Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1882 от 25.05.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11662/2023
Вид
Решение № 1882
Подписан
25.05.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Десислава Йорданова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. Варна, 25.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110111662 по описа за 2023 година

Предмет на делото е иск по чл.500 КЗ

Съдът е сезиран от ЗК „Л. И.“ АД с правна квалификация чл.500, ал.1, т.1, предл. 2 и ал. 2 КЗ срещу С. Й. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 500 лв.представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди за увредено имущество на П. И. Д.

1 бр. Фритюрник професионален Анджело / 2 по 7л. трифазен/

1 бр. слайс професионален

1 бр. работна маса алпака

1 бр. стойка за пещ с два плота Пиеро

1 бр. конвентомат Комвотерм ОАS10.10, трифазен 19,9 kw/h

1 бр. пещ за пици трифазна Капоне ТН8/30С 8,4 kw/h

1 бр. филтри за ширм алпака

1 бр. хладилен шкаф с 3 врати и гранитен плот за пици

1 бр. преса за цитрусови плодове Фимар

1 бр. тестобъркачка 20 лит.,което е увредено вследствие на ПТП настъпило на 15.09.2020 г. в гр. Варна по вина на С. Й. П., ЕГН: ********** като водач на лек автомобил „М. * *** ***“ с рег. номер ******* нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП при което автомобила му проникнал в търговския обект на П. Д., съборил и разрушил преградна стена и увредил посоченото оборудване, като управлявал МПС без да има необходимата правоспобност и отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол и наркотични вещества, като гражданска отговорност на ответника като водач се включва в застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ищеца ведно със законната лихва от датата на плащането на застрахователното обезщетение /29.04.2024г./ до окончателното плащане на сумата / съобразно уточнение в о.с.з.-л.122 гръб/.

В исковата молба /л.47 и сл/ се поддържа, че на 15.09.2020 г. в гр. Варна настъпило ПТП по вина на С. Й. П., като водач на лек автомобил „М. * *** ***“ с рег. номер *******, чиято гражданска отговорност като водач се включва в застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. П. нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП при което автомобила проникнал в търговския обект на П. Д., съборил и 1 разрушил преградна стена и увредил посоченото по-горе оборудване. Посочва се, че бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица. Излага се, че е образувано д.п. 348/2020 по описа на сектор ПП, при ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.343, ал.3, б“а“ вр. чл.343, ал.1, б“б“, пр.2 НК, като в съдебното производство по н.о.х.д. 1296/2021 г. по описа на ВРС било сключено споразумение, с което П. бил признат за виновен за причиняване ПТП при което е настъпила средна телесна повреда, като е управлявал МПС без необходимата правоспособност и му било наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66 НК. Посочва се, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол и наркотични вещества. Сочи се, че към датата на ПТП за автомобила управляван от П. е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца и при заплащане на обезщетение на пострадалото лице, ищецът има право да го получи от виновния водач. Поради това ищецът моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски.

В откритото съдебно заседание се навеждат твърдения, че посоченото по-горе оборудване се е намирало в обекта, в който се е врязал автомобила на ответника.

Ответникът чрез назначения му особен представи е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като излага, че предявеният иск е неоснователен. Счита, че сключеното по делото споразумение между П. Д. и „ЗК Л. И.“ е неизгодно за ответника, доколкото не е доказана вината на ответника. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, че ответникът да е действал противоправно и да е виновен за ПТП, че са настъпили вреди във връзка с това ПТП, размера на вредите; ответникът да е бил неправоспособен водач на МПС и/или да е отказал проверка за алкохол и наркотични вещества. Оспорва и ищецът да е заплащал застрахователно обезщетение на пострадало лице за сочените в исковата молба имуществени вреди.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.500, ал.1, т.1, предл.2 и ал.2 доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните твърдения и възражения на страните се разпределя, както следва: В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е 1. налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между него и ответника, 2. че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило застрахователно събитие, за което ищецът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД), 3. че ответникът е управлявал МПС без да има правоспособност за това, както и че е отказал след ПТП проверка за алкохол и наркотици, 4.че увреденото имуществено се е намирало в засегнатия от ПТП обект и оборудването е било собственост на увреденото лице, на което ищецът е заплатил обезщетение 5. че причинените вреди възлизат общо на претендиратата сума, 6. че в изпълнение на задължението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е изплатил обезщетение за вредите, които са в причинна връзка с деликта, осъществен от ответника. Вината по смисъла на гражданското право се предполага и е в тежест на ответника да обори тази презумпция.

В случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираното вземане. Съобразно депозирания отговор на исковата молба в тежест на ответника е да докаже, че е управлявал МПС с необходимо придобитата правоспособност за това, както и че се е съгласил респ. се е подложил на проверка за алкохол/наркотици след ПТП-то.

Съдът изрично е указал на страните, че на страните, че ще преценява сключеното в хода на н.о.х.д. споразумение по смисъла на чл.300 ГПК, а именно като влязла в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С доклада по делото, в о.с.з.- л.124, като безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване са отделени: ответникът е управлявал автомобила като неправоспособен водач и е отказал проверка за употреба на алкохол и наркотици.

