Решение № 235 от 14.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20258002101392 по описа за 2025 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 8 /05.01.2026 г. по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ), подадена от прокурор в Софийска апелативна прокуратура, е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1162 /18.11.2024 г. по възз. гр.д. № 957 /2024 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която с него е отменено решение № 523 /29.01.2024 г. по гр.д. № 11987 /2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която искът на А. Х. Д. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 4 500 лева до 10 000 лева и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен и за тази разлика от 5 500 лева, ведно със законната лихва от 24.02.2021 г..

В тази част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос:

Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, да се вземе предвид, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и за друго деяние, за което е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт и съответно осъден?

Касационно обжалване е допуснато, за да бъде извършена проверка дали въззивният съд е отдал на релевантния факт, че по едно от обвиненията ищцата е била призната за виновна, значението, предвидено в посоченото от жалбоподателя ПРБ разрешение в т.11 от ТР № 3 /22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3 /2004 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 554 /06.03.2013 г. по гр.д. № 266 /2012 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 34 /15.04.2019 г. по гр.д. № 2821 /2018 г. на IV г.о. на ВКС.

1

В двете съдебни решения на ВКС, съдебните състави, като са се позовали на приетото с т.11 на посоченото ТР № 3 /22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3 /2004 г. на ОСГТК на ВКС и на други предходни решения на ВКС, са приели, че при наличие на осъдителни и оправдателни присъди по едно и също или по няколко наказателни дела, водени паралелно срещу пострадалия ищец, съдът следва да съобрази, че негативните изживявания на пострадалия ищец са във връзка с воденото или водените наказателни производства по всички обвинения, но на обезщетение подлежат само негативните изживявания по обвиненията, които са приключили с оправдателни присъди, защото само те се намират в причинна връзка с незаконните обвинения.

Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение, което отразява установена съдебна практика, по изложените в тези съдебни решения съображения.

В този смисъл (за значението на извършването на друго престъпление от ищеца, установено с влязъл в сила съдебен акт (на съдебното му минало) е и приетото в други съдебни решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, основани на приетото в т.11 от ТР № 3 /2005 по т.д. № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС: например в решенията по гр.д. № 919 /2017 г., на III г.о. и по гр.д. № 2982 /2020 г., на III г.о.: че извършването на престъпление преди или по време на незаконното обвинение е от значение за преценката на личността на ищеца и интензитета на негативните му изживявания, които са различни при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда и при лица, които са били обект на наказателно преследване и за които е установено, че са извършили други престъпления; също и в решенията по гр.д.

№ 1091 /2009 г., на III г.о., по гр.д. № 5805 /2013 г., на III г.о., по гр.д. № 812 /2015 г., на III г.о. и по гр.д. № 5190 /2015 г., IV г.о., че предишно осъждане е основание за намаляване на размера на обезщетението по чл.2, т.3 ЗОДОВ. Сходно разрешение на разновидност на този въпрос е прието и в решение № 50193 /11.10.2022 г. п о гр.д. № 2477 /2021 г. на IV г.о. на ВКС.

Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение, което отразява установена съдебна практика, по изложените в тези съдебни решения съображения.

Ответникът по касационната жалба А. Х. Д. оспорва основателността на касационната жалба.

В останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

За мотивите на въззивния съд:

Ищцата А. Хр. Д. е била задържана от служители на СДВР на 03.08.2017 г. с оглед на извършване на процесуално-следствени действия за срок от 24 часа, като същата е била привлечена в качеството на обвиняем с постановление от 04.08.2017 г. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е постановено задържане за още 48 часа. Наказателното производство по първоначално повдигнатото обвинение е прекратено, след което тя е била привлечена в качеството на обвиняем с постановление от 22.03.2019 г., за това че при условията на продължавано престъпление с четири деяния, които осъществяват поотделно състава на престъпление по чл. 354а, ал. 4, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е нарушила правилата за пазене на наркотични вещества, установени в Наредба № 55 от 13.12.2012 г. за условията и реда за издаване на лицензии за дейности с наркотични вещества за медицински цели.

С влязла в сила присъда А. Хр. Д. е призната за виновна за деянието по пункт III (3) от постановлението за привличане на обвиняем от 22.03.2019 г., съответно по същия пункт от обвинителния акт от 14.05.2019 г., като наказателният съд е квалифицирал деянието като престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.4 от НК, за което тя е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – “глоба“. Със същата присъда ищцата е призната за невиновна за деянията по пунктове I, II и IV от постановлението за привличане на обвиняем от 22.03.2019 г., както и за 2 това престъплението да е извършено като продължавано с четири деяния.

Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено престъпление, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент (така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО).

