Решение № 79 от 04.07.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Търговско дело 1/2024
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 04.07.2024
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235,ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал.1, т.2 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал.1, т.2 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 22, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 108, ал.3 и ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал.3 и ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.2, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Плевен, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело № 20244400900001 по описа за 2024 година
ПРЕДЯВЕНИ са СЕДЕМ ОБЕКТИВНО съединени ИСКОВЕ от всеки от ищците спрещу ответника всеки иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД и с цена на иска от 90 000 лв. ( частичен иск от 180 000 лв.).
Ищците М. П. Р. с ЕГН *****, Е. П. Р. с ЕГН **********, П. Б. Б. с ЕГН********** и децата Е. П. Р. с ЕГН**********,А. П. Р. с ЕГН**********, Н. П. Б. с ЕГН********** и Ю. П. Б. с ЕГН ********** всички със съгласието на майка им П. Б. Б. (без П. Б. и Ю. Б.) твърдят, че са деца на починалия П. Н.
Р... Ищцата П. Б. твърди, че е живяла на семейни начала с починалия П. Р., от когото има три родени деца( Е.а, А. и Н.), а ищецът Ю. Б. не познава биологичния си баща и е отгледан от починалия П. Р..
В исковата молба се твърди, че на 27. 09. 2022 г. Около 07: 05 часа на Републикански път ІІІ – 3002, при кв. 8 в посока с. Българене към с.
Стежерово, на прав участък е настъпило ПТП между верижен трактор марка и модел „Кейс Кудтрак 620“ с рег. № ВТ07911 с прикачен инвентар – дискова брана с водач Р. З. В. и лек автомобил „Деу Матис“ с рег. № ****** с водач П.
Н. Р... Твърди се, че при настъпилото ПТП П. Р. е получил травми несъвместими с живота, довели до неговата смърт. Твърди се, че водачът на трактора Росен Вакинов виновно е нарушил правилата за движение по 1 пътищата, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Посочено е, че е постановена влязла в сила присъда по НОХД № 692/ 2023 г. по описа на Плевенския окръжен съд, като причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на трактора Росен Вакинов. В исковата молба се посочва, че тракторът е бил застрахован за застраховка „ГО“ при ответното дружество с валидна застрахователна полица към момента на настъпване на ПТП.
Ищците твърдят, че са подали заявление по реда на чл. 380 КЗ до ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК121718407 , в резултат на което е предложено застрахователно обезщетение в размер на 24 000 лв. на ищците М. Р. и на Е. Р., обезщетение в размер на 26000 лв. на П. Б., Е. Р. и А. Р. и е отказано обезщетение на Н. Б. и Ю. Б..
Ищците твърдят, че загубата на баща и обичан човек е непреодолима, че той е бил в прекрасни отношения с всеки от ищците, поддържал е ежедневни връзки с тях, грижел се е за по- малките ищци. В исковата молба е посочено, че ищците изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, безсилие пред обстоятелствата и усещането за разрив в отношенията с другите. Ищцата П.
Б. е загубила своя партньор в живота и бащата на децата си, тя живеела с него повече от шест години и са отглеждали децата си в хармония и разбирателство, в постоянна, трайна и дълбоко емоционална връзка.
Ищците са отправили искане съдът да постанови решение с което ответникът на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД да заплати на всеки един от тях сумата от 90 000 лв. (частичен иск от 180 000 лв.) застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и психически стрес от смъртта на П. Р., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на настъпване на ПТП 27. 09. 2022 г. до окончателното й из плащане.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски и е направено възражение за недължимост на юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение и алтернативно е направено възражение за прекомерност на такова възнаграждение.
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК121718407 е изразил становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани над размера от 26 000 лв. на всеки от ищците, а по отношение на ищците Н. Б.
