИ № ***г. на Началник РУ Луковит; Писмо УРИ № ***. на Началник РУ Луковит, ведно със Справка за нарушител/водач.
По делото бяха събрани и гласни доказателства - показанията на свидетелите К. П.
И., Ц. Д. С., Х.Л.З., Д. Б. Б..
В с.з. актосъставителят К. П. И. потвърди отразеното от него в АУАН и в Докладна записка с рег. № ***г . Същият поясни, че с колегата си Ц. Д. С. извършвали обход със служебния автомобил по [заличен адрес по GDPR], когато на кръстовището, образувано с [заличен адрес по GDPR] забелязали въпросния „***“ да се движи в посока [заличен адрес по GDPR]. Тъй като И. управлявал служебния патрул, го осветил с фаровете и разпознал 3 водача - жалбоподателя В. Г.. Последвал го и след като подал звуков и светлинен сигнал, моторното превозно средство спряло на [заличен адрес по GDPR], но не веднага, а „колебливо“, след известно време. Непосредствено зад него, на осветен терен спрял и полицейския автомобил, като И. е успял да възприеме, как водачът се прехвърлил през седалките и седнал отзад на пасажерското място зад шофьорската седалка, а пасажерът отзад седнал отпред на мястото на водача. Заради това те веднага слезли да извършат проверка. И. сподели, че директно се е насочил и е отворил първо задната лява врата, където на седалката бил жалбоподателя В. В. Г., когото възприели като водач. Установили и другите двама пасажери - лица от женски пол, за които И. посочи, че му е познато само лицето, стоящо на шофьорската седалка и което разпозна като една от свидетелките, присъстващи в съдебното заседание. На място жалбоподателят им обяснил, че тримата са отивали да си купят пица от денонощния магазин и заявил категорично, че не е управлявал процесния автомобил. След като разбрал, че ще бъде санкциониран, Г. започнал да недоволства и да спори с полицейските служители.
Съдът кредитира с доверие така депозираните показания на актосъставителя, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират изцяло с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал и най-вече с показанията на разпитания свидетел по АУАН Ц. Д. С.. Същият потвърди с показанията си, че е видял как двамата пасажери са разменили местата си и са се прехвърли през седалките преди да бъде извършена полицейската проверка и допълни, че жената, която е стояла отзад е била облечена с бяла дреха.
Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел Д. Б. Б., с която жалбоподателя живее на семейни начала. В с.з. свидетелката заяви, че тя е управлявала автомобила „***“ и отрече да е разменяла мястото си с това на жалбоподателя, прехвърляйки се на мястото на водача. Заяви, че на задната седалка бил именно В., а на предната, до мястото на водача, била неговата племенница. Тримата били тръгнали до денонощния магазин в града, за да си купят принцеси и на връщане били спрени за проверка от полицейските служители, които ги „свалили“ от превозното средство. Посочи, че процесният автомобил е бил на неин приятел, и бил взет на лизинг. Б. заяви, че няма СУМПС.
В с.з. племенницата на жалбоподателя – свидетелката Х.Л.З., изложи същата версия както тази на Б., отричайки чичо й да е управлявал автомобила.
Съдът не кредитира изложената версия от свидетелката Б., определяйки показанията й като пристрастни предвид факта, че същата живее на съпружески начала с жалбоподателя.
Съдът оценява показанията й като лъжливи, досежно твърдението й, че е управлявала автомобила, както и отричането да е разменяла мястото си в автомобила с това на водача.
Показанията й са в противоречие с показанията на полицейските служители К. П. И. и Ц. Д.
С., от които се установи, че след като подали звуков и светлинен сигнал, лекият автомобил *** спряло на [заличен адрес по GDPR], но не веднага, а „колебливо“, след известно време.
Разпечатката съдържа 42 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/505b6a13-5449-4547-8029-bc54ee8ecf82