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица 1278/16.09.2020г. същият е 2 съставен за ПТП настъпило на 15.09.2020 г. в кв. „Галата“ между ППС с рег. номер *******, марка „М. * ***“, собственост на М. Х., управляван от С. Й. П., посочен като неправоспособен, като произшествието е настъпило при движение на посоченото МПС с несъобразена скорост при леко ляв завой излиза от пътя и се блъска в търговски обект, при което П. И. Д. търпи физическо увреждане – 37% изгаряне по тялото.

По делото е представена полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Мерцедес“, рег. номер *******, за период на действие 27.05.2020г.-27.05.2021 г.

От тези доказателства, безпротиворечиво се установява, че участвалото в процесното произшествие МПС е управлявано от ответника и неговата гражданска отговорност е била застрахована от ищеца с полица действала към датата на произшествието, поради което първия елемент от фактическия състав на предявения иск е доказан.

Съгласно одобрено между прокуратурата и защитника на С. Й. П. е рамките на н.о.х.д. 1296/2021 г. по описа на ВРС, 23 състав П. е признат за виновен за това, че на 15.09.2020г. в гр. Варна, при управление на МПС-л.а. „Мерцедес“, рег. номер *******, нарушил правилата за движение- чл. 21, ал.1 ЗДвП „При избиране на скоростта на движение водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: за дадения пътен участък по ул. „Първи май“ в гр. Варна за ППС в населено място е 50км.ч.“ като по непредпазливост причинил на П. И. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в изгаряния от 1/3 от телесната повърхност и реална опасност за развитие на термична болест, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено от дееца при управление без да има необходимата правоспособност и за това престъпление му е наложено наказание.

Фактът, че ответникът е управлявал лекия автомобил без да е правоспособен за това, че е нарушил правила за движение по пътищата, уредени в ЗДвП, в следствие на което е причинил ПТП на посоченото в споразумението място, след което е настъпила телесна повреда за П. Д., както и вината на ПТП на ответника, се установяват от сключеното споразумение по н.о.х.д. 1296/2021 г. по описа на РС-Варна, което има обвързващата съда сила по чл.300 ГПК по отношение на извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид тези доказателства е установен и втория елемент от фактическия състав на предявения иск.

Третият елемент от посочения по-горе фактически състав е отделен за безспорен между страните в настоящото производство с изрично определение на съда.

По отношение на въпроса дали увреденото имуществено се е намирало в засегнатия от ПТП обект, оборудването било ли е собственост на увреденото лице П. Д., съдът намира следното:

Съдът е указал в първото по делото о.с.з. на страните, че ще се ползва от протокола за оглед, извършен за целите на наказателното производство. Именно в него е описано завареното от разследващия полицай на място, непосредствено след настъпване на ПТП-то.

В протокола е посочено, че в търговския обект, в който е навлязъл автомобила на ответника е установява „разбита“ кухненска част, фритюрник на пода, счупена стойка на пещ за пица, като самата пещ е „във въздуха“ и е опряна в предния капак на автомобила, хладилна витрина е счупена и е на земята; скарата е на земята; нарушения в целостта на работния плот, абсорбатора е избит, конвектомата е силно изкривен.

В показанията си, разпитаните по делото свидетели П. Д. и Г. Д.а разказват подробно и последователно, при съобразяване отдалечения в миналото момент, съчетан с емоционалната натовареност от събитията, доколкото лицата са пряко пострадали от ПТП, като свид. Д. е получил сериозно физическо увреждане, съставомерно за престъплението, за което ответника е осъден, за настъпването на произшествието, неговия механизъм, намиращите се в търговския им обект вещи представляващи кухненско оборудване, които по вид изцяло съответстват на процесните.

Свид. Д. конкретно излага, че фритюрника е бил унищожен; пещта за пици бил повредена, като работи само на едни и същи градуси без възможност за регулиране, като поправката е изключително скъпа; изцяло повредена била хладилна маса с гранитен плот, смачкана била една маса от алпака; маслоуловителите в ширма били счупени; бил повреден конвектомат, който също не работи според харктеристиките си, като за поправка му били поискани 6000 лв. Посочва, че всички уреди ги е купувал той и са купувани втора употреба.

3

Свид. Д.а излага, че от удара са повредени фритюрниците, скарите, хладилна витрина с един мраморен плот, на който разтеглят пиците, конвектомата, цялата аспирация, както и малки машини „слайсове“, сокоизтисквачки, пасатори, масите на които са стояли пещта, фритюрниците и скарите.

По делото са представени 3 бр. договори за покупко-продажба на вещи, по които П.

Д. е купувач, а продавачи са различни лица, като предмет на тези договори са процесните вещи. Договорите са сключени през м.05.2020г.,като от тях съдът намира, че се установява, че вещите са закупени „втора употреба“ от различни физически лица, доколкото не са закупени от производителя им или дистрибутор.