2 и Ю. Б. ответникът оспорва изцяло правото на застрахователно обезщетение поради липса на родствена връзка с починалия. Твърди се, че основната причина за настъпилото ПТП е поведението на починалия П. Р. поради несвоевременно спиране от неговия автомобил и поради липса на поставен предпазен колан от Р. при управлението на автомобила към момента на настъпване на ПТП. Отправено е искане при определяне на размера на обезщетението да бъде приложена нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД и същото да бъде редуцирано. Ответникът оспорва твърдението за близост и дълбочина на чувствата между П. Б. и П. Р., както и основанието за изплащане на обезщетение на ищците Н. Б. и Ю. Б. поради липса на доказателства за това.
Ответникът оспорва претенциите за законна лихва върху главницата, като твърди, че липсва забава при ответника с оглед на това, че ищците не са представили банкови сметки за изплащане на сумите. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените удостоверения за родствени връзки и за постоянен адрес на ищците от Столична община, 15 район „Младост“ се установява, че ищците М. Р., Е. Р., А. Р. и Е. Р. са еднокръвни братя и сестри, което означава, че починалият на 27. 09. 2022 г. П. Н. Р.. е баща на посочените ищци.
От представените удостоверения от Столична община става ясно също, че ищците Без М. Р. и Е. Р. са с един и същ постоянен адрес в гр.
София, ж.к. „Младост“ 3 307 01 05 018, като адресната регистрация е от 26.
02. 2018 г., а за Е. Р. е от 10. 02. 2021 г. и за Н. Б. е от 10. 12. 2019 г. от датата им на раждане.
С влязла в сила присъда на 30. 09. 2023 г. № 25/ 14. 09. 2023 г. по НОХД №692/ 2023 г. по описа на Плевенския окръжен съд подсъдимият Р. З.
В. е признат за виновен в това, че на 27. 09. 2022 г. около 07. 10 часа на път ІІІ – 3002, извън населено място, между с. Българене и с. Стежерово, обл.
Плевен, с посока на движение към с. Стежерово, на км.8, при управление на 3
МПС – верижен трактор марка „КЕЙС“, модел „КУАДТРАК 620“ с рег. № *****,с прикачена към него дискова брана, собс9твеност на „СОРТОВИ СЕМЕНА – ИНВЕСТ“ АД – гр. Свищов, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 11/ 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и или тежки пътни превозни средства – чл. 5, ал.1, чл. 9, ал.1, чл. 22, ал.1, чл. 139, ал.1, т.2 и ал.3 ЗДвП; чл. 3 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. Н. Р.. от гр. София, поради което и на основание чл. 343, ал.1 б. „в“ вр чл. 342, ал.1 вр. чл. 58а, ал.4 вр.чл.
55, ал.1, т.1 НК е осъден на 9 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок считано от влизане на присъдата в сила и на основание чл. 55, ал.3 НК не е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС.
От представено писмо изх. № О- 92- 14242/ 16. 11. 2023 г. на ответника до ищците Е. Р. и М. Р. е видно, че същото е в отговор на заявление на тези ищци по реда на чл. 380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на баща им, като е образувана застрахователна преписка № 43072952200249 и комисия при ответника е определила на всеки от ищците застрахователни обезщетения в размер на 24 000 лв.
По делото е представено писмо на ответника изх. № О – 92- 14241/ 16.
11. 2023 г. до ищците П. Б.,Е. Р., А. Р., Н. Б. и Ю. Б. по образувана застрахователна преписка № 43072952200249 и комисия при ответника е определила на ищците П. Б., Е. Р. и А. Р. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на П. Р.. По отношение на ищците Н. Б. и Ю. Б. ответникът е посочил, че липсва правно основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като липсват доказателства затова, че двамата ищци са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение вследствие смъртта на П. Р. и е отказано определяне размер на застрахователно обезщетение за из плащане на тези ищци.
В хода на съдебното дирене е допусната съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че процесното ПТП е настъпило в облачно време с валеж от дъжд, извън населено място, в сумрак.
