Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 588 от 11.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1771/2026
Вид
Решение № 588
Подписан
11.05.2026
В сила
12.08.2026
Състав
Милена Атанасова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20265330201771 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-1030-007489 от 09.01.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Б. Н. К., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява, като поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.12.2023г. около 16.18 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул.

„Христо Ботев“ и ул. „Сан Стефано“, свидетелят Л. Д. – *** и колегата му И.Я.А., проверил управлявания от жалбоподателя Б. Н. К. лек автомобил „Шевролет Матиз“, с рег. №***, собственост на А.Н.В.. В хода на проверката било установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното полицейският служител Д. съставил АУАН серия GA №1096149/04.12.2023г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Б. Н. К. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Л. И.

Д., който поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, 2 съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на Б. Н. К. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят К. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Последният оспорва единствено субективната страна на извършеното административно нарушение, твърдейки, че не е знаел, че за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като в автомобила е имало контролен талон със заблуждаваща информация, относно валидна застраховка. Това твърдение обаче въобще не се установява от доказателствата по делото. Очевидно е, че се прави единствено, с цел отпадане на следващата се от поведението на жалбоподателя административнонаказателна отговорност. Нещо повече такова възражение не е направено по време на проверката, като АУАН е под подписан без никакви възражения, нито пък са 3 депозирани възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

С оглед изложеното, съдът намира, че Б. Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Не може да не се отчете, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Още повече, че извършеното нарушение не е изолирана и инцидентна негова проява, предвид на това, че за него се установяват по време на проверката и други нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач. Съобразявайки посоченото няма как да са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят. Поради това и в конкретния случай е без значение посочени ли са или не смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, каквото възражение е направено в жалбата.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния 4 валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с наказателното постановление глоба в размер на 400 лева, следва да бъде с равностойност евро – 204,52 евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 66,47 евро /с левова равностойност на 130 лева/. Производството по делото е продължило в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение на минимума от 66,47 евро.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1030-007489 от 09.01.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Б. Н. К., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 204,52 евро /с левова равностойност от 400 лева/ за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Пловдив, БУЛСТАТ №129009870 сумата от 66,47 евро, представляваща 5 юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6