Решение № 93 от 18.10.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Гълъбово, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100165 по описа за 2024 година

Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

Образувано е по искова молба на З. И. Т., действаща чрез адв. М.Р., срещу В. Г. Т., с която се предявява иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 04.06.1983 г. в гр. Стара Загора и от брака имали родено едно дете – А.В.Г., роден на 21.11.1984 г., към настоящия момент пълнолетен. Твърди, че след сключване на брака съпрузите живеели добре, но с течение на времето отношенията между тях охладнели и започнало да се натрупва напрежение. Твърди, че ответника станал студен и се отчуждил. Сочи, че през м.ноември 2017 г. била приета за лечение на туморно заболяване в болнично заведение, като по време на престоя й, ответникът напуснал общото им жилище и не й оказал никаква подкрепа. Твърди, че след като била изписана /на 15.11.2017 г./ от болницата, установила, че ответникът е напуснал семейното жилище, поради което се преместила да живее в дома на своите родители в с. Х., където живее и до днес. Твърди, че няма никакъв контакт с ответника. Счита, че брака е непоправимо и дълбоко разстроен, поради поведението на ответника. Поради което иска да бъде прекратен брака й с ответника, без произнасяне по вината, семейното жилище в ******* да бъде предоставено за ползване на ищцата с оглед на факта, че ответникът го е напуснал преди 7 години, както и след прекратяване на брака ищцата да носи брачното си фамилно име Т..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Г. Т., чрез назначения му особен представител адв. З. Й. АК Стара Загора. Твърди, че иска е допустим. В съдебно заседание излага доводи, че е от събраните по делото писмени и гласни доказателства е налице дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните изводи:

От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак на Общински 1 народен съвет гр. Стара Загора, издадено на 04.06.1983 г. /л.4/ е видно, че страните В. Г. Т. и З. И. Т. са съпрузи и са сключили граждански брак в гр. Стара Загора на 04.06.1983 г.

По делото е извършена служебна справка за низходящите лица на ищцата З. И. Т., от която е видно, че същата има родено през време на брака си с ответника дете, което е пълнолетно, поради което не се налага изследване на въпросите относно родени от брака ненавършили пълнолетие деца.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.В.М. и Я.П.С., от чиито показания се установява, че познават страните, че през 2017 г., след заболяването на ищцата, ответникът е напуснал общото им жилище и до момента не я е потърсил.

Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от причините, която може да доведе до разстройството на брака е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. Установява се в случая, че съпрузите от 2017 година не живеят заедно, прекъснали са отношенията си отдавна, ответникът е напуснал семейното жилище, прекъснал е всякакви контакти с ищцата, не се интересува от нея и здравословното й състояние. Тази отчужденост между съпрузите и липсата на желание за възстановяване на взаимоотношенията от страна на ответника е довела до техните отношения в степен на невъзможност да се възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство. Няма и каквито да било данни да е възможно възвръщане на сплотеността и общото живеене в едно семейство.

2

Поради това съдът намира, че се установява наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите и следва да се допусне прекратяване на брака им чрез развод, тъй като е налице трайна фактическа раздяла без възможност за стабилизиране на брачната връзка.

Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Такова искане няма направено, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Такова искане е направено от ищцата.

Установи се, че семейното жилище по смисъла на §.1 от ДР на СК е апартамент, находящ се в *******. В случая ответникът от 7 години не живее в семейното жилище, а то е жилището на ищцата, в което е живяла, поради което следва да се предостави ползването на семейното жилище на ищцата.

Относно фамилното име на съпругата:

Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи брачното си име Т..

Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК /която не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака/ ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на фамилното име преди брака, то той запазва брачното си фамилно име.

Поради това искането на ищцата ще бъде уважено и ще се постанови ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име Т..

Други въпроси:

По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с придобито през време на брака и относно издръжка между съпрузите, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

По разноските и дължимата държавна такса:

Предвид липсата на произнасяне по въпроса за вината следва разноските да се поемат поравно от страните. Поради това съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси към ГПК съдът определя окончателна държавна такса за производството в размер на 50 лв., която следва да се поеме от страните поравно, тоест по 25 лв. от всеки от тях. С предявяване на исковата молба, ищцата е заплатила такса в размер на 25 лв., поради което допълнителната държавна такса от 25 лв., следва да се поеме от ответника. Тъй като няма промяна във фамилното име на ищцата, то държавна такса не се дължи за този иск. Следва ответникът да заплати и държавната такса по иска по чл. 56 СК в размер на 30 лв. съгласно чл. 3 от Тарифата.

3

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за платеното възнаграждение за особен представител в размер на 1200 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 СК брака между З. И. Т., ЕГН **********, с адрес *******, и В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес *******, сключен на 04.06.1983 г. в гр. Стара Загора, с удостоверение за сключен граждански брак на Общински народен съвет гр. Стара Загора, издадено на 04.06.1983 г., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ за ползване на съпругата З. И. Т., ЕГН **********, с адрес *********, семейното жилище в *********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата З. И. Т., ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име – Т..

ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес *******, да заплати на З. И. Т., ЕГН **********, с адрес *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 329, ал. 1 ГПК разноски за производството общо в размер на 1 225 лв. (хиляда двеста двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес *******, да заплати на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Гълъбово, сумата от 55 лв. (петдесет и пет лева), представляваща държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

4