Посочено е, че пътното платно е асфалтирано с дребнозърнест асфалт, с 4 наличие на локални пукнатини, мокро по време на огледа, двупосочно пътно платно за движение с п една пътна лента за всяка посока, разделени с прекъсната разделителна линия. Посочено е, че скоростта на управлявания от П. Р. лек автомобил в момента на достигане до задната част на прикачената дискова брана към верижния трактор е 81, 4 км/ч, а скоростта на движение на трактора е била № км/ч или близка до тази стойност. В заключението е отразено, че габаритните светлини на трактора ще попаднат в зоната на ограничена видимост от дисковата брана, както с наличието на пръски кал и/ или шума от царевица, така и при липса на налепи по работните органи на дисковата брана. При определяне на опасната зона на управлявания от П. Р. автомобил вещото лице е установило, че П. Р. е имал техническа възможност със скоростта, с която се е движел, при движението по прав участък от пътя и липса на ограничена видимост, да забележи намиращия се в траекторията му на движение верижен трактор с прикачена дискова брана като опасност и да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара. Експертът е установил въз основа на намерения в автомобила прибран и неблокирал предпазен колан и уврежданията на П. Р., че към момента на настъпване на ПТП П. Р. е бил без поставен предпазен колан. Посочено е , че предпазният колан забавя момента на съприкосновение между обезопасения човек и насрещни твърди повърхности и поемайки част от тежестта на тялото, омекотява удара.
Предназначението на предпазните колани е да ограничат движението на човешкото тяло в купето напред, встрани и или евентуално изпадане от купето. Вещото лице при огледа на автомобила не е открило наличие на въздушна възглавница, т.е. автомобилът не е оборудван с въздушна възглавница за водача. Експертът е посочил, че въздушната възглавница е една от основните пасивни характеристики на автомобила и без тях пътниците могат да получат сериозни наранявания в случай на тежък сблъсък. Въздушните възглавници не са от полза без употребата на предпазните колани, тъй като те работят в синхрон с предпазните колани.
По делото е допусната съдебно- медицинска експертиза, от заключението на което се установява, че смъртта на П. Р. се дължи на несъвместима с живота гръдна травма (прекъсване на аортата) настъпила е веднага. Посочено е, че между получените травми от П. Р. при ПТП и смъртта на същия е налице причинно- следствена връзка.Експертът е отразил в заключението, че при механизма на ПТП ( челен удар за починалия водач на 5 лек автомобил) предпазният колан би предотвратил преместването на тялото напред и удара на гърдите върху волана.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът приема за установено въз основа на представената влязло в сила присъда и разпоредбата на чл. 300 ГПК, че водачът на трактора е нарушил правилата за движение като причина за настъпилото ПТП и е налице виновно поведение от страна на водача на трактора, който по непредпазливост е причинил смъртта на П. Р..
От допуснатата САТЕ става ясно, че П. Р. като водач на автомобила е имал видимост към процесния трактор и е бил в състояние да види спрелия трактор, да намали скоростта и да спре или да го заобиколи без да се осъществи челния удар между двете МПС. От заключението на САТЕ , а и от заключението на СМЕ се установява, че водачът на автомобила П. Р. към момента на ПТП е бил без поставен предпазен колан. Това се установява, от намерения прибран и неблокирал предпазен колан, с оглед на това, че при употреба на колана при удар същият блокира и не може да се прибере плътно към панела, към който е прикрепен в купето.
От доказателствата по делото става ясно, че ищците са упражнили правото си по чл. 380 КЗ за заявление до застрахователя за заплащане на обезщетение, като на всички ищци е отказано изплащане на обезщетение в претендирания размер, а на ищците Ю. Б. и Н. Б. е отказано изцяло заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно е налице отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 432, ал.1 КЗ.
Разпечатката съдържа 40 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/505b12a3-af5d-4a1c-8b1c-dda0c4b6cd5b