Предвид на изложеното, въззивният съд е приел, че провежданото наказателно производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо нея наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а в последствие в такова за извършено продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 4, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Пред първоинстанционния съд са дали свидетелски показания съпругът и дъщерята на ищцата, чиито показания въззивният съд цени при условията на чл.172 от ГПК. Твърденията им са за това, че в резултат на наказателното производство ищцата е била стресирана, непрекъснато плачела и едва гледала работата си, трудно се справяла, цикълът й спрял. А. Д. станала затворена в себе си и не разговаряла с никого. Единствено изпълнявала рецептите на клиенти. Едва след 2 години след задържането започнала да контактува. Арестът бил показен, всичко в аптеката било разхвърляно. След освобождаването на А. Д. и съпруга и от ареста, аптеката била затворена, А. Д. не можела да обслужва клиентите, станала плаха, неуверена и се страхувала от хората, въпреки че до този момент не била такава. Броят на клиентите, които посещавали аптеката, също намалял, тъй като хората се отнасяли с недоверие към А. Д., от което тя много страдала. След случилото се А. Д. се страхувала да излиза, движела се единствено със съпруга си и след работа се прибирали вкъщи. А.

Д. напълняла с около 10 килограма след случилото се и цикълът й спрял. Поради задържането й А. Д. била възпрепятствана да присъства на завършването на дъщеря си в Германия. Със започналото срещу нея разследване тя изпаднала в депресия, изпитвала страх, леко отчуждение от другите хора и говорела единствено за служилото се.

От комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза която въззивният съд кредитира, той приема за установено, че в резултат на ареста на 03.08.2017 г. и последвалото наказателно производство ищцата А. Д. е преживяла остра стресова реакция, преминала в протрахирана тревожно-депресивна реакция, която с редуцирана интензивност на симптоматиката се наблюдавала и към момента на изготвянето му. Проявлението на описаното състояние се е изразявало в преживян от нея остър емоционален стрес, съпътстван със силни негативни емоции на объркване, унижение и срам. Ищцата се е чувствала публично злепоставена и репутационно срината, а след освобождаването й е реагирала с отдръпване от контакти поради срам и опасения от обществено неодобрение. Продължила е практиката си с усилия, като се е чувствала несигурна и изпитвала чувство за вина пред клиентите си.

От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза която въззивният съд кредитира, той приема за установено, че от представената медицинска документация не би могло да бъде проследено здравословното състояние на ищцата, поради което и не е възможно да бъде направен извод, че са налице твърдените изменения в гинекологичния й статус вследствие на преустановената менструация от 03 август 2017 г. Вещото лице е пояснило, че в конкретния случай липсват приложени прегледи, хормонални изследвания и други изследвания, поради което и не би могъл да бъде направен извод за причинно-следствена връзка между предприетите действия по наказателно преследване и преустановяване на менструалния цикъл при ищцата.

Въззивният съд е съобразил, че за период от около година и шест месеца, 3 спрямо ищцата е била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната без разрешение на прокурора“, която фактически е ограничила правото й на свободно придвижване. Не се установява обаче тя да е била възпрепятствана да посещава дъщеря си, която е живяла в чужбина за важни за нея събития в живота й, предвид липсата на доказателства, и твърдения за направени от нея до прокурора искания за разрешение да напусне пределите на страната и постановен по тях отказ съгласно чл. 63, ал. 3 и 4 от НПК.

Въззивният съд е съобразил и негативното влияние, което е оказало върху ищцата публичното разгласяване на задържането й. По делото е установено, че задържането на А. Д. е било широко медийно отразено и е било придружено от коментари в средствата за масово осведомяване. При съобразяване, че повдигнатото на ищцата обвинение е за престъпление във връзка с упражняваната от нея дейност на магистър-фармацевт и че за едно от деянията по него тя е призната за виновна, дадената гласност за образуването на наказателното производство за извършвана от нея престъпна деятелност в това й качество допълнително е подсилило преживените от нея негативни емоции. Не се установява обаче по делото стресът от воденото срещу ищеца наказателно производство да се е отразил неблагоприятно върху здравословното й състояние с оглед на настъпване на менопауза на нейната възраст, макар и тя да е навела твърдения в тази насока.

По основателността на касационната жалба:

Прокуратурата на Република България навежда доводи за силно и необосновано завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не съответства на еквивалента на действителните неимуществени вреди, като при определянето на размера на обезщетението въззивният съд е нарушил принципа за справедливост, регламентиран с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за основателен довода на Прокуратурата на Република България, че въззивният съд в недостатъчна степен е отчел обстоятелството, че независимо че с оправдателната присъда ищцата е призната за невиновна за деянията по пунктове I, II и IV от постановлението за привличане на обвиняем от 22.03.2019 г., както и за това престъплението да е извършено като продължавано с четири деяния, със същата влязла в сила присъда А. Хр. Д. е призната за виновна за деянието по пункт III (3) от постановлението за привличане на обвиняем от 22.03.2019 г., съответно по същия пункт от обвинителния акт от 14.05.2019 г., като наказателният съд е квалифицирал деянието като престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.4 от НК, за което тя е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – “глоба“..